Предсрочните парламентарни избори в България на 19 април бяха белязани от по-висока избирателна активност и бяха произведени прозрачно и ефективно въпреки пропуските в законодателната рамка и внесената в последния момент поправка относно броя на избирателните секции в чужбина, която подкопа стабилността на избирателния закон и всеобхватния характер на процеса, заявиха международните наблюдатели от Съвета на Европа в изявление, публикувано днес.
На фона на постоянни избори и продължителна политическа нестабилност властите предприеха мерки за гарантиране на честността на вота, включително усилия за справяне с постоянните твърдения за купуване на гласове и заплахи.
Основните свободи като цяло бяха спазени, но предизборната кампания беше силно поляризирана и белязана от негативна реторика, заявиха наблюдателите, отбелязва Съветът на Европа. Онлайн кампанията, която до голяма степен не е регулирана, изигра важна роля за ангажираността на избирателите, като същевременно улесни разпространението на дезинформация, включително относно дейността на правителството.
Ключови политически въпроси като енергетиката, външната политика, корупцията, нарастващите разходи за живот, върховенството на закона и инфраструктурата доминираха в посланията на кампанията, отчитат наблюдателите.
„Процесът, който наблюдавахме, предостави на гласоподавателите истински избор, но в атмосфера на значителна политическа поляризация и предизборна реторика, която често беше негативна“, заяви ръководителката на мисията за наблюдение на изборите към Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) . „Основните свободи бяха спазени и процесът като цяло беше добре организиран. В същото време все още има какво да се направи, включително по отношение на въпроси като предполагаемото купуване на гласове, дезинформацията и ограничената прозрачност в много аспекти на кампанията.“
„След години на политическа нестабилност и многократно връщане към урните, българските граждани опровергаха логиката и гласуваха в значителен брой, за да дадат на страната шанс за стабилно правителство“, заяви Крис Сейд, който е от Малта. Той е от Европейската народна партия/Християндемократи (ЕНП/ХД) и е ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). „Сега отговорността е на политическите лидери на България да зачитат това послание и да превърнат този вот в ефективно и надеждно управление.“
Правната рамка осигурява като цяло адекватна основа за демократични избори, въпреки че редица предишни препоръки на СДИПЧ и Венецианската комисия на Съвета на Европа остават нереализирани, включително тези, отнасящи се до изискването за местожителство на кандидатите, ефективното разследване и санкциониране на изборни нарушения, правните пътища за оспорване на резултатите и мерките за повишаване на участието на жените и малцинствените групи.
Медийният пейзаж е плуралистичен, но бяха изразени опасения относно политическото и икономическото влияние, широко разпространената самоцензура и ограниченото аналитично отразяване, което ограничава достъпа на избирателите до безпристрастна и изчерпателна информация. Въпреки че съществуват правни гаранции за свобода на изразяване и достъп до информация, наказателната отговорност за клевета и неприложените гаранции по Европейския законодателен акт за свобода на медиите остават повод за загриженост по отношение на редакционната независимост.
Наблюдението на медиите от СДИПЧ показа, че въпреки формалното спазване на правилата за ефирно време, намаленият обхват на редакционното и критичното отразяване на новините от страна на частните медии е отслабил способността на избирателите да правят информиран избор.
Въпреки че държавните органи създадоха механизми за справяне с дезинформацията, рисковете от киберзаплахи и чуждестранната намеса, пропуските в прилагането на Закона за цифровите услуги на ЕС и забавянията в координацията между надзорните органи се отразиха негативно на тяхната ефективност.
Изборната администрация спази законовите срокове и организира подготовката ефективно на всички нива, въпреки че късните оставки на членове на по-нискостоящите комисии затрудниха процеса, се отбелязва в декларацията на наблюдателите от Съвета на Европа. "Изборният ден като цяло премина спокойно и организирано. Макар че по-голямата част от избирателните секции функционираха безпроблемно, бяха отбелязани някои процедурни недостатъци, включително изолирани случаи на неправилно боравене с бюлетините и неспазване на тайната на гласуването или на процедурите за проверка на избирателите", се казва там.
Жените остават недостатъчно представени в обществения и политическия живот, а малцина партии насърчаваха жени кандидати или засягаха темата за политическото участие на жените в своите кампании, сочат наблюдателите. Имаше обаче няколко случая на нападения на основата на пола и клеветнически кампании, включително използване на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, за да се оклевети една журналистка, акцентират те. Отбелязано е като положително, че жени участваха като изтъкнати оратори в повече от половината от наблюдаваните предизборни събития.
Правната рамка, регулираща финансирането на партиите и предизборните кампании, продължава да не прилага предишни препоръки на СДИПЧ, включително тези относно липсата на отчетност преди изборите и ограничения надзор от страна на Националната сметна палата. Законодателството не регулира предизборната дейност от трети страни, а онлайн политическата реклама не подлежи на цялостна прозрачност, което създава потенциални пропуски за нерегламентирани разходи. В някои случаи предизборната дейност на държавни служители по време на работното време замъгли границата между държавата и партията.
Разрешаването на изборни спорове се осигурява, както чрез избирателните комисии, така и чрез административните съдилища, като за някои жалби са предвидени ускорени процедури за подаване и разглеждане, посочва Съветът на Европа.
Пропуските в правната рамка, невъзможността за пряко оспорване на протоколите с изборните резултати, както и продължителните процедури по санкциониране и прилагане на наказания, ограничиха достъпа до ефективна правна защита и подкопаха правото на справедлив съдебен процес, заключават наблюдателите на европейската институция.