Съветът на Европа се притече днес на Европейския съд за правата на човека след отворено писмо на 9 европейски страни

Съветът на Европа се притече днес на Европейския съд за правата на човека, след като Италия и още осем европейски страни поискаха да ограничат правата му по въпроса за имиграцията, предаде Франс прес.
Европейският съд за човешките права, чието седалище е в Страсбург, е натоварен  да следи за това как се прилага Европейската конвенция за правата на човека в 46-те страни, подписали този документ. В последните години обаче тя беше поставена под въпрос в някои страни, сред които Франция и Великобритания.
В петък в отворено писмо, публикувано от канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони девет европейски страни казват, че е необходимо да се започне дискусия по начина, по който международните конвенции отговарят на предизвикателствата, пред които сме изправени днес. Относно Европейския съд за човешките права деветте държави искат да се види дали Съдът в някои случаи е разширил обхвата на конвенцията спрямо първоначалния й замисъл.
В отговор на това отворено писмо, генералният секретар на Съвета на Европа, към който спада и Европейският съд за човешки права, днес реагира необичайно твърдо.
"Да се запази независимостта и безпристрастността на Съда е фундаментално“, се казва в изявление на Ален Берсе, който е социалист и е бивш президент на Швейцария.
"В една правова държава правосъдието не трябва да бъде подложено на политически натиск“, допълни той. „Институциите, които дефинират фундаменталните права не могат да зависят от политическите цикли. Ако такъв беше случаят , то ние рискуване за подкопаем стабилността, която те са натоварени да осигуряват. Съдът не трябва да служи за оръжие, нито срещу правителствата, нито да се използва като оръжие от тях“, допълни Берсе.
Той дефинира дебатите като здравословни, но допълни, че „пред комплексни предизвикателства на нашата епоха нашата роля не е да отслабваме конвенцията, а напротив да я запазим солидна и релевантна“.           
В последните години Европейският съд за правата на човека осъди няколко страни за техните действия относно борбата с незаконната миграция, като блокира например изпращането в Руанда от Великобритания на кандидати за убежище, навличайки си критиките на тогавашното консервативно британско правителство. Относно Франция Съдът суспендира през 2023 г. експулсирането на чеченец към Русия. Тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен заяви, че е готов да плати глобата, наложена от Съда и заяви, че съдебното решение не е било нещо сериозно.
Отвореното писмо от петък, последва среща предния ден в Рим на датската премиерка Мете Фредериксен  и на италианския премиер Джорджа Мелони. Двете имат много твърда позиция по въпроса за имиграцията. Писмото беше подписано и от ръководителите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.
"Вярваме, че развитието на интерпретацията на конвенцията от страна на Съда в някои случаи ограничава нашия капацитет да взимаме политически решения в нашите собствени демокрации“, се казваше в писмото.
Правителството на Мелони обеща да се бори с незаконната имиграция, но неговият проект за изпращане на мигранти в центрове в Албания се сблъсква със серия от законови препятствия. Италиански съдии отказаха да валидират изпращането в центровете в Албания на мигранти, прехванати от италианските власти в Средиземно море и препратиха въпроса за законността на тази мярка към Европейския съд, базиран в Страсбург. Той все още не се е произнесъл по въпроса.
Френският съдия Матиас Гийомар, който идния петък поема председателството на Европейския съд за правата на човека, обеща от своя страна по време на избирането му в края на април, че ще защитава институцията пред атаките срещу правовата държава и постави под въпрос ценностите, които са основополагащи за Европейската конвенция за правата на човека.
Европейският съд за човешките права всяка година получава десетки хиляди жалби от частни лица, за които той е последна инстанция след изчерпване на юридически процедури на национално ниво.