Светът никога не е бил толкова близо до енергиен колапс, пише шефът на Международната енергийна агенция в изявление до в. "Паис"

През последните два дни войната в Близкия изток продължи да ескалира. Появиха се съобщения, че Израел и Иран са си разменили удари, насочени към ядрени обекти. Същевременно Доналд Тръмп готви операция за завземането на контрола върху Ормузкия пролив, като "Вашингтон пост" прогнозира, че ако постигне успех, американският президент може да сложи край на войната, претендирайки, че е победил. Тези и други събития днес са във фокуса на западната преса.  
Миналата нощ Иран атакува израелския град Димона, който се намира в пустинята Негев, на 30 км югоизточно от Беершеба и в близост до центърът за ядрени изследвания "Шимон Перес". Смята се, че Димона е сърцето на ядрената програма на Израел, пише в "Гардиън". 
Според ирански държавни медии Димона е била атакувана в отговор на предполагаеми удари от страна на САЩ и Израел срещу ядрени съоръжения в Бушер и Натанз. Израел отрече да е атакувал Натанз, където Иран държи подземни центрофуги за обогатяване на уран, добавя британското издание.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заяви, че е запозната със съобщенията за удара по Димона, но че не е постъпвала информация за щети по ядрения обект. Агенцията добави, че не са регистрирани необичайни нива на радиация и че продължава да следи ситуацията.
"Врагът отново получи незабравим урок. Няма място, което да е в безопасност от иранските ракети", пише в изявление, разпространено от ирански държавни медии, обобощава "Гардиън".
Малко места в Израел са по-добре защитени от главния израелски център за ядрени изследвания в град Димона, коментира в. "Ню Йорк таймс". Дори и калените в битки израелци изглеждаха разтърсени от гледката на разрушението, предизвикано от две ирански балистични ракети, които в нощта срещу неделя се разбиха в жилищни квартали на Димона и близкия град Арад, преодолявайки противовъздушната защита на страната, разказва изданието.  
Може би не по-малко тревожно от щетите бе признанието на армията, че се е опитала да прехване ракетите, които разрушиха три жилищни сгради. Неуспехът повдигна неудобни въпроси за израелската многопластова ракетна система и за капацитета ѝ да защитава гражданите, продължава "Ню Йорк таймс".  
Израелският премиер Бенямин Нетаняху вчера посети мястото на атаката и заяви, че е "чудо", че няма убити. Той не даде никакво обяснение за неуспешните опити за прехващане на иранските ракети и не каза нищо за системата за противовъздушна отбрана, в която Израел и САЩ са инвестирали милиарди долари.
Израелската армия казва, че прехваща 90% от иранските ракети.  
"Димона е защитена с многослойни системи за отбрана — израелски и американски", заяви за "Ню Йорк таймс" Ран Кочав, бригаден генерал от резерва и бивш командир на израелските сили за противовъздушна и противоракетна отбрана. "Но нищо не е съвършено. Възникна оперативна грешка", добави той.
"Железният купол" е най-известният елемент от израелската противоракетна отбрана, но той е само компонент, предназначен предимно за прехващане на ракети с малък обсег. "Ароу 3" прехваща балистични ракети извън атмосферата, а "Прашката на Давид" е предвидена за защита от крилати ракети, както и ракети и снаряди със среден обсег, пояснява "Ню Йорк таймс". В Израел е разположена и американската система за ПВО ТААД (THAAD)
Амир Барам, генерален директор на израелското министерство на отбраната, този месец посети Вашингтон, за да поиска още ракети прехващачи и боеприпаси, заявиха за "Ню Йорк таймс" трима израелски представители. "Това не е бездънна кутия", каза генерал Кочав за запасите от прехващачи на Израел. "Когато прехващаме, трябва да мислим и за битката на следващия ден".
В. "Вашингтон пост" се спира върху друг аспект от ескалацията на конфликта – заплахата на Тръмп, че ще "унищожи" иранската енергийна инфраструктура и текущата подготовка за битка за премахване на блокадата на Ормузкия проток. 
Отварянето на пролива, който е от ключово значение за световните енергийни доставки, се очертава като може би най-важната военна цел на САЩ. Представители на службите за сигурност вече смятат, че е малко вероятно да се осъществят първоначално поставените цели, включително свалянето на теократичния режим в Иран, отбелязва "Вашингтон пост". Пробиването на иранската блокада на Ормузкия проток може да позволи на Тръмп да сложи край на войната, претендирайки, че е победил, прогнозира изданието.
Към Близкия изток в момента пътува контингент от 4500 американски моряци и морски пехотинци, както и хеликоптери, изтребители Ф-35 и бронирани десантни машини. Пентагонът също така ускори разгръщането на 11-и експедиционен корпус на морската пехота от Сан Диего, съобщиха миналата седмица представители на американското военно министерство.
Според експерти разполагането на тези сили е част от подготовката на САЩ да превземат остров Харг – основния център на Иран за износ на петрол, и също така да поемат контрола върху Ормузкия проток. Това би позволило на САЩ и Израел да лишат Техеран от приходите от петрол и да осигурят за Тръмп изход от политическата ситуация, в която се намира в момента, коментира "Вашингтон пост".
Израелски представители казват, че се наблюдава нежелание от страна на САЩ да изпратят свои кораби в пролива. Тръмп се опита да възложи тази мисия на европейските съюзници или на Китай и това подчертава опасността и сложността на ситуацията, продължава "Вашингтон пост". "Фактът, че те се бавят да стигнат до Ормуз, показва, че нещата са по-сложни, отколкото се очакваше", заяви за американския вестник бивш висш израелски служител по въпросите на сигурността.
Никога досега светът не е бил толкова близо до енергиен колапс, пише изпълнителният директор на Международната енергийна агенция (МЕА) Фатих Бирол в изявление до испанския в. "Паис". Продължаващата вече три седмици блокада на стратегическия воден път представлява "най-голямата заплаха за глобалната енергийна сигурност в историята", подчертава Бирол.
МЕА, която е координатор на стратегическите петролни резерви на 32 индустриализирани държави, започна постепенно да освобождава 400 млн. барела, като това е  най-голямата подобна интервенция в историята. Но дори и тази безпрецедентна спасителна операция не успя да спре ескалацията и цената на петрола продължава да се покачва.
"По време на петролните кризи… през 1973 и 1979 г., загубите възлизаха на общо 10 млн. барела дневно. При настоящата криза загубите на петролни доставки вече достигнаха 11 млн. барела на ден", поясни Бирол.
С всеки изминал ден ситуацията се влошава, а шансовете за възстановяване намаляват. Дори конфликтът да приключи и приливът да бъде отворен отново, ще са необходими месеци, за да бъдат възобновени дейността на нефтените и газовите находища, които са били поразени при въздушни удари, предупреждава шефът на МЕА.