Това е първата среща на върха между двете страни, откакто в Италия на власт през октомври 2022 г. дойде дясната коалиция на Джорджа Мелони. Иначе това ще бъде общо 36-ата среща на върха между двете съседни южноевропейски държави с излаз на Средиземно море.
В срещата на върха от италианска страна ще участват Мелони и девет нейни ключови министри - на външните работи, на отбраната, на икономиката, на енергетиката, на транспорта, на земеделието, на вътрешните работи, на културата и на висшето образование, посочва „Нис матен“. От френска страна в срещата на върха ще участват президентът Еманюел Макрон и девет министри на гореспоменатите ресори.
Датата за провеждането на срещата на върха беше обявена от Елисейския дворец на 12 юни. Първоначално се планираше тя да се състои през април в Тулуза, но впоследствие стана ясно, че по искане на Мелони е била отложена за юни. После Елисейският дворец е решил тя да е в населено място, на брега на Средиземно море, тъй като Франция и Италия са ключови страни от Средиземноморския регион. Обмисляло се да е в Кан, но в крайна сметка Елисейският дворец се е спрял на Антиб.
Това ще бъде и първата среща на върха между Франция и Италия от влизането в сила през 2021 г. на Договора от Куиринале, който постави двустранните отношения и сътрудничеството между Париж и Рим в рамка, идентична на тази от Елисейския договор между Франция и Германия от 1963 г., припомня Бе Еф Ем Те Ве.
Договорът от Куиринале беше подписан по времето, когато премиер на Италия беше бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги. Церемонията по подписването се състоя в италианския президентски дворец Куиринале в Рим и на нея присъства и президентът на Италия Серджо Матарела. И с Драги, и с Матарела, Макрон поддържа много добри отношения.
По примера на Договора от Куиринале и на Елисейския договор Франция сключи през 2023 г. и договора от Барселона с Испания, припомня още Бе Еф Ем Те Ве.
На утрешната срещата на върха Франция и Италия ще дискутират партньорството в няколко стратегически сектора, сред които отбраната, космоса и енергетиката и инфраструктурата, посочва Франс прес, като цитира съобщение на Елисейския дворец.
След двустранните дискусии в Антиб, в съседния град Льо Кане ще се проведе френско-италиански бизнес форум. После министрите, придружаващи двамата лидери, ще посетят централата на френско-италианската компания „Талес Аления Спейс“ в Кан. Тази компания е съвместно предприятие между френската технологична корпорация „Талес груп“ и италианската отбранителна компания „Леонардо“.
По време на срещата на върха Макрон и Мелони ще обсъдят и големите европейски и международни досиета и ще коментират начини за укрепване на връзките между гражданското общество на Франция и на Италия, по-специално посредством културата и младежта, се казва още в изявление на френското президентство, цитирано от Бе Еф Ем Те Ве.
По време на двустранната среща на върха утре ще бъде подписана френско-италианска пътна карта за отбраната за периода 2026-2031 г., посочва „Нис матен“. Двете страни искат да задълбочат сътрудничеството в разработването на системи за противовъздушна отбрана. В тази насока те работят вече по няколко програми. Първата от тях е за ракетите „Астер“. Те са от типа земя-въздух и са предназначени да прехващат и неутрализират разнородни въздушни заплахи – от свръхмодерни бойни самолети, безпилотни апарати и хеликоптери до крилати ракети, противорадиолокационни ракети и ракети, летящи много ниско над повърхността на морето с цел да избегнат засичане от радари. Някои от вариантите на ракетите „Астер“ са проектирани и да противодействат на балистични ракети. Франция и Италия работят и по програмата „САМП/Т Ен Джи“ за разработване на ново поколение на зенитно-ракетните системи САМП/Т, които също са френско-италиански. Такива системи Италия предостави на Украйна.
Двете гореспоменати френско-италиански програми са възприемани като европейски алтернативи на американското военно оборудване, посочва „Нис матен“.
Очаква се на срещата на върха утре да бъде обявен и напредък в сътрудничеството в областта на ядрената енергетика, по-специално развиването на малки модулни реактори. Франция е ядрена сила както в областта на отбраната, така и в областта на ядрената енергетика. Париж предложи разгръщане на своя ядрен чадър над други европейски страни. Италия се отказа от ядрената енергетика в края на миналия век, след като въпросът беше подложен на гласуване на референдум след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. Но сега правителството на Мелони обещава връщане към ядрената енергетика и подготвя почвата за референдум по темата, които би могъл да се организира след две или три години, припомня АНСА. Рим отказа неотдавна френското предложение за разгръщане на френски ядрен чадър и над Италия, защото в италиански бази има американски атомни бомби. Но обтягането на американо-италианските отношения в последно време и заплахите на Доналд Тръмп, че може да изтегли американските военни от италианска територия, биха могли в даден момент да накарат Рим да преразгледа мнението си относно офертата на Париж за разгръщане на френски ядрен чадър.
Очаква се утре да бъде постигнат и напредък по плана за индустриално консолидиране между Франция и Италия, наречен „Бромо“. Това е проект за сливане на космическите и сателитните подразделения на три от най-големите европейски корпорации в отрасъла – „Еърбъс дифенс енд спейс“, „Талес Аления Спейс“ и „Леонардо“, припомня специализираното издание „Спейс нюз“. Плановете в тази насока бяха обявени през октомври миналата година. Трите гиганта в областта на космическите технологии ще обединят усилия в съвместно предприятие, което ще ги направи по-конкурентни в глобален план и ще превърне Европа в истинска космическа сила, подобно на САЩ. Това означава, че трите компании ще слеят много от настоящите си космически дейности, коментира „Спейс нюз“.
Не се изключва и да бъде засегната темата за бойните самолети от шесто поколение. Франция разработваше такъв самолет заедно с Германия и Испания, но поради непреодолими различия на този проект беше сложен край неотдавна след 10-годишна работа, припомня Франс прес. Италия на свой ред участва в подобен проект с Великобритания и Япония, по който работата напредва, припомня АНСА.
От бизнесфорума в Льо Кане с участието на бизнесмени от Франция и Италия също се очакват новини за сделки.
В Антиб пък Макрон и Мелони ще посетят местния музей на Пикасо. По време на тази визита се очаква да бъде обявено и споразумение за културно сътрудничество и за сътрудничество в областта на защитата на световното историческо и културно наследство, посочва „Нис матен“.
Ключови теми, които ще се дискутират утре, са и проектите в областта на транспортната свързаност. Очаква се да бъдат подписани няколко споразумения, касаещи тунела Тенде под връх Коле ди Тенде. Тунелът Тенде е предназначен за автомобилен трафик и свързва град Лимоне Пиемонте в областта Пиемонте в Северозападна Италия с град Танд в департамента Алп-Маритим в Югоизточна Франция.
Някои споразумения ще касаят и тунела Фрежюс под връх Кол дю Фрежюс. Той е един от най-големите трансалпийски транспортни коридори между Франция и Италия и свързва град Модан във Франция с град Бардонекия в Италия.
На срещата на върха се очаква да бъде обсъдена и железопътната връзка между Лион и Торино, която е в процес на развиване от обикновена железопътна линия във високоскоростна, но се сблъсква с различни пречки.
Очаква се на срещата на върха да бъдат поети ангажименти и относно свързаността между френския пристанищен град Марсилия и италианския пристанищен град Генуа.
Целта на всички тези трансалпийски транспортни проекти е подобряване на транспалпийската свързаност в съответствие с целите за декарбонизация, коментира „Нис матен“.
Заради срещата на върха утре в Антиб и околните населени места са предвидени засилени мерки за сигурност, в това число и ограничения на пътния трафик по регионалните пътища, свързващи Антиб с Кан и Льо Кане.
Срещата на върха между Франция и Италия ще се следи с особен интерес в ЕС, отбелязват „Нис матен“ и Бе Еф Ем Те Ве. Франция и Италия са втората и третата най-големи икономики в ЕС.
Според френски правителствени данни търговският обмен между двете държави през 2022 г. и 2023 г. е бил над 100 милиарда евро, а през 2024 г. – 98,2 милиарда евро, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. Миналата година обменът отново е надхвърлил 100 милиарда евро, посочва „Нис матен“. Франция е първи инвеститор в Италия, като инвестициите там възлизат на 100 милиарда евро. Френски компании имат 2500 филиала в Италия, което представлява 340 000 работни места, коментира още изданието.
Франция и Италия са сред основоположниците на европейската интеграция и като такива те са ключови актьори в ЕС. Двете страни са част от няколко европейски формата. На първо място това е МЕД-9, обединяващ Франция, Италия, Испания, Португалия, Малта, Кипър, Гърция, Хърватия и Словения. На второ място това е форматът Е-5, обединяващ Франция, Великобритания, Германия, Италия и Полша. Италия е част и от инициирания от Макрон проект Европейска политическа общност. Страната участва и в инициираните от Франция и Великобритания коалиции за предоставяне на гаранции за Украйна и за обезопасяване на Ормузкия проток. Двете държави членуват в Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, групата Г-7 и групата Г-20.
Въпреки че първата официална среща на върха между Франция и Италия се провежда едва четири години след идването на власт на Мелони, тя и Макрон се видяха по редица поводи досега. Всяка среща на европейско ниво с тяхно участие беше повод и за разговор между тях в кулоарите. Двамата се срещнаха и във Версай в кулоарите на Летните олимпийски игри през 2024 г. Те се видяха и в Рим и Ватикана в кулоарите на погребението на папа Франциск. Мелони беше на работна визита в Елисейския дворец през юни 2023 г., а Макрон беше на работна визита в канцеларията на италианските премиери „Палацо Киджи“ в Рим през юни 2025 година. Макрон беше първият европейски лидер, срещнал се с Мелони, след като тя положи клетва като италиански премиер през октомври 2022 г. По стечение на обстоятелствата по онова време Макрон беше на конференция в Рим и използва повода да се запознае с Мелони, обобщават Франс прес и АНСА и редица други френски и италиански медии.
Но отношенията между Макрон и Мелони са и доста сложни и белязани от редица разногласия, коментират Бе Еф Ем Те Ве, „Фолио“ и „Соле 24 оре“. През есента на 2022 г. двете страни се скараха относно кораб с мигранти, който правителството на Мелони отказа да приеме и той трябваше да акостира във Франция. През пролетта на следващата година френският вътрешен министър по онова време Жералд Дарманен разкритикува начина, по който Мелони управлява миграционните потоци и набеди Рим, че допуска незаконни мигранти да отиват от Италия във Франция. През лятото на същата година Париж подкрепи кандидатурата на Рияд срещу тази на Рим за домакинство на световното изложение ЕКСПО през 2030 г. През лятото на 2024 г. италиански представители разкритикуваха някои елементи от церемонията по откриване на Летните игри в Париж, възприети като прекалено либерални. През 2024 г. и 2025 г. идеите на Макрон за евентуално разполагане на европейски военни в Украйна като мироопазващи сили беше разкритикувано остро от италиански представители. Миналата година Мелони предложи гаранции за Украйна по модела на член 5 от договора за НАТО и в евроатлантически контекст, докато Париж заедно с Лондон говореше само за европейски контекст на тези гаранции. През зимата на настоящата година Мелони и Макрон влязоха в противоречие относно смъртта на крайнодесен френски активист, нападнат от радикално леви активисти във Франция. В резултат на това френският премиер Себастиен Льокорню пропусна церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина. Макрон пък пропусна церемонията по откриване на същите тези игри, като се твърдеше, че това се дължало на присъствието на високопоставени американски представители там в момент, в който Франция беше кръстосала шпаги с администрацията на Доналд Тръмп относно Гренландия. През 2024 г. Мелони се оплака от Макрон, че не я включва в дискусиите на висше европейско ниво относно подбора на ръководители на евроинституциите след евроизборите. През есента на същата година Франция и Италия влязоха в противоречие относно състава на втората Еврокомисия на Урсула фон дер Лайен. Франция беше застъпник на социалистката Тереса Ривера от Испания, а Рим не харесваше тази номинация. Същевременно застъпниците на Ривера изразиха възражения срещу крайнодесния италианец Рафаеле Фито, предложен от правителството на Мелони за еврокомисар. През есента на 2025 г. Мелони изрази надежда, че консерваторите ще дойдат на власт във Франция в момент на поредната политическа криза в тази страна.
Макрон и Мелони са една странна двойка, отбелязва „Фолио“. Подобен извод правят и Бе Еф Ем Те Ве и „Соле 24 оре“. Двамата лидери имат големи идеологически различия предвид това, че са от различни европарламентарни семейства. Освен това Макрон се дефинира като нито ляв, нито десен, докато Мелони е консерватор.
Сред разногласията между Мелони и Макрон са например тези относно енергийния преход и спазването на целите за намаляване на парниковите емисии в ЕС. Макрон е привърженик на политиките, възприети в тази насока в ЕС в рамките на така наречената Зелена сделка, но Мелони възприема изискванията в тази насока като идеологии или вътрешни мита, натрапвани на производителите и говори за екологичен подход, в който човекът трябва да бъде поставен в центъра и в който индустрии не трябва да бъдат съсипвани заради идеологии и задушавани от европейски правила.
Но въпреки различията между Мелони и Макрон, между тях има и много общо. И двамата управляват страни с голям бюджетен дефицит и държавен дълг. Икономиките и на двете им страни страдат от натрупани с десетилетия проблеми. За последните пет години Италия успя да свие рязко дефицита и беше изтъкната като пример за Франция.
Италия и Франция имат проблеми с незаконната миграция. Италия е страна на първа линия на миграционните потоци, докато Франция страда от вторичните миграционни потоци. Но и двете страни имат нужда от законно пребиваващи мигранти, за да запълнят недостига на работна ръка в редица отрасли. В двете страни днес живеят много потомци на мигранти, но тяхното интегриране поражда проблеми. По миграционния въпрос обаче Мелони изтъква, че под импулса на Италия ЕС е втвърдила общата миграционна политика. Но Франция не подкрепя някои европейски решения в тази насока, като например изграждане на центрове за мигранти в трети страни.
И двете страни страдат от проблеми, свързани с организираната престъпност. И двете страни имат проблеми с феминициди и престъпления на сексуална основа.
Друг общ за двете страни проблем е застаряване на населението, което ги застави да вземат непопулярни мерки в областта на пенсионната система.
В международен план и Мелони, и Макрон твърдяха доскоро, че имат специална връзка с президента на САЩ Доналд Тръмп. Те казваха, че могат да заявят на Тръмп всичко и че това няма да навреди на приятелските им отношения. Но и двамата лидери станаха обект на редица вербални атаки от страна на Тръмп в последно време. Макрон беше охулен заради това, че застана на страната на Дания по въпроса за Гренландия. А Мелони беше критикувана, че не е помогнала на САЩ във войната в Иран. Макрон, и Мелони съумяха да реагират на критиките на Тръмп твърдо, което подобри рейтинга им във вътрешен план. Същевременно и двамата лидери защитават идеята, че въпреки разногласията с Тръмп, двустранните отношения със САЩ трябва да останат стабилни в името на единството на Запада, обобщават Франс прес и АНСА.
И Мелони, и Макрон са привърженици на прагматичния диалог и смятат, че един лидер трябва да разговаря с всеки, дори и с политически противник.
По отношение на Украйна и двамата лидери са на страната на Киев и в последно време заговориха за общ европейски емисар, който да представлява Европа в преговори с Русия относно Украйна. Мелони обаче предлага това да е представител на средна по размер страна, в момент, в който в телефонен разговор между Макрон и Александър Лукашенко, беларуският лидер предложи Макрон да е този единен европейски глас и каза, че Мелони не може да заеме такава роля, защото е жена, припомнят Ройтерс и беларуската новинарска агенция БелТА.
Относно войната в Иран и Ормузкия проток и Макрон, и Мелони са за трайно прекратяване на конфликта и за участие в обезопасяване на протока, след като настъпи мир. Те са и против Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
По отношение на израело-палестинския конфликт Макрон беше сред лидерите, признали независимостта на палестинската държава, докато Мелони не го направи и дълго време беше възприемана като произраелски настроена, но в последно време отправи твърди критики по адрес на Израел.
Макрон и Мелони са и исторически поддръжници на Ливан. Двамата лидери имат своя визия и за развитието на Африка. Те поддържат и идеята за нови партньорства със страни от други региони, като например от Азиатско-тихоокеанския регион или от Латинска Америка.
И двамата лидери са привърженици и на европейската автономия и суверенитет, така че Европа да се отърси от зависимостите от САЩ и от Китай.
В личен план Мелони и Макрон имат едно общо нещо – те са от „Поколение 77“. Мелони е родена на 15 януари 1977 г., а Макрон - на 21 декември 1977 г. и догодина и двамата ще навършат 50 години.
Догодина и във Франция, и в Италия ще има ключови избори. Във Франция са президентските избори, на които Макрон по конституция не може да се явява. Той обаче намекна миналата година, че може да опита връщане в политиката през 2032 г., което означава, че за него е важно кой ще спечели президентските избори догодина, защото ако това е макронист връщането му в политиката ще бъде по-лесно. В Италия през 2027 г. ще се произведат парламентарни избори, на които Мелони има намерение да спечели втори управленчески мандат.
В национален план и Макрон, и Мелони имат за политически противници както представители на левицата, така и на десницата. За Макрон това са Марин Льо Пен и Жордан Бардела вдясно и Жан-Люк Меланшон вляво. За Мелони това са Матео Салвини (въпреки че Салвини е от управляващата коалиция в Италия) и Роберто Ваначи вдясно, и демократите и „Движение 5 звезди“ вляво.
И Мелони, и Макрон са често пъти обект на кибертормоз. В интернет на няколко пъти се появиха фалшиви разголени или откровено порнографски кадри, касаещи Мелони, заради което тя предприе съдебни дела и мерки за затягане на регулациите за съдържание, генерирано с изкуствен интелект. Що се касае до Макрон, неговата съпруга Брижит стана обект на разпространявани в интернет конспиративни теории, заради което френската първа двойка заведе и спечели дело във Франция.
И Мелони, и Макрон подкрепят идеята за развиване на изкуствения интелект, но предупреждават, че той не трябва да е за сметка на хората и трябва да бъде обект на твърди регулации, като по този начин те подкрепят и възгледите по въпроса на папа Лъв Четиринадесети.
Двамата лидери са твърди поддръжници на Главата на Римокатолическата църква и застанаха на страната на папата срещу упреците, отправени към него от Тръмп по-рано през годината. Същевременно миналата година редица издания и във Франция, и в Италия писаха, че имало противоборство между Макрон и Мелони относно избора на нов папа и Макрон искал по-либерален папа, а Мелони - по-консервативен.
И не на последно място ключови реплики и на Мелони, и на Макрон се превърнаха в истински музикални хитове. Произнесената от Мелони реплика през 2019 г. „Аз съм жена, майка, християнка, италианка“ се превърна в популярно рап парче в Италия. А откъс от речта на Макрон на Световния икономически форум в Давос тази година, касаещ предвидимостта на ЕС и включващ на няколко пъти като рефрен думите „For sure“, произнесени от Макрон с френски акцент, вдъхновиха френски музиканти от различни жанрове и в неделя дори едно от тези парчета беше изсвирено в Елисейския дворец по време на парти за Деня на музиката.
В регистъра на хумора тандемът Мелони и Макрон е наричан събирателно „Макрони“ или „Мелон“, припомнят италиански медии, сред които „Нове“. А в последно време за този тандем се използва и прякора M&M, като името на прочутите цветни шоколадови дражета, припомня „Соле 24 оре“.
Когато се говори за Макрон и за Мелони не бива и да се забравя и, че те са първенци по нещо в родината си. Макрон през 2017 г. стана най-младият президент на Франция, а Мелони през 2022 г. стана първата жена премиер на Италия, припомнят френски и италиански медии.