Терористичните нападения в Париж, извършени точно на тази дата преди 10 години, оставиха трайна следа във френското общество и станаха повод за създаването на много аналитични творби, посветени на темата за джихадизма, за исляма и радикализацията. Терористичните атаки от петък, 13 ноември 2015 г. обаче бяха разказани и в книгите на редица оцелели от тях и на хора, изгубили близките си в тях.
В нападенията журналистът Антоан Лейри губи съпругата си и споделя болката си в книгата „Няма да получите омразата ми“, по която е заснет и едноименен пълнометражен игрален филм. В книгата той разказва за първите дни след атентатите, когато трябва да се грижи сам са сина си и когато съседи и роднини се опитват да му помогнат. Книгата е издадена и на български език. Лейри пише четири години след атентатите и друга книга, озаглавена „Животът след това“, в която споделя как той и синът му са продължили напред с живота си, без съпругата и майката до тях.
Две книги, посветени на атентатите, пише и Орели Силвестър, чийто приятел е убит в концертната зала „Батаклан“ на 13 ноември 2015 г. Те са озаглавени „Да разгънеш сърцето“ и „Нашите 14 ноември“.
Собственикът на ресторанта „Бел екип“ („Добрият екип“) - едно от атакуваните заведение в нощта на 13 ноември 2015 г. - Грегъри Рейбенберг, разказва в книгата си „Един добър екип“ какво е да си в епицентъра на терористична атака, в която загиват съпругата му, 8 от служителите му и 10 клиенти.
В книгата „Да умреш в Батаклан“ Жан-Пиер Албертини говори за преодоляването на загубата на сина си, убит от терористите в концертната зала. В „Надеждата, която ги съживява“ Силви и Ерик Петар разказват как се преживява загубата на две дъщери, убити в „Батаклан“. В книгата си „Онова, което не може да се изрече от А до Я“ Жорж Салинес споделя как се опитва да живее без дъщеря си, убита също в „Батаклан“.
Френският илюстратор Фред Деуайлд, оцелял в атентата в концертната зала, създава творбата „Моят Батаклан“, в която се опитва да разкаже за нападението от 13 ноември 2015 г. през призмата на рисунките. В продължение на девет години след това той се опитва да покаже също, че чрез рисуването човек може да избяга от кошмарния спомен за тероризма. През този период Фред е и активен член на една от асоциациите на оцелелите и на близките на жертвите на терора от 13 ноември 2015 г. в Париж. В крайна сметка обаче Фред така и не успява да се възстанови от шока и ужаса, преживени в „Батаклан“, и се самоубива през май миналата година.
В творбата си „Хроника на една оцеляла“ Катрин Бертран, оцеляла от „Батаклан“, също прибягва до рисунките като спасителен пояс срещу спомена за терора. За оцеляването в атентата в „Батаклан“ разказва и Софи Пара в книгата си „След 13 ноември“, илюстрирана от художника Жери.
В мемоарите си, озаглавени „Аварийни изходи“, Каролин Ланглад разказва какво е да бъдеш взет за заложник по време на атаката в „Батаклан“. На свой ред в творбата си „Книгата, която не исках да напиша“ Ерван Ларер, оцелял от „Батаклан“ романист, отказва да бъде до края на живота си обрисуван само и единствено като жертва на тероризма. За оцеляването си от „Батаклан“ разказва в книгата си „Нощ без звезди по покривите на „Батаклан“ и Арно Фраден.
В списъка с книги, създадени в резултат на терора от 13 ноември 2015 г., попада и „Не заспивай“ на Аристид Барто, който е оцелял в атентата срещу камбоджанския ресторант „Малката Камбоджа“, където е бил ранен, докато се е опитал да предпази сестра си. В този черен литературен списък попада и книгата „Как бих могъл да простя“ на оцелелия в атентатите Виктор Руар.
В списъка на книгите разкази от първо лице за атентатите от 13 ноември 2015 г. попада и „Да живееш след Батаклан“ на Артюр Денуво, инженер и фен на метъла, който е оцелял от атентата в „Батаклан“ и е председател на асоциацията на оцелелите и на близките им, наречена „Живот за Париж“. Тази асоциация реши да се саморазпусне именно днес, за да се сложи край на „капсулирането в статута на жертви на тероризма“.
В книгата „Живи – думи на надежда на оцелелите от атентатите“ писателката Люсил Берлан събира разказите на девет души, оцелели от нападенията, които говорят за своето физическо и психическо възстановяване. Книгата „13. Зейнеб описва ада на 13 ноември с помощта на 13 свидетели в центъра на атаките“ на журналистката Зейнеб Ел Разуи, оцеляла от атаката срещу редакцията на изданието „Шарли ебдо“ на 7 януари 2015 г., обединява разказите на 13 оцелели в атаките от 13 ноември 2015 г.
Творбата „13 ноември“ на писателката Силви Кастер проследява щателно процеса, воден срещу съратниците на атентаторите и завършил с присъди от доживотен затвор до 2 години затвор. Книгата „П13“ (съкратено от „Петък 13“) на романиста, есеист и журналист Еманюел Кариер е посветена също на процеса срещу съратниците на терористите от 13 ноември 2015 г. и на единствения оцелял от терористичния отряд, вилнял тогава в Париж. Кодовото название на процеса, предизвикал огромно медийно внимание, е именно „П13“, тъй като 13 ноември 2015 г. се пада именно петък. По време на процеса са съдени 14 обвиняеми, адвокатите са 350, 1800 души са се конституирали като гражданска страна по делото, а досието по делото е с внушителни размери – високо е 53 метра. Процесът продължава девет месеца и присъдите са обявени през юни 2022 г. Всичко това е разказано в книгата на Кариер, който документира като журналист за изданието „Обс“ всеки един ден от това дело.
Атентатите от 13 ноември 2015 г. са злокобен вдъхновители и на няколко романа. В книгата „Париж, 13 ноември“ на Кристиан Льожале 10 разнородни персонажа се сблъскват с 10 терористи. В романа „В името на какво“ на Амели Антоан се разказва как животът на 10 души, отишли на концерт в „Батаклан“, се променя за една нощ. Романът „Да оцелееш“ на Фредерика Амалия Финкелстейн анализира какво е да си от едно поколение, към което принадлежат и терористите от 13 ноември 2015 г., и голяма част от техните жертви. Романът „Прегръдка“ на Адриен Жьонуде е нетипичен разказ за оцеляване в терористичната нощ в „Батаклан“, адресиран до единствения оцелял от отряда терористи - Салах Абдеслам.
На атентатите е посветена и пиесата „Петък 13“, която разказва за приятели на убита в атентатите мюсюлманка, които всяка година се събират на гроба й.
Много документални книги представят възстановка на атентатите от 13 ноември 2015 г. от гледната точка не на жертвите, а на спасителите. Книгата „Лекар към френските полицейски части за спешна намеса. Да живееш в спешно състояние“ на Фредерик Плокен и Матю Ланглоа разказва за атентатите през погледа на лекари от спешните служби. Творбата „Щурмове. Сред командосите, които убиха терористите“ на Даниел Седран представя гледната точка на командосите, щурмували „Батаклан“. А книгата „Спомени за една трагедия. Полицаите от 13 ноември 2015 г.“ представя гледната точка на полицаите, отзовали се първи на сигнала за атакувани места в Париж.
Терористичните актове са в основата и на няколко документални филма, подкаста и сериала.
„Сирачетата на 13 ноември“ е подкаст в няколко епизода на телевизия Бе Еф Ем Те Ве и е посветен на 70-те деца, изгубили родителите си в атаките. Подкастът е базиран на срещи на екипа на медията с някои от децата и хората, които са се грижили впоследствие за тях. Филмът „13 ноември - рикошет“ на Флоранс Трокро и Полин Палие, е посветен също на някои от децата, изгубили родителите си в атентатите.
Документалният филм в четири епизода с елементи и на фикция „13 ноември, изборът на Соня“ на Давид Андре и Виолет Лазар разказва за подвига на млада жена, която поддържа контакт с Хасна, братовчедката на Абделхамид Абауд, един от терористите от 13 ноември, който заедно със съучастник се укрива в Сен Дени. Именно Соня успява да измъкне информация от Хасна къде са двамата терористи и да информира полицията. Двамата терористи загиват по време на полицейската операция. Соня не е истинското име на младата жена. Заради подвига си тя получава много заплахи за живота си и днес е принудена да живее под прикритие, а самоличността й е променена. Соня е условното име, с което тази героиня по неволя остава в историята. А документалният филм разказва историята й с помощта на актрисата Карима Арамуш, която се превъплъщава в образа на Соня.
“Медиите в 21 часа – Поколението от 13 ноември“ е филмов документален разказ за журналистите, отразили атаката и всичко последвало я. В продукцията има разкази и автентични архивни кадри от фаталната нощ. „Атентатите от 13 ноември 2015 г. – героите на хаоса“ е документален филм от гледната точка на спасителните екипи, полицаите, пожарникарите, охранителите, притекли се първи на местата на атентатите. Продукцията е дело на Фил-Оливие Розенцвайг и на Азиз Земури.
„13 ноември, нашите животи, разбити на парчета“ на Валери Манс, се спира върху изследване, в което 1000 доброволци в продължение в три години - (2016, 2018, 2021 г.) са разпитвани от изследователите за спомените им за 13 ноември 2015 г. и за това как този травмиращ епизод се отразява през годините върху тях. Последният „разпит“ е насрочен за догодина. Целта на експеримента е да се види как еволюират спомените, емоциите и отношението на хората към подобни ужасяващи събития с течение на времето.
Документалният филм в три епизода „13 ноември : Fluctuat Nec Mergitur“, заснет през 2018 г. за платформата „Нетфликс“ и дело на Жюл и Гидеон Ноде, проследява хронологията на атентатите с помощта на разнородни интервюта. Името на филма идва от латинския девиз на Париж, който в буквален превод означава: „Блъскан от вълните, но не потъва“, а в по-широк превод означава, че Париж винаги ще устоява, че той може и да е заливан от вълни на злощастие, но нищо не може да сломи духа му и да го накара да потъне.
Документалната лента „Черен петък“ на Даниел Псени и Франк Залер събира разказите на седем оцелели от атентатите французи. Журналистът Псени живее до „Батаклан“. Именно той снима от прозореца на дома си бягащи хора от „Батаклан“ в нощта на терора и именно той улавя сцената, в която бременна жена виси от прозорец на концертната зала и моли за помощ. В даден момент друг зрител от залата спасява жената, но после той е взет за заложник от терористите. Десет години по-късно Псени, който веднага се притичва на помощ на бягащите от атентата и който също е ранен в него, се среща с някои от хората, на които е успял да помогне във фаталната нощ, както и с жената, останала в историята завинаги като „бременната жена“ и с нейния спасител. Тези общо седем души разказват в документалната лента „Черен петък“ какво са преживели тогава.
„Бременната жена“, чието истинско име е Шарлот, участва в понеделник в предаване на радио „Ер Те Ел“. Там тя сподели какво е преживяла на 13 ноември 2015 година. Шарлот разказа, че е искала да се спаси от терористите, като скочи от един от прозорците на „Батаклан“. Едва когато е излязла през прозореца и е увиснала на перваза му, тя е осъзнала, че всъщност височината е много по-голяма и тя няма да може да оцелее, ако скочи. Започнала е да вика за помощ. Тогава е била спасена от мъж на име Себастиен. Той е бил на перваза на друг прозорец и също е имал намерение да скача. Но в крайна сметка се е отказал от намерението си и е помогнал на Шарлот да се върне в „Батаклан“, знаейки, че вътре терористите продължават да убиват хора. Там Шарлот е успяла да се скрие с още 15 души в едно от помещенията с техника на концертната зала, а нейният спасител е попадал директно в ръцете на терористите, които го държат за заложник няколко часа. След атентатите Шарлот пуска обява в медиите, че издирва спасителя си и двамата се срещат месец по-късно. Шарлот днес има дъщеря, но отказва да пише мемоари за нощта на 13 ноември 2015 г. или да бъде вечно дефинирана като „жертва на тероризма“. Тя казва, че се е съгласила да участва във филмовия проект „Черен петък“ на Даниел Псени и Франк Залер единствено, за да може един ден да го гледа нейната дъщеря и да разбере какво е преживяла майка й. Посланието на Шарлот към всички оцелели от атентатите е да дадат смисъл на живота, който им е бил подарен в тази нощ.
Терористичните актове са и в основата на няколко игрални филма. „Денят на Бастилията“ е американско-британско-френска продукция, заснета от Джеймс Уоткинс. Тя разказва как радикализирана французойка планира атака срещу централа на националистическа партия в Париж в деня на националния празник на Франция - 14 юли. Филмът има премиера на 13 юли 2016 г. Ден след това, на националния празник на Франция терорист се врязва с камион в хора на крайбрежната алея на Ница и загиват 94 души, а 300 души са ранени. Два дни след атентата филмът „Денят на Бастилията“ е свален от екраните, защото се смята, че прожектирането му в този контекст е неуместно.
Филмът „Аманда“ на Майкъл Херс, който има премиера през 2018 г. , разказва за загубата на любимата жена, убита в атентат и напомня индиректно за събитията от 13 ноември 2015 г. Продукцията „Ноември“ на Седрик Хименес, появила се по екраните през 2022 г., разказва за полицейското разследване на атентатите от 13 ноември 2015 г. и се спира по-специално върху първите пет дни от него. Филмът „Да видиш Париж“ , появил се по екраните през 2022 г. и дело на Алис Винокур разказва за това как случайността в една нощ превръща една парижанка от щастлива млада жена в трудно възстановяваща се оцеляла от атентат.
Няколко телевизионни филма също са вдъхновени от атентатите от 13 ноември 2025 г. Продукцията „На терапия“ на Реда Катеб е измислена история за полицай от френските специални сили, който е принуден да посещава психиатър, за да преодолее гнева, който изпитва след атентата в „Батаклан“. „Шпиони на терора“ на Родолф Тисо разказва за периода след атентатите в Париж, когато всички търсят виновници сред специалните служби и силите за сигурност, неуспели да прогнозират риска от подобни атаки, извършени 11 месеца след терористичните атаки от януари 2015 г. във френската столица.
Сериалът „Една предана приятелка“ на Жюл Филипо е вдъхновен от историята в книгата „Митоманката от „Батаклан“ на Александър Кауфман. И книгата, и сериалът разказват за действителния случай за жена, която дълго време се представя за една от жертвите на атентатите, за да получи медийно внимание и други облаги, полагащи се на засегнатите от тероризма. В крайна сметка митоманката е разкрита и осъдена.
През октомври в платформата „Франс телевизион“ се завъртя и сериалът „Живи“. Той разказва за седем заложници на терористите в „Батаклан“. Тези заложници се събират всяка година и сами се кръщават със събирателното понятие „приложници“, което идва от съчетаването на думите „приятели“ и „заложници“. Филмът проследява отношенията, които атентатът в „Батаклан“ успява да изгради между седмината. Но някои сцени, заснети в самата концертна зала, породиха недоволството на французите, които казват, че е неуместно едно място на терор да се превръща във филмова площадка. След терористичните атаки от 13 ноември 2015 г. зала „Батаклан“ беше ремонтирана и отворена отново за концертни изяви, припомнят френските медии.