ТПС: Археологическа находка от Йерусалим разкрива радикални аскетични практики на византийски монахини

В Йерусалим е открито първото в света археологическо доказателство за екстремен аскетизъм, практикуван от монахини. Досега този феномен бе познат само от исторически свидетелства, съобщи днес Израелската служба за антиките, цитирана от израелската новинарска агенция ТПС.
„Жена е открита в единичен гроб, посветен на нея в знак на почит под църковния олтар. Тя е била вързана с 12-14 халки около ръцете или дланите, четири халки около врата и поне 10 халки около краката. На корема й има железни плочи или дискове, които са били прикрепени към халките“, казват израелските изследователи.
Заедно с пръстените е открито и малко кръстче, което свидетелства за религиозната ѝ отдаденост. Църквата и манастирът, където е открита археологическата находка, функционирали между V и VII в. от н.e. и са били дом на монаси и монахини, които са практикували крайни форми на аскетизъм. Според ръководителите на разкопките „монасите практикували самонараняване“, включително практики като „увиване на железни вериги и различни аксесоари около тялото“, тъй като се смятало, че издигат душата.
Това откритие потвърждава, че аскетичните практики, за които някога се е смятало, че са достояние на мъжете монаси, са били възприемани и от жени.
„Монахините аскети представляват феномен, на който си струва да се спрем. Тези буквално необикновени жени са живели в една строга мъжка и патриархална среда, която е възпрепятствала тяхната дейност.“, казват изследователите.
Въпреки че историческите сведения често се фокусират върху мъжете аскети, жени като монахинята в Йерусалим също са възприели тези екстремни практики
Разкритието повдига нови въпроси за ролята на жените в раннохристиянската монашеска традиция. Жените във византийските монашески общности често е трябвало да се ориентират в патриархална система, която ги е изключвала от много религиозни роли. Някои от тях, като известната светица Пелагия, се преобличали като мъже, за да бъдат приети в доминирания от мъжете монашески живот. Други, като Света Марина, са живели като мъже, за да участват в аскетичните практики.
„За да могат да участват в идеалистичните религиозни идеали на живота на монахините и аскетите по онова време, които са били предимно мъжка област, по необходимост е трябвало да се маскират като мъже и да живеят така до смъртта си“, казват израелските изследователи.
Железните пръстени, въпреки че може да изглеждат като инструмент за мъчение, не са били използвани като форма на наказание. Историческите сведения сочат, че подобни практики са били доброволно предприемани от монасите и монахините като форма на самобичуване. Вярвало се е, че като се измъчва тялото, душата може да достигне по-високи духовни нива. Самоналоженото страдание на жената е пример за този краен аскетизъм, който е бил разпространен сред византийските монаси, но сега е доказано, че е включвал и жени,обясняват изследователите.
Според изследователите откритието показва, че практиката на краен аскетизъм, и особено тази на обвиване на тялото с вериги, е започнала в Северна Сирия и Анатолия, разширила се е в Мала Азия и е достигнала на запад до Европа - до Италия, Франция и Англия. По същото време явлението се разпространява на юг и достига до Йерусалим и Египет.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)