ТПС: Борба с антисемитизма: Оптимистичните уроци на България

Учени и активисти от цял свят се събраха в университета "Бар Илан" в Тел Авив, за да обсъдят проблемите, свързани с антисемитизма, предаде израелската новинарска агенция ТПС. 
На пръв поглед международната битка срещу антисемитизма изглежда мрачна, но един от ораторите дава повод за надежда. Преди началото на конференцията доц. д-р Румяна Христиди, която ръководи програмата по еврейски изследвания в Софийския университет "Свети Климент Охридски", обсъди с пресслужбата на ТПС причините, поради които България е сред страните с най-ниско равнище на антисемитизъм в Европа.
В момента в България живеят около 3 000 евреи.
"Всички ние имаме информация за собствените си страни и региони, но често пропускаме глобалната картина. Така че освен представянето на това, което се случва в България, посланието, което бих искала да предам на конференцията, е, че има и положителни примери. Такъв е примерът на България", каза тя.
Христиди представи на конференцията в Тел Авив резултатите от изследване, проведено миналата година по поръчка на българското министерство на външните работи.  
"Двустранните отношения между евреите и българите са много добри. Това твърдят 82% от евреите и 73% от широката общественост. Това дава възможност да се създадат условия за интегритет и чувство на сигурност", обясни Христиди.
Според това проучване 83% от широката общественост изразяват положително отношение към евентуално съседство с евреи, а 82% смятат, че евреите са добре интегрирани в българското общество. Анкетирани са и представители на еврейската общност, като 91% от тях споделят, че се чувстват добре интегрирани в обществото, а 88% заявяват, че се чувстват сигурни в ежедневието си.
"Не искам да представям само една розова картина. Не бива да се пренебрегва фактът, че опасенията от нарастването на антисемитизъм в Европа и страховете от такава вълна в България засилват чувството на тревога сред еврейската общност. Ето защо 88% от анкетираните казват, че се чувстват сигурни, но 43% от тях посочват, че се чувстват сигурни само до известна степен", подчерта Христиди. "Това отразява ескалацията на определени прояви прояви. България също не е имунизирана срещу тях и затова ангажиментът на държавните институции за противодействие на антисемитизма като идеология е много важна задача".
Отмененият неонацистки марш
Държавата прояви ангажираността си с отменянето на ежегодния неонацистки Луковмарш през февруари.
Луковмарш е факелно шествие, което се провежда ежегодно от 2003 г. насам по повод годишнината от убийството на генерал Христо Луков, извършено от двама комунисти. Луков, популярен военен командир, е известен с близките си връзки с Третия райх и с ръководството на фашисткия пронацистки Съюз на българските национални легиони.
"Проблемът с Луковмарш в България не е в това, че има много последователи или хора, които участват в него. Проблемът е, че той се случва в България и се провежда всяка година", каза Христиди. Освен това маршът привлича неонацисти от цяла Европа.  
"Кметът на града например всяка година издава заповед, с която да го предотврати, но съдът винаги отменя въпросната заповед, защото законът е такъв, че няма механизъм да не се разреши официално този марш", каза тя. Но тази година беше различна
"Това бяха обединени усилия на различни институции", обясни Христиди. "На първо място това беше главният прокурор, който реши да се заеме този въпрос и да го насочи към съда. Прокуратурата координира действията си с кмета, с полицията, с Държавната агенция за национална сигурност, с жандармерията и с други институции. Въпреки че маршът не беше официално забранен, неговото провеждане беше възпрепятствано".
Благодарение на действията на Държавната агенция за национална сигурност  неонацистите от чужбина не бяха допуснати да влязат в страната.
"Те не можаха да проведат шествието тази година", каза Христиди.
Но тя предупреди, че маршът все пак може да се състои и през следващата година. "Много е важно да се работи по механизъм за правен подход, за законодателни промени, защото не можем да разчитаме на добрата воля на длъжностните лица. Възможно е в бъдеще да имаме чиновници, които да не обръщат внимание или да не смятат, че това е голям проблем. Тъй като законът позволява [марша], не можем да сме сигурни, че ще имаме същите положителни резултати".
Определяне на антисемитизма
Христиди е член на българската делегация в Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) - междуправителствена организация със седалище в Берлин, която се стреми да подкрепя образованието, обществената памет и научните изследвания за Холокоста. През 2016 г. организацията публикува широко прието, необвързващо определение за антисемитизъм.
В определението се посочват 11 примера, сред които: "отричане на правото на еврейския народ на самоопределение, например чрез твърдението, че съществуването на държавата Израел е расистко начинание" и "прилагане на двойни стандарти, като се изисква от него [Израел] поведение, което не се очаква или изисква от никоя друга демократична страна".
България прие определението на IHRA през 2017 г. и на следващата година стана пълноправен член на организацията.
Запитана как определението на IHRA е повлияло на борбата на България срещу антисемитизма, Христиди каза, че резултатите ще се видят след години.
"Антисемитизмът не е проблем в България. Хората например са много по-чувствителни към проблемите с ромската общност", обясни тя. "Но това е важно във висшите учебни заведения, в държавните институции, важно е за хората, които взимат решения, за лицата, които работят в тази сфера. Виждам практическото въздействие върху моите студенти. Когато обсъждаме това определение, те виждат колко много аспекти на антисемитизъм има. Практическите резултати и въздействието на IHRA ще дойдат в бъдеще, особено сред младите хора, студентите и хората, които ще работят в държавните институции."
Въпреки че по време на Втората световна война българското правителство е в съюз с нацистка Германия, нито един от 48 000-те евреи в страната не е депортиран. "Хората носеха в себе си морала да познават разликата между доброто и злото. Именно тази нагласа е спасила евреите по време на войната и не е позволила те да бъдат убити", каза Христиди.
"Не мога да кажа какво би станало в България, ако днес възникнеха същите обстоятелства. Но резултатите от проучването и личното ми мнение от работата с общността, учениците и институциите ми дават надежда", добави тя.
"Може би не сме най-модерната и развита европейска страна, но мисля, че модерността не е непременно признак за повече хуманизъм или по-висок морал. Надявам се, че в България все още пазим поне до известна степен тези морални ценности", заключи Христиди. 
 
(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)