Линор Атиас е пътувала на мисии на (доброволческата организация за спешна медицинска помощ - бел. ред.) "Обединена Хатцала" в райони на бедствия по целия свят. Мислела е, че е видяла всичко, но трудно говори за ситуацията, през която е трябвало да премине в Южен Израел, в нейната собствена страна, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
"Целият район изглеждаше така, сякаш някой е взел видеоигра с насилие и я е превърнал в реалност", казва Атиас, заместник-директорка на "Хатцала", отговаряща за справянето с бедствията, пред агенция ТПС, описвайки последиците от нападението на "Хамас" над общините в района на Газа.
"Тук всичко беше различно: обхватът, времето, варварството. Това дори не беше бойно поле, а просто кланица", разказва тя.
Служителите за спешна помощ се сблъскват с най-сложната ситуация, която някога са виждали. Видеоклиповете с GoPro, разпространени в социалните медии, показваха как терористите умишлено обстрелват линейки. В един от случаите терористите убиват шофьор на линейка и открадват автомобила му. Много райони не са били обезопасени и често над тях са проехтявали ракетни залпове.
Давид Бадер, парамедик в "Обединена Хатцала", е един от първите, пристигнали на музикалния фестивал "Супернова Сукот", на който са присъствали 3000 души на плажа на кибуц Реим. Там са били убити най-малко 260 души.
"Никой не разбираше или не знаеше мащаба на събитието", казва Бадер пред TПС.
"Пристигнахме на кръстовището Адами, където открихме около 24 тела, някои от които на терористи, а други на цивилни. След това се придвижихме до фестивалната арена. Това беше сложна и трудна сцена, като някои от жертвите бяха намерени край пътя, други бяха в колите, наполовина показващи се навън, тъй като са се опитвали да избягат, когато са били убити", каза Бадер.
"Изкрещях на нашия диспечер: тук има десетки мъртви, изпратете още сили!", спомня си той.
Екипът на Бадер взел бързо решение да евакуира възможно най-много от ранените с хеликоптер, каза той. Но през следващите дни: "Докато армията действаше в селата, в които беше проникнато, имахме линейки, които стояха отвън и евакуираха ранените войници", каза той.
"Грижехме се за хората с тежки наранявания, такива с огнестрелни рани и дори с ампутации. Поставих блокажи на много артерии."
Бадер и Атиас се съгласиха, че не е имало време да осъзнаят емоционалния товар. Това ще стане по-късно.
"Просто трябваше да оставя цялата емоция настрана и да работя с фокусиран ум, като машина, така че да спасим колкото се може повече хора", каза той. "Десетки загинали пред очите ни, хора във всякакво състояние. Много е трудно", каза Бадер.
Запитана за момента, в който почти се е пречупила под товара, Атиас каза, че имало много такива.
Най-ярко си спомня, че е седяла в района, където са се събрали няколко оцелели, и е наблюдавала как 6-8 ранени биват сваляни от линейките един след друг.
"Това беше броят, с който трябваше да претоварим линейките, за да евакуираме възможно най-много хора поради липсата на превозни средства", казва Атиас.
"Няколко майки с полуголи деца слязоха оттам, те бяха облечени така, както са спали през нощта, с много леки дрехи. Войникът, който беше там, свали ризата си и я даде на момче, което беше дошло само с панталони. Всички бяха зацапани със сажди, защото терористите палеха гуми в къщите, за да ги накарат да излязат от скривалищата. Бяха жадни за кислород, не спираха жадно да дишат. Майките плачеха, защото не знаеха къде са съпрузите им", спомня си Атиас.
"Тогава и аз започнах да плача."
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)