ТПС: Друзите в Израел нямат търпение да се свържат с роднините си в Сирия след падането на правителството на Башар Асад

Когато правителството на Башар Асад падаше вчера, друзката общност в Израел, която иска да възстанови връзката си с роднините отвъд границата, следеше събитията с особен интерес, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
"Това е все едно да гледаш как Берлинската стена пада отново и отново", каза Ваел Муграби пред ТПС. "Страхът, който сковаваше хората толкова дълго време, изведнъж изчезна. За първи път от десетилетия моите роднини в Сирия се чувстват свободни да говорят с мен", заяви Муграби, който е ръководител на местния съвет на Айн Кинийе на Голанските възвишения, където живеят около 2100 друзи.
"Веднага след като станах ръководител на местния съвет, моите роднини в Сирия разбраха, че представлявам Държавата Израел. За тях не беше безопасно да говорят с мен. Но вчера получих обаждане, което никога не съм предполагал, че някога ще получа. Роднините ми казаха: "Най-накрая може да поговорим. Най-накрая може да живеем", каза Муграби. 
"Казах им: "Скоро ще бъдем там с вас", а техният отговор ме изуми. Те казаха: "Само можем да се надяваме, че ще дойдете. Толкова много искаме това да се случи". Не можеха да повярват, че това се е случило, не можеха да повярват, че режимът е паднал. Но в крайна сметка фактите говорят сами за себе си. Истината е неоспорима - той си отиде, а ние сме тук", допълни той. 
"Улиците са пълни с празнуващи", казва Муграби. "Но отвъд радостта се крие дълбока несигурност. Кой ще поеме властта? Дали това ще бъдат местните бунтовници, или екстремисти като "Ислямска държава" и "Джабхат ан Нусра" ще се възползват от хаоса? За друзите това е въпрос на живот и смърт."
Муграби е дълбоко загрижен за безопасността на около 700 000-800 000 сирийски друзи, които живеят предимно в южните райони в близост до израелската и йорданската граница. "Ние, друзите, винаги сме били мишена, независимо дали в Сирия или другаде, защото сме малцинство", обясни той. "Но ние знаем как да защитим домовете и земята си. Въпросът е дали по-широкият регион ще се стабилизира или ще настане още по-голям хаос".
Израел, който има сложни отношения с друзите в Голанските възвишения, увеличи усилията си да се ангажира със сирийските друзки общности в размирната обстановка. Израелските служители по сигурността са привлекли друзки лидери за изграждане на мостове през границата и за предоставяне на хуманитарна помощ.
"Живеем в уникален момент, в прозорец от възможности", каза Муграби. "Ако се действа разумно, това може да доведе до бъдеще, в което друзите от двете страни на границата ще могат да процъфтяват в мир. Но ако екстремистите поемат контрола, това ще бъде катастрофално - не само за друзите, но и за всички в региона."
Муграби посочва и историческата връзка между друзите и еврейския народ. "Това, което ни свързва, е оцеляването", каза той. "И двата народа сме се сблъсквали с преследване и сме се научили да отстояваме позициите си. В това е нашата сила и нашата надежда за бъдещето."
"Във войната никой не печели истински. Ние обаче може да се надяваме на спокойна граница, на бъдеще, в което ще можем да се посещаваме свободно и в което регионът най-накрая ще намери мир. Засега наблюдаваме, чакаме и се молим", каза той. 
Друзката общност в Израел, наброяваща 152 000 души, води началото си от библейската фигура Йотор, тъст на Мойсей. Израелските друзи заемат висши длъжности в обществения и военния живот, а връзката между еврейските и друзките военнослужещи се нарича "завет на кръвта". Друзите говорят арабски, но не са мюсюлмани и са много потайни по отношение на религиозните си вярвания.
Друзите, живеещи в районите на Галилея и планината Кармил, застават на страната на евреите през 1948 г. по време на Войната за независимост на Израел. Те избират да бъдат част от израелското общество и се утвърждават във всички области на обществения живот.
Когато Израел завзема Голанските възвишения по време на Шестдневната война през 1967 г., голанските друзи отказват израелските предложения за гражданство, вярвайки, че Сирия ще ги подкрепи. След избухването на сирийската гражданска война през 2011 г. ситуацията обаче се променя. 
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)