Преди четири години на строителната площадка всичко изглежда нормално. Къщите са пред завършване, макар че все още нямат стълби. Навсякъде е мръсно и шумно. Строителните работници си почиват, въздъхвайки с облекчение, след като дълго време са били на крак. Единственото необичайно нещо са дългите им нокти, лакирани в розово, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
На работната площадка в центъра на Ревава – разрастващата се общност в Самария, работи 24-годишната Ширел Бигио.
"Започнах да работя в сферата на строителството по време на ковид пандемията, след като приключих службата си в армията", казва Бигио. "Започнах да работя с баща ми по време на летните ваканции тук и там. След това тази професия започна да ми харесва и останах да работя за постоянно."
"Всъщност съм се специализирала в сферата на модата, в свободното си време съм стилист." Тя разказва, че е учила дизайн и шиене. "Когато се върна от работа, първото нещо, което правя, е да събуя ботушите си и да си сложа обувки на токчета, работя и с клиенти. Живея в два свята."
Ширел, Лаел, Села и Сара са дъщери на Давид Бигио, строителен предприемач от Швут Рахел, който е зидаромазач. "Момичетата започнаха да порастват и да си търсят работа", спомня си Давид. "Те чистеха, гледаха деца и вършеха всякакви други женски работи. Накрая им предложих да дойдат да работят с мен. Казах им, че трябва да опитат и да видят дали това им харесва. Винаги има нужда от работници."
Момичетата нямаха проблем да вършат физическа работа, защото все пак помагаха и вкъщи. "Най-трудната част бяха работодателите, които отначало не гледаха с доверие на това", спомня си той. Давид обясни, че хората в Самария, които предпочитат да наемат еврейски работници, са предимно ултраортодоксални и се притесняват. "Те не искаха да приемат това", казва той.
Нещата обаче са се променили оттогава.
"Днес е точно обратното", обяснява Давид. "Веднага щом отидох до обекта с дъщерите си, той се промени. Момчетата виждат момичета, които работят усилено и бързо - така че това ги стимулира". Давид подчертава, че ръководителите на терен се грижат за това да има отделни тоалетни за дъщерите му, както и отделни съблекални за тях.
Ширел и сестрите ѝ имат страница в ТикТок, където публикуват сатирични видеоклипове за живота на жените строителни работници. "Много жени ни изпращат съобщения, в които ме питат дали могат да дойдат да работят при нас", казва Ширел.
"Вярвам, че момичетата, които са достатъчно смели, за да кажат: "Без значение каква работа ми възлагат, аз ще направя всичко и ще дам всичко от себе си", са от типа, който ще пасне на този вид работа. В началото бях шокирана, когато баща ми ми позволи да работя с ъглошлайф. В тази работа не става въпрос за никакви връзки или облаги", подчертава тя.
"Няма да остана да работя за дълго, защото това е трудна работа както физически, така и емоционално", признава тя. "Да идваш тук всеки ден, да си мръсен по цял ден, да носиш мръсни дрехи, невинаги е лесно. Но на мен ми харесва тук и ми става тъжно при мисълта да напусна. Научих много тук. Мисля в бъдеще да изградя проект, който ще помогне на повече жени да се развиват в тази сфера на работа."
Ширел е на мнение, че строителната работа е по-ангажираща психически, отколкото повечето хора си мислят. "Повечето хора мислят, че не е необходимо да работиш с главата си, когато строиш, което е погрешно. Това е работа, при която наистина трябва да мислиш и да разбереш какъв ще е най-бързият и безопасен начин да направиш нещата."
Тя добави, че изграждането на земята на Израел е нещо много важно. "Евреите могат да работят с ръцете си. Това е различна енергия. По този начин строим върху нашата земя със собствените си ръце и това ни дава сили."
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)