ТПС: Иранците в Израел отбелязват Новруз във време на война

В прохладната четвъртък вечер в Йерусалим настъпването на пролетта не беше посрещнато с шумни празненства, а с тихо в момент на скръб и на надежда, разказва израелската новинарска агенция ТПС. 
Иранци, живеещи в Израел, се събраха в Музея на ислямското изкуство в Йерусалим, за да посрещнат Новруз - персийската Нова година, на фона на войната. Около час преди пристигането на гостите сирени отекнаха в града и хората бяха принудени да се укрият в бомбоубежищата. Въпреки това празненството започна по план.
Новруз, което означава "нов ден" на фарси, е древен празник, отбелязващ началото на пролетта и пролетното равноденствие. Той се празнува повече от 3000 години в Иран и в голяма част от Централна Азия и символизира обновлението, прераждането и победата на светлината над мрака. По традиция семействата се събират около трапезата и изпълняват ритуали за здраве, благополучие и късмет през новата година.
Тази година обаче, редом до боядисаните яйца, ябълките, чесъна, монетите, свещите, които бяха електрически, заради мерките за безопасност, и житните кълнове, на масата присъстваше и тежестта на репресиите. Бяха изложени и снимки на иранци, загинали от режима - подбрани така, че имената им започват с персийската буква "С". 
"Тази година е много тежка", сподели социалната активистка Мики Ицхакния. "Всъщност не празнуваме - по-скоро отбелязваме, помним, опитваме се да устоим." Тя посочи зелените кълнове: "Както това растение покълва и расте, така и ние вярваме, че Иран ще се възроди, ще се изправи отново."
Събитието събра хора с различен произход - иранци, установили се в Израел, по-млади поколения, израснали там, както и разпознаваеми личности, работещи с фарси. Смята се, че персийската общност в Израел наброява около 250 хиляди души, макар само около 50 хиляди от тях действително да са живели в Иран. Разговорите естествено преминаваха от иврит към фарси, обсъждайки всякакви теми от спомени до политика. 
Шърли Шамхиан, говорителка на армията на фарси, се обърна към присъстващите и на двата езика. На фарси тя отправи традиционно поздравление за Новруз и изрази надежда за "пролет на свобода, благоденствие и мир" за иранците. На иврит обаче думите ѝ прозвучаха по-внушително.
"Убийствата, насилието, през което преминаха всички жени и медицински сестри в иранските болници… Това ни напомня за случилото се с нас като народ на 7 октомври. Затова и спомените са още по-болезнени", каза тя.
Ясмин Мотада, блогърка, която пише на фарси, се обърна директно към иранците извън Израел, описвайки страната им като цивилизация, изградена върху поезия, философия и устойчивост.
"Вашите корени са в културата, в знанието и в смелостта. И никоя сила, колкото и мрачна да е, не може да унищожи това наследство", заяви тя. "Историческите, културните и човешките връзки между иранците и Израел са истински и дълбоки. Години на сътрудничество и взаимно доверие показват, че днешната дистанция и враждебност са резултат от конфликти и страхове вътре в нашите общества", допълва тя.
За Ицхакния Новруз не е просто празник, а акт на съпротива. "Новруз никога не е бил само празник на радостта", подчерта тя. "Това е празник на устояването, на паметта, на надеждата, дори когато сърцето боли", посочва тя.
Ицхакния говори и за погубени животи, за заглушени гласове и за трудността да посрещнеш нова година сред такава загуба. И все пак се върна към основния символ на празника - че животът винаги намира начин да продължи, дори след най-тежката зима.
"Новруз е тихото обещание на природата, че дори след най-суровата зима (особено тази година) животът продължава", каза тя. "Но тази година е трудно да говорим само за разцвет и обновление. Защото, докато ние се събираме тук, за да си честитим и да помним, има десетки хиляди хора в Иран, които никога повече няма да видят пролет."
Докато част от гостите бързаха да си тръгнат, други останаха край трапезата. Някои обясниха символиката на предметите и разглеждаха снимки на лидера на иранската опозиция Реза Пахлави - сина на последния шах на Иран - и майка му. Други тихо споделяха тревогите си за близки, останали в Иран, или разказваха за получени през последните дни съобщения.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)