ТПС: Изкуственото осветление през нощта нарушава естествения биологичен ритъм на организма и може значително да повиши риска от смърт

Изкуственото осветление през нощта нарушава естествения биологичен ритъм на организма и може значително да повиши риска от смърт при бозайниците, показва ново проучване на Телавивския университет, цитирано от израелската новинарска агенция ТПС, което дава едни от най-ясните досега доказателства за вредното въздействие на светлинното замърсяване.
Проучването установи, че дори ниски нива на изкуствена светлина, сравними с обикновено улично осветление, могат да разстроят "часовника" на имунната система. При диви гризачи това е свързано с 2,35 пъти по-висок риск от смърт.
Проучвания до момента показваха, че изкуствената светлина нарушава циркадния ритъм, но новото проучване показва как това влияе върху имунната функция в условия, близки до естествената среда.
"Голяма част от процесите в организма на бозайниците, включително и при човека, се регулират от вътрешен биологичен часовник", обясни изследователката Хагар Варди-Наим. "Този 24-часов ритъм, съобразен със смяната на деня и нощта, дава сигнали на различни системи (включително на имунната) как да функционират в различните части на денонощието."
За да изследват ефекта от изкуствената светлина през нощта, учените наблюдават два вида диви гризачи - два вида пустинни мишки. Животните са били поставени в специални външни заграждения в зоологическата градина на университета, създадени да наподобяват естествена среда. Половината от тях са били изложени на слабо бяло LED осветление през нощта, докато другата част е била под въздействието единствено на естествена светлина - слънце, луна и звезди.
При нормални условия учените установяват ясно изразен дневен ритъм на имунната система. Нивата на лимфоцитите се покачват и спадат в предвидим 24-часов цикъл, като достигат своя пик по време на фазата на покой в ранните сутрешни часове. Имунният отговор също се оказва зависим от времето - животни, изложени на антиген по време на почивка, произвеждат значително повече антитела, отколкото тези, изложени по време на активната си фаза.
При излагане на изкуствена светлина обаче тези модели изчезват. Вместо ясно изразени пикове и спадове, имунната активност се "изравнява", което показва, че вътрешният биологичен часовник вече не е синхронизиран с околната среда. "Светлинното замърсяване напълно разстройва този ритъм. Това означава, че имунната система губи естествения си ритъм, и реакцията ѝ към инфекции, стрес или ваксини може да бъде по-слаба", посочи Варди-Наим.
Според учените това има реални биологични последици. Освен нарушения в имунната и хормоналната система, при животните, изложени на изкуствена светлина, се наблюдава рязко повишение на смъртността - над два пъти по-висок риск спрямо контролната група. Макар точните причини за смъртта да не са установени, резултатите сочат вероятна връзка между разстроения биологичен ритъм и намаления живот. 
"Изкуственото осветление през нощта не е просто повърхностна промяна в средата, а активен биологичен фактор, който може да наруши ключови физиологични механизми", подчерта изследователката. "Продължителното излагане разстройва синхронизацията на имунната и ендокринната система и влошава оцеляването дори при иначе естествени условия", допълва тя.
Тъй като много биологични процеси, включително имунните реакции, се регулират по сходни механизми при различните видове, резултатите пораждат безпокойство и за въздействието върху човешкото здраве.
"Светлинното замърсяване трябва да се разглежда като фактор на околната среда, който носи рискове за здравето - не само за дивата природа, но и за хората и екосистемите като цяло", допълва тя.
Откритията могат да повлияят и върху начина, по който се осветяват градовете и обществените пространства. Според учените е възможно общините да трябва да преразгледат интензитета на осветлението, да ограничат използването на LED светлини с високо съдържание на син спектър и да насочват светлината по-прецизно, за да се намали ненужното нощно осветяване.
Проучването засилва и интереса към хронобиологията, науката за влиянието на биологичния ритъм върху здравето. Данните сочат, че времето на прилагане на медицински процедури като ваксинации може да влияе върху тяхната ефективност, а вътрешното и болничното осветление може да бъде адаптирано така че да следва естествения циркаден ритъм. 
Извън човешкото здраве резултатите имат значение и за опазването на дивата природа и инфраструктурното планиране. Ограничаването на изкуствената светлина в чувствителни местообитания и създаването на "тъмни коридори" за нощни видове могат да намалят екологичните щети. В същото време архитекти и специалисти по урбанизация могат да прилагат практични решения като осветление с фотоклетки, защитени осветителни тела и адаптивни системи, които регулират светлината според нуждите.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)