ТПС: Израелски археолози откриха в Западна Галилея най-ранните доказателства за общности в Леванта

Израелски археолози откриха в Западна Галилея най-ранните доказателства за общности в Леванта, датиращи отпреди около 35 000 години, съобщиха учени от няколко университета за израелската новинарска агенция ТПС. 
Ритуалният комплекс се намира дълбоко в пещерата Манот - археологически и палеонтологически обект, открит през 2008 година. Екипът от учени от Университета в Хайфа, Университета "Бен-Гурион" и Телавивския университет описва култовата зона като оградена от естествени сталагмити и включваща скала с форма на черупка на костенурка, гравирана със сложни геометрични модели.
"Гравираната скала е била умишлено разположена в най-дълбоката, най-тъмната част на пещерата, което предполага, че е имала значителна духовна или символична стойност", каза Омри Барзилай от Университета в Хайфа, един от ръководителите на изследването. "Формата на коруба на костенурка може да представлява тотем или митологична фигура, предлагайки поглед към духовния свят на палеолитните групи ловци-събирачи."
Ритуалният комплекс е открит в зона, различна от зоните за ежедневна дейност в пещерата, белязана от останки от пепел, които предполагат използването на факли за осветяване на пространството. Акустичните тестове, проведени в района, разкриват подобрена естествена акустика, която вероятно е усилвала общностните ритуали, включващи пеене, молитви и танци.
"Това е безпрецедентно откритие на пространство с "аудио-визуално оборудване", съсредоточено около ритуален обект, което е първото доказателство за общностни ритуали в Леванта", каза професор Израел Хершковиц от Телавивския университет. Той отбеляза, че тъмнината, която често се свързва с прераждането и обновлението, би придала на обекта свещено значение.
Ритуалният комплекс, датиран отпреди 35 000-37 000 години, съвпада с появата на ауригнацианската култура, известна със символични предмети и пещерни рисунки в Европа. В пещерата Манот са открити и артефакти от тази култура, включително кремъчни инструменти, оръдия от кости и мъниста от раковини.
В съседство учените откриват цял еленов рог, носещ следи от употреба, вероятно свързан с ритуалите, извършвани в комплекса. "Рогата са били ключов ресурс за изработване на инструменти в културите от горния палеолит, а нарочното им поставяне предполага връзка с духовните дейности в пещерата", обясни Барзилай.
За да потвърдят, че гравюрите върху корубата на костенурката са човешко дело, учените използват конфокален микроскоп - мощен инструмент за визуализация, който използва лазерна технология и оптични системи за заснемане на много подробни изображения с висока разделителна способност на даден образец.
"Фините микролинейни (изображения) показват напреднали художествени умения и дълбока културна връзка със символите", каза Рейчъл Сариг от Телавивския университет, която е ръководил анализа.
Триизмерното картографиране на пещерата допълнително подчертава умишленото разделяне на ритуалния комплекс и зоните за ежедневна дейност в близост до входа. "Това подсилва идеята за обособено свещено пространство, подчертавайки значението му за общността", каза Александър Вигман от израелската Служба за антики.
Пещерата Манот, която се разкопава системно от 2010 г. насам, е дала много значими находки, включително най-старата вкаменелост на съвременен човек, открита извън Африка. "Идентифицирането на общностните ритуали в епохата на палеолита е пробив в разбирането ни за духовната и социалната еволюция на човечеството, осигурявайки дълбока връзка с нашите древни предци", каза Барзилай.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)