„Ами ако беше възможно да вземем един много бавен геоложки процес и да го компресираме в часове?“, пита Нога Моран от Еврейския университет, един от водещите изследователи на изследването.
„Точно това си поставихме за цел“, посочва той.
В природата въглеродният диоксид от атмосферата се разтваря в дъждовната вода, образувайки леко кисел разтвор. Този разтвор прониква през карбонатни скали като варовик и доломит, реагирайки, за да образува бикарбонатни йони, разтворена форма на въглерод, която реките в крайна сметка носят в океана. Този процес, наречен карбонатно изветряване, е един от основните начини на Земята за отстраняване на въглероден диоксид, но протича твърде бавно, за да противодейства на съвременните климатични промени.
За да го ускорят, д-р Моран, д-р Йонатон Голдсмит от Еврейския университет и д-р Еял Варгафт от Отворения университет са построили прозрачен реактор, напълнен с такива минерали, и са пропуснали през него морска вода и въглероден диоксид. По този начин те могат да контролират и измерват процеса, като ефективно компресирали хилядолетия естествено улавяне на въглерод в часове.
Екипът открил ключови фактори, които влияят върху ефективността. Съотношението на въглероден диоксид към морска вода се оказало критично, рециклирането на газа подобрило реакциите, а размерът на скалните отломки повлиял както на скоростта, така и на общото разтворено количество въглерод. Доломитът изглеждал особено обещаващ, защото не образува вторични карбонати, които биха могли да отделят въглероден диоксид обратно във въздуха. В момента системата преобразува около 20% от въведения въглероден диоксид в разтворен въглерод, оставяйки значително място за инженерни подобрения.
„Целта била да разберем какво наистина се случва, когато карбонатните скали се сблъскват с високи нива на въглероден диоксид“, обяснява Моран.
„След като разбрахме условията, които позволяват на процеса да работи ефективно, можехме да видим как нещо естествено и бавно се превръща в контролиран процес, който може да бъде измерен и настроен“, поясни той.
Констатациите, публикувани в рецензираното списание „Environmental Science & Technology“, може да предоставят практическа пътна карта за възпроизвеждане на естественото улавяне на въглерод от инженерни системи, което би могло да помогне за намаляване на емисиите от електроцентрали, промишлена дейност и други източници на въглероден диоксид.
Електроцентралите, които са сред най-големите източници на въглеродни емисии в световен мащаб, биха могли да се възползват директно от този ускорен метод за улавяне на въглерод. Чрез инсталиране на реактори, които прекарват въглероден диоксид и морска вода през варовик или доломит, инсталациите биха могли да преобразуват част от емисиите си в разтворен въглерод, преди той да достигне атмосферата, предлагайки природосъобразна алтернатива на конвенционалните технологии за улавяне.
Промишлени съоръжения, които произвеждат значително количество въглероден диоксид, като циментови, стоманодобивни и химически заводи, също биха могли да възприемат този подход. Реакторната система би могла да улавя въглерод от технологичните газове и да го преобразува в бикарбонатни йони, имитирайки естествени геоложки процеси. Тъй като разчита на изобилни и евтини материали, включително обикновени скали и морска вода, методът има потенциал да бъде мащабиран и адаптиран в различни индустрии, като спомогне за намаляване на въглеродния отпечатък на големите промишлени операции.
„Обещанието на този подход е, че той взема нещо, което Земята е правила в продължение на милиони години, и го кара да работи в човешки мащаб“, каза Моран.
„Това е вълнуваща стъпка към практично, природно базирано улавяне на въглерод“, посочи той.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)