"След нападението стана ясно, че можем да разчитаме само на местните аварийни отряди. Общностите, които оцеляха, го направиха благодарение на решителността на екипите", заяви пред ТПС Дорон Кадош, ръководител на проекта за възстановяване на кибуца Нахал Оц и жител на близкия кибуц Нир Ам.
"Когато жителите се завърнаха в домовете си след четири месеца, войната все още беше много близо до тях. Те чуваха сражения през нощта, а децата се нуждаеха от терапия, за да се справят с травмата", обясни Кадош. "Сигурността започва с това, че виждат организиран екип, който тренира, за да ги защитава, и охрана, която патрулира в района".
Уроците бяха научени по трудния начин. Доброволческите екипи за сигурност не бяха добре въоръжени и на 7 октомври терористите ги превъзхождаха. Повече от 60 военнослужещи и 12 цивилни бяха убити, а 8 души бяха взети за заложници.
Разпознавайки нуждите, организацията с нестопанска цел "Приятели на Израел", основана след нападението на 7 октомври, се намеси, за да осигури базово оборудване и подкрепа.
"Когато екипът ти разполага с подходящото оборудване, хората се гордеят, че са част от аварийния отряд. Това създава усещане за устойчивост и сигурност на общността", каза Кадош.
От началото на дейността си досега "Приятели на Израел" е предоставила над 500 тона оборудване на стойност 45 милиона долара, включително жилетки, каски, комплекти за първа помощ, дронове и термокамери.
"Искаме да отговорим на нужди, свързани с живота и смъртта - безопасност, сигурност, психично здраве", каза Кайл Бланк, главен изпълнителен директор на "Приятели на Израел" пред ТПС. "В крайна сметка всичко ще бъде поето от израелското правителство и от армията, но въпросът е с каква скорост".
За общности като Нир Ам и Нахал Оц, разположени само на няколко минути от границата, скоростта е от решаващо значение.
"Това не е като всяка друга доброволческа група от мъже", каза Бланк. "Това са хора със семейства, деца и работа, които въпреки че не са длъжни, все пак отделят от времето си и рискуват живота си, за да защитят своите общности. Те са гръбнакът на нашата сигурност и устойчивост".
Бланк се гордее със способността на своята организация бързо да преодолява бюрокрацията.
"Когато чуем, че дадена общност се нуждае от нещо, преценяваме приоритетите и възможностите си... Когато кажем "да", се появяваме още същия ден или седмица. "Приятели на Израел" научи, че екипът за сигурност на кибуца Нахал Оц няма добра видимост през нощта, и затова ние предоставихме термокамери в рамките на 24 часа", заяви той.
"Изведнъж нагласата се промени. Военнослужещите, които охраняват кибуца, вече имат по-добра видимост, което ги прави по-ефективни и уверени в защитата си", отбеляза Кадош.
В допълнение към работата си по предоставяне на основни ресурси, "Приятели на Израел" разшириха дейността си, като включиха подкрепа за психичното здраве в партньорство с центровете за устойчивост, предлагайки незабавна психиатрична помощ при посттравматичен стрес, особено в общностите, които са на първа линия. Основното предизвикателство в областта на безопасността на общностите обаче остава обучението.
"Трябва да стандартизираме обучението за всеки член на отряда за сигурност. Тези доброволци действат в стресова, градска среда, където комуникацията е по-сложна, отколкото в армията. Без подходящо обучение те няма да бъдат готови при нужда", каза Бланк.
Той също така подчерта необходимостта от по-голяма информираност. "Трябва да гарантираме, че обществеността знае, че тези екипи се нуждаят от същите ресурси, обучение и подкрепа като армията и полицията", каза той.
Преди войната кибуцът Нахал Оц е бил населен с 480 жители. Днес, според Кадош, броят на живеещите там е 20 души. Екипът за нощна охрана е ограничен, защото няма достатъчно живущи.
"Междувременно армията предоставя охранителна сила, която да го допълни", каза Кадош.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)