ТПС: Израелско проучване поставя под съмнение разбирането, че хората с аутизъм изпитват по-малко емпатия

Ново проучване на израелски учени показва, че хората с аутизъм могат да разпознават емоциите на околните също толкова добре, колкото и хората без това състояние, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Това поставя под въпрос широко разпространеното схващане, че аутизмът се характеризира с липса на емпатия. Според авторите на проучването социалните затруднения по-скоро произтичат от различия в начина, по който хората с аутизъм и тези без аутизъм общуват и тълкуват емоционалните сигнали. Учените подчертават, че резултатите показват необходимостта от взаимно разбиране, вместо от предположението, че хората с аутизъм не са способни на съпричастност.
"Това проучване е принос към нарастващия брой доказателства, че емпатията не е нещо, което хората с аутизъм просто не притежават", заяви ръководителят на изследването д-р Йонат Рум от Еврейския университет в Йерусалим.
Аутизмът, известен още като разстройство от аутистичния спектър (РАС), е неврологично и свързано с развитието състояние, което влияе върху начина, по който хората общуват, взаимодействат с околните и обработват информация. Определението "спектър" отразява широкото разнообразие от прояви, способности и индивидуални потребности от подкрепа. Смята се, че милиони хора по света са в аутистичния спектър, като разпространението варира между отделните държави в зависимост от методите за диагностика, достъпа до здравни услуги и практиките за установяване на състоянието.
Резултатите от изследването подкрепят теорията за т.нар. проблем на двустранната емпатия. Според нея недоразуменията между хората с аутизъм и тези без аутизъм са двустранен процес. Вместо социалните трудности да се обясняват единствено с неспособност на хората с аутизъм да разбират останалите, теорията предполага, че различията в комуникацията, изразяването на емоции и взаимните очаквания създават предизвикателства и за двете групи.
Досега проучванията и обществените дискусии често акцентираха върху трудностите, които някои хора с аутизъм изпитват при разчитането на социални сигнали и емоции. Все повече учени обаче поставят под съмнение това обяснение като прекалено опростено. Новото проучване предполага, че причината за социалните затруднения може да е несъответствието между различните начини, по които хората общуват и преживяват емоциите.
За да изследват емоционалното разбиране, учените разработили нов тест за емпатия, който оценява как хората разпознават емоции в по-реалистична среда от традиционните въпросници. В него възрастни с аутизъм и без аутизъм записали видеа, в които разказват лични истории с емоционално значение. След това стотици участници гледали записите и непрекъснато оценявали какви емоции според тях изпитва всеки разказвач.
След сравнение на тези оценки със самооценките на самите участници учените установили, че хората с аутизъм разпознават емоциите на разказвачите също толкова точно, колкото и хората без аутизъм.
Резултатите показват още, че участниците с аутизъм може да са били малко по-добри в разбирането на емоциите на други хора с аутизъм, макар разликата да е малка и да изисква допълнително проучване. Това подкрепя идеята, че хората общуват по-успешно с други, които изразяват и възприемат емоциите по сходен начин.
Друго неочаквано откритие е, че увереността на хората в собствената им емпатия не е свързана непременно със способността им точно да разбират чувствата на другите. Въпреки че участниците без аутизъм обикновено оценявали себе си като по-съпричастни и по-заинтересовани от историите на разказвачите, те не се справили по-добре от участниците с аутизъм при определянето на реалните им емоции.
След приключване на теста участниците описали впечатленията си от него. Хората с аутизъм често споделяли, че внимателно анализират емоционалната информация и обмислят отговорите си, докато участниците без аутизъм по-често коментирали организацията и структурата на самия експеримент. Това подсказва, че хората с аутизъм обработват емоционалната информация по различен начин, но не непременно по-малко ефективно.
Според авторите резултатите могат да окажат влияние върху подхода към аутизма в училищата, семействата и клиничната практика. Вместо усилията да бъдат насочени единствено към това хората с аутизъм да се приспособяват към начина на общуване на останалите, е необходимо да се насърчава взаимното разбиране между двете групи.
Учените се надяват бъдещи проучвания да разгледат емпатията и комуникацията в реални ежедневни взаимоотношения и да се отдалечат от остарелите представи, според които основната отговорност за социалните недоразумения лежи върху хората с аутизъм.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)