ТПС: Израелци размишляват върху сложното наследство на Джими Картър

Израелците помнят Джими Картър най-вече заради споразуменията от Кемп Дейвид, Иранската революция и застъпничеството му за съветските евреи, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Картър, който беше президент в периода 1976-1980 г., почина в дома си в Плейнс, Джорджия, вчера на 100-годишна възраст.
„Трудно е да се каже колко е тъжно, когато почине човек на 100 години“, казва пред ТПС Натан Шарански, бивш съветски дисидент, на когото съветските власти са отказали разрешение да напусне СССР. „Всички мечтаем да сме с бистър ум и да живеем толкова дълго“.
Шарански е арестуван през 1977 г., осъден е за шпионаж и държавна измяна в процес, осъден от правозащитници. След девет години в затвора, той е освободен през 1986 г. като част от размяна на затворници, в която участват няколко шпиони. Присъдата на Шарански привлича вниманието към тежкото положение на съветските евреи, на които е отказано правото да емигрират.
„Мога да кажа, че ние като израелци имахме много проблеми с Картър през последните 30 години. Но в същото време трябва да кажа, че в самото начало на неговото президентство той наистина постави въпроса за правата на човека на първо място в дневния ред“, каза Шарански пред ТПС.
„Когато ме арестуваха, беше безпрецедентно, че президентът на САЩ, противно на съветите на своите хора, излезе пред обществеността и каза: „Проверих всички материали, Шарански не е шпионин, настояваме Съветският съюз да го освободи. Така че винаги, когато се срещах с него и бях критичен към изявленията му за Израел, в същото време, Хакарат Хатов (благодарност), му казвах колко съм благодарен за това изявление“, заяви Шарански.
„Изявлението на Картър не беше важно за КГБ. Те така или иначе знаеха истината. Но то беше много важно за онези евреи по целия свят, които се бореха за моето освобождаване. И те искаха да са сигурни, че се борят за правилната кауза. Така че в този момент, в който той почина, предпочитам да мисля за добрите неща, които е направил. А лошите неща - нека ги оставим настрана“, добави той.
Херцел Маков, президент на Центъра за наследство на Менахем Бегин в Йерусалим, заяви пред ТПС: „Картър беше религиозен човек и вярваше, че мирът и справедливостта са въпроси, на които трябва да се посвети като американец, а Съединените щати трябва да насърчават тези ценности в света. Ние трябва да му отдадем това. Но той беше наивен и неопитен на международната арена и в това как понякога работи международната политика“.
Маков приписва на Картър заслугата, че е помогнал за сключването на мирното споразумение между Израел и Египет, като е приел Бегин и египетския президент Ануар Садат за безпрецедентни две седмици в Кемп Дейвид. Но той подчертава, че Бегин и Садат са направили своя пробив, като първо са държали Картър настрана.
„Веднага след като Бегин дойде на власт, той започна тайни преговори с египтяните чрез, в началото, Румъния и Иран, а след това чрез Мароко“, обяснява Маков. „Те се споразумяха за започването на процеса и за идването на Садат в Йерусалим, а Белият дом научи за посещението на Садат, както и всички останали.“            
Причината, поради която Бегин и Садат първоначално заобикалят Картър, е, че „Картър искаше да включи СССР в преговорите между Израел и Египет“, казва Маков. Съветският съюз беше враждебно настроен към Израел и беше скъсал отношенията си с еврейската държава през 1967 г. след Шестдневната война, докато Садат се опитваше да изведе Египет от съветския блок, обяснява Маков.
Едва след първоначалния пробив е привлечен Картър, защото Бегин разбира необходимостта от американски гаранции по някои въпроси, каза Маков.
Иранската революция също е част от наследството на Картър, отбелязва Маков. „Въпреки че никой от нас не смяташе, че иранският шах е пример за демокрация и човешки права, Картър не осъзнаваше, че позволява на радикалния ислям да завладее Иран. Разбира се, това не доведе до демокрация в Иран и наистина донесе много нестабилност в Близкия изток. И в началото той не знаеше как да се справи с това. Той се провали, знаете, и по въпроса за военните действия“.
В речта си „За състоянието на съюза“ през 1980 г. Картър настоява, че САЩ ще използват сила, за да защитят интересите си в Персия, което става известно като доктрината „Картър“.
„Тя не беше успешна, защото никой не я взе на сериозно“, казва Маков. „Когато заплашваш да използваш сила, трябва да докажеш, че си сериозен, че си готов да го направиш. И предполагам, че страните в района не го взеха на сериозно“.
Но мирните споразумения, за чието сключване Картър помогна, отбелязаха „драматична промяна“ в стратегическата позиция на Израел, настоява Маков.
„Египет беше лидерът на арабския свят във всички войни срещу Израел през 1948, 1956, 196 и 1973 г.“, каза Маков пред ТПС. „Изваждането на Египет от този кръг беше повратна точка в историята на Държавата Израел“.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)