Церемонията, която се състои в деликатен момент заради войната, привлече поклонници от цялата страна и беше предавана на живо онлайн.
Благословиите бяха дадени от потомците на свещеника Арон, познати като коени. Сред участващите коени беше и 27-годишен бивш заложник на име Еля Коен.
Еля Коен беше отвлечен на 7 октомври 2023 г. на музикалния фестивал "Нова" и беше освободен този февруари като част от временното примирие. Присъстваха и семействата на заложниците Сегев Калфон и Уриел Барух. Главните равини на Израел Калман Бар и Давид Йосеф водиха молитвите на церемонията.
Въпреки че събитието традиционно се провежда само веднъж в дните преди Пасха, за утре е насрочена втора свещеническа благословия, на която ще присъстват бивши пленници, семействата на пленници и ранени израелски военнослужещи. Ще бъдат прочетени специални молитви за безопасността на заложниците и военнослужещите, както и за възстановяването на ранените.
Най-малко 1180 души бяха убити, а 252 израелци и чужденци бяха взети за заложници при нападенията на Хамас на 7 октомври 2023 г. срещу израелски населени места в близост до границата с Газа. Смята се, че 36 от останалите 59 заложници са мъртви.
Свещеническото благословение, което се провежда от 1970 г. насам, служи както за религиозно отбелязване, така и за момент на национална солидарност. То се провежда и през един от дните на едноседмичния празник Сукот през есента.
По данни на Фондацията за наследство на Стената на плача, която се грижи за ежедневната дейност на свещеното място, от началото на Пасха в събота вечерта Стената на плача беше посетена от повече от 200 000 души.
Междувременно Администрацията на Храмовия хълм, организация с нестопанска цел, която се застъпва за правата на евреите на Храмовия хълм, съобщи във вторник сутринта, че от началото на Пасхата 2607 евреи са посетили Храмовия хълм (смятано от мюсюлманите за Благородното светилище), като 1088 от тях са го посетили днес.
Стената на плача, където се извършва свещеническото благословение, е единственият остатък от подпорната стена, обграждаща Храмовия хълм, построена от Ирод Велики през I век, и е най-святото място, където евреите могат свободно да се молят свободно. Според статуквото тези, които не са мюсюлмани, могат да посещават Храмовия хълм, те нямат право да се молят там.
Храмовият хълм, където са построени Първият и Вторият еврейски храм, е най-святото място в юдаизма.
Деликатното статукво, регулиращо Храмовия хълм, датира от 1967 г., когато Израел освобождава Стария град на Йерусалим от Йордания по време на Шестдневната война. Опасявайки се от война на религиозна основа тогавашният министър на отбраната Моше Даян се съгласява ислямският Вакъф да продължи да управлява ежедневните дела на свещения обект, докато Израел ще запази цялостния си суверенитет и ще отговаря за сигурността.
Равините са все по-разделени по въпроса за изкачването на евреите на Храмовия хълм. В продължение на векове широко разпространеният консенсус на равините е, че законите за ритуална чистота все още важат за мястото. През последните години все по-голям брой равини твърдят, че законите за ритуална чистота не се прилагат за всички части на Храмовия хълм и насърчават посещенията в разрешените зони, за да се поддържат еврейските връзки с хълма.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)