Хания бе убит часове след като Израел пое отговорност за въздушен удар в Бейрут, при който беше убит Фуад Шукр - най-високопоставеният член на „Хизбула“, убит от 7 октомври насам.
Въпреки че Израел не пое отговорност, израелците приветстваха убийството.
„Елиминирането на главите на змията е действие, което подкрепя екзистенциалната нужда от побеждаване на враговете ни и укрепване на израелската мощ за възпиране“, каза жителката на Сдерот Хила Лилиан пред ТПС.
Лилиан също така е представител на форума "Отеф Исраел" на гражданите от общностите около Газа.
„Като жители на пограничните на Газа общности, ние подкрепяме този офанзивен дух и призоваваме военните и правителствените лидери да продължат безмилостно с тази сила, докато заложниците не бъдат върнати и сигурността не бъде възстановена на нашите граници“, каза тя.
Шестдесет и една годишният Хания израсва в бежанския лагер „Шати“, когато Газа е управлявана от Египет. Той умря с приблизително 4 млрд. щатски долара лично богатство.
През младежките си години работи в Израел като мазач. Става активен член на „Хамас“, когато движението е основано през 1987 година, като участва в „Ислямската стена“ - студентската инициатива на „Хамас“ в Ислямския университет в град Газа. Хания е лежал в затвор няколко пъти в Израел, но дейността му продължава, което води до депортирането му заедно с 415 други дейци на „Хамас“ в Ливан през 1992 година. Хания и депортираните се завръщат в Газа повече от една година по-късно.
Големият пробив на Хания идва през 1997 година, когато е назначен за личен помощник на основателя и духовен лидер на „Хамас“ шейх Ахмед Ясин. По време на Втората Интифада от 2000-2005 г. над 1000 израелци са убити при самоубийствени атентати, стрелби и нападения с нож. След изстрелването на първата си ракета „Касем“ през 2001 година по Кибуц Саад, „Хамас“ изстрелва хиляди ракети срещу Израел.
Към 2005 година Хания вече ръководи политическите дейности на „Хамас“. През 2006 година листата на „Хамас“ „Промяна и реформа“ печели 44 % от местата в изборите за Палестинския законодателен съвет.
През 2006-2007 г. е премиер на Палестина при Махмуд Абас, но западните държави го бойкотират. През 2007 година „Хамас“ насилствено поема контрола над ивицата Газа и Хания става „министър-председател“ на „Хамас“ в Газа - титла, която носи до 2014 година. През 2017 година е избран за лидер на политбюро на „Хамас“, като става приемник на Халед Машал като висш ръководител на терористичната групировка.
В по-късните си години Хания се установява в Катар и Турция. Египет, разгневен от факта, че през 2020 година Хания присъства на погребението на командира на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Касем Солеймани в Техеран, отказва да му позволи да се върне в Газа.
Ръководството на Хания беше отслабено от разделенията между прокатарския и проиранския лагер в „Хамас“. Заместникът на Хания, Салех ал Арури, активно придвижи „Хамас“ в орбитата на Иран и също така установи присъствие на „Хамас“ в Южен Ливан.
Въпреки че Хания беше лицето на „Хамас“ за преговорите за прекратяване на огъня с посредничеството на Катар, той продължи да е близък с Иран, „Хизбула“ и палестинската групировка "Ислямски джихад", а реториката му остана подстрекателска. Коментирайки войната по „Ал Джазира“ на 26 октомври, Хания приветства смъртта на цивилни палестинци.
„Както казах и повтарям всеки път, кръвта на децата, жените и възрастните хора - не казвам, че тя ви вика, а по-скоро се нуждаем от тази кръв, за да запали в нас духа на революцията, за да събуди в нас упоритост, за да събуди в нас неподчинение и напредък“, каза Хания.
Влиянието на Хания върху „Хамас“ се срина с нападенията на 7 октомври, които затвърдиха позициите на Яхия Синуар и Салех ал Арури. Лидерите на „Хамас“ в и извън ивицата Газа не постигнаха съгласие относно усилията за прекратяване на огъня и ролята на „Хамас“ в следвоенна Газа.
Тримата синове на Хания бяха убити при израелски въздушен удар в Газа през април.
Най-малко 1 200 души бяха убити, а 252 израелци и чужденци бяха взети за заложници при нападенията на „Хамас“ срещу израелски общности в близост до границата с Газа на 7 октомври. От останалите 115 заложници 39 са обявени за мъртви. От 2014 г. и 2015 г. „Хамас“ държи в плен и двама израелски цивилни, както и телата на двама войници, убити през 2014 г.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)