Двадесет и осемгодишният Габриел Чен оцелява така, както е бил обучен: нащрек, предпазлив и винаги готов, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
Контратерористичните операции в Юдея и Самария с Израелската гранична полиция са го научили как да остане жив, но не и как да се върне към нормалния живот. Първата крачка обратно идва чрез неочакван спътник, който забелязва трудностите му още преди самият той да ги осъзнае.
Службата му не е белязана от една единствена палестинска засада или експлозия. Операция след операция, безредици след безредици. Истински боеприпаси. Камъни. Коктейли „Молотов“. Наранявания, които се повтарят и всеки път заздравяват все по-бавно. Всичко това води да натрупвания.
„Попадах отново и отново в ситуации на непосредствена смъртна опасност“, казва Габриел. „Не беше едно събитие, а поредица. Преживяваш едното, но не го оставяш зад гърба си. Носиш го със себе си в следващото.“
Тази постоянна бдителност го е запазила жив на терен. Но у дома започва да има разрушителен ефект. Тялото му се е научило да живее на адреналин и не се отпуска. Сънят става накъсан, после почти изчезва. Звуците отключват спомени. Мислите му се стесняват, докато светът започва да изглежда далечен и нереален.
Травмата се промъква тихо, а после нахлува изведнъж. Травматични спомени. Паника. Растящо усещане, че вече не принадлежи към обикновения живот. Приятелите се отдалечават. Дните се сливат. Габриел усеща как потъва в тъмнина, която не може да назове, а само да почувства.
В най-тежкия си момент, по време на консултация с психиатър, разговорът преминава граница, която той никога не е очаквал да чуе на тази възраст. На глас е споменато „асистирано умиране в Европа“.
„Тези думи не звучаха като решение за живота“, спомня си Габриел, „а като отражение на пълно отчаяние. Да се почувстваш на 28 години, че нямаш бъдеще в собствената си страна, че нямаш причина да останеш - това усещане не ме пускаше.“
Четири къси крачета, едно голямо сърце
Той постъпва в терапевтичен преходен дом, известен като Байт Мазен. Там, когато надеждата изглежда абстрактна и далечна, се намесва организацията „Белев Ехад“. Габриел очаква поредния лечебен план, поредния специалист, поредния опит да се овладее неовладяемото.
Вместо това му довеждат куче.
Не голямо служебно куче или дисциплинирана военна порода, а корги на име Джоя - с къси крака, огромни уши и любопитни очи. Контрастът е почти абсурден.
„На едно от най-психически сложните места, на които съм бил, това куче стана моята опора“, казва Габриел. „Той е тиха, ненатрапчива, неосъждаща присъствие. Когато всичко вътре в мен се тресе, той е там.“
Джоя стои близо, по-близо, от всеки друг. Следва Габриел из къщата, седи до него в мълчание и го придружава на срещи за подкрепа с други ранени войници. По някакъв начин усеща моментите, преди Габриел да се „откъсне“ от себе си.
„Той ми помага да остана в настоящето“, обяснява Габриел. „Усеща промени в мен, които аз дори не забелязвам. Когато съм на път да изпадна в дисоциация или паника, той се притиска до мен, спира ме и ме кара да дишам. Успокоява ме.“
Постепенно нещо се променя. Габриел започва отново да излиза. Да се среща с хора. Да поема отговорност не само за себе си, а и за друго живо същество. Джоя има нужда от разходки, храна, внимание. А Габриел, грижейки се за него, започва отново да се грижи и за това да живее.
Равин Уриел Виглър, основател на „Белев Ехад“, базирана в Ню Йорк неправителствена организация, която подкрепя израелски войници, ранени при служба, чрез рехабилитация, почивка и емоционална помощ, вижда тази връзка като дълбоко символична. „Габриел е рискувал живота си отново и отново в Юдея и Самария, за да ни защитава“, казва той. „Когато героите се върнат с невидими рани, нямаме право да ги изоставим. Изцелението не винаги идва от лекарства; понякога идва от вярно сърце, което бие до твоето.“
„Белев Ехад“ е осигурила още стотици животни за подкрепа на служители от силите за сигурност в подобни ситуации.
След две години война една трета от израелците са заявили, че имат нужда от професионална психологическа помощ, което подчертава нарастваща криза в психичното здраве, според мащабно проучване, публикувано през декември. По данни на израелското Министерство на отбраната повече от 31 000 военнослужещи са били лекувани за психични проблеми, включително посттравматично стресово разстройство, депресия и тревожност, от октомври 2023 г. насам.
За Габриел процесът продължава. Крехък. Истински.
„Това не е магия, а процес“, казва той, поглеждайки коргито в краката си. „Деликатен процес на връщане към живота. Това не просто помогна на рехабилитацията ми, а ми върна желанието да живея.“
11.01.2026,
23:20
Самоа отваря посолство в Йерусалим, съобщи израелският външен министгър
11.01.2026,
17:40