ТПС: „Невронният шум“ води до безпокойство, посттравматичен стрес и ирационално поведение, разкриха учените

Учените са разкрили как реакцията на мозъка към потенциална загуба води до рисковано и понякога ирационално поведение - процес, който може да е в основата на тревожността и посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Използвайки редки записи от електроди, имплантирани дълбоко в човешкия мозък, изследователите са наблюдавали неврони, които се активират по начини, които обясняват защо хората се страхуват от загубата повече, отколкото ценят печалбата, а също така защо този страх понякога може да надделее над логиката, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Тези невронни механизми не са просто абстрактни явления – те имат реални последици, допринасяйки за разпространението на тревожност и свързани с травми разстройства сред населението. Около 4% от хората по света страдат от тревожни разстройства, а 5,6% от оцелелите след травма развиват ПТСР. В Израел експертите изчисляват, че около 5,3% от населението може да изпита посттравматични симптоми след атаките от 7 октомври и продължаващата война.
Проучванията, публикувани в рецензираните списания „Нейчър“ и „Кърънт Биолоджи“, са ръководени от проф. Рони Паз и д-р Тамар Райтич-Столеро от Научния институт „Вайцман“, заедно с мозъчния хирург проф. Идо Щраус и невролога д-р Пирас Пахом от Медицински център „Сураски“ в Тел Авив. Те разкриват, че амигдалата – мозъчна област, отдавна свързана със страха и емоционалната обработка – генерира изблици на „невронен шум“, когато хората са изправени пред възможността да загубят нещо.
Невронният шум е случайната променливост в активирането на невроните, причиняваща колебания в мозъчната активност, които могат да повлияят на вземането на решения и възприятието. Невронният шум става проблематичен, когато неговите колебания са прекомерни или лошо регулирани, защото може да изкриви начина, по който мозъкът тълкува информацията. Това води до повишена несигурност, ирационално вземане на решения, прекомерно проучване и свръхгенерализиране на заплахите – механизми, свързани с тревожност, компулсивно поведение и ПТСР.
„От поведенческата икономика знаем, че хората се страхуват от загубата повече, отколкото ценят печалбата“, заяви Райтич-Столеро. „Това, което сега открихме, е биологичният механизъм зад това: когато е изправен пред потенциална загуба, мозъкът буквално става по-шумен и този шум подтиква към понякога ирационално поведение“, допълни тя.
В проучването екипът използва дълбокомозъчни електроди, имплантирани на пациенти с тежка епилепсия, за да идентифицира произхода на припадъците. „За разлика от електродите, поставени на скалпа, дълбокомозъчните електроди измерват активността на отделните неврони. Това ни позволява да видим как специфични мозъчни клетки изчисляват решенията в реално време“, обясни Щраус.
По време на експеримента участниците изпълняват учебни задачи, включващи или потенциални печалби, или загуби. Всяко изпитание започва със звук, показващ дали могат да спечелят или загубят точки, последван от избор между две форми, представляващи различни вероятности за успех. С течение на времето участниците научават кои избори подобряват резултатите им.
Но когато е възможна загуба, логиката отстъпва място на емоциите. Дори след като научават кой вариант минимизира загубата, участниците многократно я игнорират, опитвайки нови стратегии, които често влошават резултатите им. „Те отчаяно се опитваха да намерят някаква стратегия, която напълно да предотврати загубата. В ситуации на печалба те се придържаха към това, което работеше“, заяви Райтич-Столеро.
Чрез проследяване на стотици неврони, изследователите откриват, че определени клетки в амигдалата и темпоралната кора стават активни, преди участниците да изберат да изследват нови възможности. Интензитетът на този сигнал е сходен в ситуации на печалба и загуба, което е накарало екипа да потърси друго обяснение.
„Осъзнахме, че ключовата разлика е невронният шум. В условия на загуба, активността на амигдалата става по-нестабилна и тази непредсказуемост е свързана с чувството за несигурност и желанието да се продължи търсенето на перфектно решение без загуби“, заяви Райтич-Столеро.
Втори експеримент изследва как хората си правят изводи от минали преживявания на печалба или загуба. Участниците чуват звуци, свързани с всеки резултат, последвани по-късно от нови звуци. Те са по-склонни да сбъркат нови тонове с познати, ако те наподобяват звуците на „загуба“, което предполага, че мозъкът разширява възприятието си за заплаха след загуба.
„Широкото обобщение на сигналите за опасност е отличен защитен механизъм, но когато се прилага прекомерно, както при ПТСР, води до стрес и тревожност в ежедневието“, каза проф. Паз. Записите показват, че амигдалните неврони се активират по-силно в отговор на звуци, подобни на тези, свързани със загуба – активност, която предсказва дали човек погрешно ще ги разтълкува като познати или заплашителни.
„Тези резултати показват за първи път при хората, как електрическата нестабилност на мозъка по време на загуба може да наруши вземането на решения и възприятието“, каза Паз. „Това ни дава невронно обяснение защо тревожността ПТСР се усещат толкова неконтролируеми – и как един ден биха могли да бъдат лекувани“, допълни ученият.
Констатациите на проучването биха могли да имат значителни последици за лечението на психичното здраве. Чрез идентифициране на невронния шум в амигдалата като двигател на свръхизследване и ирационално поведение под заплаха от загуба, клиницистите биха могли да разработят терапии, които намаляват неадаптивните реакции към несигурността, подобрявайки лечението на тревожните разстройства.
Разбирането защо хората с ПТСР свръхгенерализират сигналите за опасност може да осигури нови подходи за обезчувствяване на пациентите към възприемани заплахи и предотвратяване на прекомерни стресови реакции. Освен това, точното определяне на ролята на амигдалата отваря възможността за фармакологични интервенции.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)