ТПС: Нов израелски подход към магнитно-резонансната томография открива ранен стадий на рак на панкреаса

Ракът на панкреаса е известен с късното си откриване и високата си смъртност, но нов израелски подход към магнитно-резонансната томография, който осветява туморите на панкреаса, дава надежда за по-ранно диагностициране и лечение, съобщи израелската новинарска агенция ТПС.
Предизвикателството при откриването на рака на панкреаса се дължи на дълбокото разположение на панкреаса в коремната кухина, което е различно при всеки човек и често прикрива туморите, докато не стане твърде късно за ефективно лечение. Въпреки че е едва дванадесетата най-често срещана форма на рак в световен мащаб, ракът на панкреаса е шестият най-смъртоносен през 2020 година. Ако не се подобри откриването, прогнозите са, че до 2030 г. ракът на панкреаса ще се превърне в най-смъртоносната форма на рак.
Въпреки това иновативен метод за магнитно-резонансна томография, разработен от Научния институт "Вайцман", проследява как клетките метаболизират глюкозата, подобно на начина, по който тестовете за глюкозен толеранс показват диабет. 
Преди почти един век нобеловият лауреат Ото Варбург открива, че раковите клетки консумират глюкоза в необичайно висока степен в сравнение с нераковите клетки - явление, което днес е известно като ефект на Варбург. Този ефект кара глюкозата да ферментира в лактат, вместо да се метаболизира напълно във въглероден диоксид. Използвайки тази метаболитна странност, методът на "Вайцман" картографира специфични метаболитни продукти, уникални за раковите клетки, което потенциално позволява идентифицирането на рак на панкреаса.
Учените, ръководени от проф. Лусио Фридман и проф. Авигдор Шерц, използват химически променена глюкоза, съдържаща стабилен изотоп на водорода, наречен деутерий. Тази модифицирана глюкоза е инжектирана на мишки с тумори на панкреаса преди сканирането. Според Фридман този нов метод може да надмине традиционните сканирания с ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография, които трудно идентифицират с точност туморите на панкреаса.
"Традиционният ядрено-магнитен резонанс не успява да открие тумори на панкреаса, тъй като дори когато се добавят външни контрастни вещества, скринингът не е достатъчно специфичен, за да подчертае наличието и местоположението на рака. Лекарите не могат да видят тумора, докато пациентът не почувства въздействието му", каза Фридман.
"Дори когато сканирането показва аномалия, тя често не може да бъде разграничена от възпаление или доброкачествена киста. По същия начин не може непременно да се вярва на позитронно-емисионна томография, тъй като положителните резултати от скрининга не винаги означават, че пациентът има рак, а отрицателните не винаги означават, че пациентът нямат рак", обясни той.
Стандартната профилактика на рака на панкреаса понастоящем включва периодични изследвания с компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, често придружени от инвазивни и неудобни ендоскопски биопсии, но този комбиниран подход рядко дава резултат. Учените имат за цел да се справят с този диагностичен пропуск, като използват ядрено-магнитен резонанс за откриване на различните метаболитни модели на нормалните и раковите тъкани.
"В здравите клетки храносмилането на глюкозата завършва с въглероден диоксид, който издишваме", обясни Фридман. "Раковите клетки обаче спират този процес рано, като произвеждат лактат, който подпомага тяхното размножаване."
Предизвикателството се състои в откриването на малките количества лактат, произвеждани от раковите клетки. Конвенционалният ЯМР измерва изобилие от протони в тъканната вода, което засенчва слабия сигнал на лактат. За да решат този проблем, учените заменят протоните на глюкозата с деутерий. Тази "деутеризирана" глюкоза, когато се метаболизира от раковите клетки, произвежда откриваем деутеризиран лактат, преодолявайки смущенията във водния сигнал.
Правейки този метод още по-ефективен, екипът на Фридман разработва усъвършенствани експериментални техники и техники за обработка на изображения, които значително подобряват откриването на деутеризиран лактат. Новите магнитнорезонансни сканирания осветяват дори най-малките тумори, докато здравите тъкани остават тъмни.
"Дори и ракът да не бъде хванат навреме, деутерийният ЯМР ще помогне да се измери скоростта, с която става превръщането на глюкозата в лактат. Това би могло да осигури важен показател за прогнозиране на полезността на определени лечения или дори за определяне на това дали дадено лечение действа. Това би могло да утвърди деутерийния ЯМР като предпочитан метод за диагностициране на трудни за идентифициране тумори на панкреаса и за избор на лечение, което ще даде най-добра прогноза", казва Фридман.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)