Водено от доктор Итай Херман, проучването е проведено в сътрудничество с Университета на щата Вирджиния в САЩ, Токийския университет и израелския институт „Волкани“ – изследователския отдел на израелското министерство на земеделието и развитието на селските райони. Резултатите са публикувани в списанието на Международното общество за фотограметрия и дистанционно наблюдение.
„Интегрирайки данните от няколко дрона - източници на изображения - и тренирайки модели за дълбоко обучение за анализирането им, ние можем да разпознаем факторите на стрес, които преди бяха трудни за различаване. Тази способност е жизнено важна за прецизното земеделие и за адаптирането към предизвикателствата на климатичните промени“, заяви доктор Херман.
Полевите изпитания са проведени в експерименталната ферма на факултета за земеделие „Робърт Х. Смит“ в израелския град Реховот. Изследователите култивират сусам при различни равнища на напояване и азот. Ром Таршиш, следващ свързана с проекта магистратура, събира белезите на растенията и спектралните данни на листата. Доктор Маитрея Мохан Саху по-късно обработва изображенията от дроновете, използвайки технология за машинно обучение, за да генерира детайлни карти на индикаторите за здравето на растенията, включително съдържанието на азот и вода в листата.
Резултатите бележат голям напредък. Докато традиционните техники за дистанционно наблюдение могат единствено да забелязват комбиниран недостиг на вода и азот с точност от 40-55 %, новият метод на екипа довежда показателя до между 65 и 90 % благодарение на специално изграден модел за дълбоко обучение, изграден върху мултимодални изображения.
Проучването е от особено значение за сусама - култура, ценена заради своята устойчивост на сурови условия и заради нарастващата си роля в глобалните продоволствени системи. Маслодайната култура е не само богата на хранителни вещества, но засилва и популярността си в райони, където климатичните промени трансформират земеделието.
„Нашият метод предлага анализ в реално време, който би могъл да позволи на земеделските производители да оптимизират потреблението на торове и вода. Това означава по-високи добиви при по-малко вложени средства - както икономически, така и екологични“, каза доктор Херман.
Учените заявиха, че системата може да бъде адаптирана и за други култури.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)