Емоционалните последици след приключване на лечението на детския рак често продължават дълго след това, показва ново израелско проучване, според което както децата, преживели рак, така и техните родители изпитват силен психологически стрес дори повече от година след края на терапията, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
Проучването е проведено съвместно от университета „Бар-Илан“ и медицинския център „Шеба“ в Рамат Ган. Резултатите показват, че симптоми на посттравматичен стрес, тревожност и депресия остават често срещани дълго след като лечението е приключило. Това подчертава, че детският рак оставя дълбок и дълготраен психологически отпечатък, дори когато медицинското възстановяване е успешно.
По данни на Световната здравна организация всяка година около 400 000 деца и юноши по света се разболяват от рак. През последните десетилетия преживяемостта значително се е подобрила, но разликите между регионите са големи. В богатите държави над 80% от децата с рак преживяват поне пет години след диагнозата, докато в по-бедните райони този процент често е под 30%.
Изследването е ръководено от Мая Ярдени, докторант в университета „Бар-Илан“ и старши психолог в детското хемато-онкологично отделение на медицинския център „Шеба“. Проучването е наблюдавано от проф. Далит Модан-Мозес и проф. Иланит Хасон-Охайон. Резултатите са публикувани в научното списание „Педиатрик Рисърч" (Pediatric Research).
Учените подчертават, че травмата при детския рак не е резултат от едно-единствено събитие, а от продължително излагане на страх, болезнени медицински процедури, чести хоспитализации и постоянна несигурност. Всичко това може да остави трайни емоционални рани у децата и техните семейства.
„Дори след края на лечението, децата и родителите им често продължават да изпитват силен стрес, тревожност и депресия“, казва проф. Хасон-Охайон. „Детският рак е общо преживяване, изпълнено със страх и несигурност. Нашето изследване показва колко е важно както децата, така и родителите да бъдат проследявани и да получават емоционална подкрепа дълго след лечението.“
За разлика от много други заболявания, детският рак се преживява заедно от детето и неговите родители. Те са с детето при диагнозата, по време на лечението и в периода на възстановяване, като споделят усещането за заплаха и липса на контрол. С времето това може да доведе до трайни психологически проблеми и за двете страни.
В изследването са участвали 118 деца и младежи на възраст между 7 и 21 години, преживели рак, както и техните родители. Всички участници са били поне една година след края на лечението. Те са попълнили въпросници за посттравматичен стрес, тревожност и депресия, а допълнителни медицински и социални данни са взети от болничните досиета.
Сравнявайки отговорите на децата и родителите, учените установили, че психологическият стрес остава много разпространен и че симптомите на травма, тревожност и депресия често вървят заедно.
Интересен резултат е, че оценките на родителите за емоционалното състояние на децата им по-често отразяват собственото им ниво на стрес, отколкото реалното състояние на детето. Това означава, че нерешената травма при родителите може да влияе на начина, по който те възприемат благополучието на детето си.
Според изследователите тези резултати са много важни за медицинската практика. Проследяването на деца, преживели рак, не бива да се ограничава само до физическото им здраве, а трябва да включва и дългосрочна психологическа грижа, както за децата, така и за родителите им. Особено важно е да се обръща внимание на това, което самите деца казват за своето състояние и да се предлага подходяща психологическа подкрепа.
На практика това означава, че болниците и клиниките могат да въвеждат редовни психологически прегледи, консултации, семейна терапия и групи за подкрепа, тъй като емоционалните трудности често продължават дълго след края на лечението.
В момента учените провеждат ново изследване, което проверява дали терапия, насочена към травмата при родителите на деца, преживели рак, може да намали дългосрочните симптоми и да подобри благосъстоянието на цялото семейство.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)