Лидерите на "Хизбула" предполагат, че ще продължат да изстрелват ракети, за да попречат на хилядите жители на Северен Израел да се върнат по домовете си. Израелски официални лица призовават "Хизбула" да бъде разоръжена и изведена от Южен Ливан в съответствие с Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която сложи край на войната през 2006 г.
Днес Кирят Шмона е населен предимно с войници и шепа жители, които са решили да останат. Няколко от тях обясниха пред ТПС какво правят и защо са избрали да останат.
Шивачката
Като шивачка Ирена Маман взема решение да държи шивашкия си цех отворен по 12 часа на ден, от сутрин до вечер, за да осигури необходимите услуги на стотиците войници, които идват в Горна Галилея. Маман им предоставя решения за различни "спешни случаи", свързани с униформите, и излиза извън рамките на възможностите си, за да изпълни исканията им.
"Решена съм да остана тук и да подкрепям войниците, за да не се чувстват като в призрачен град. Вярвам, че тези от нас, които могат, трябва да са тук, за да им помагат по всякакъв начин", казва тя.
"Една жена войник дойде при мен с тези панталони, които стигаха до гърдите ѝ", казва Маман, докато прави корекция на униформените панталони на шевната си машина. "Ще ѝ поправя това, за да бъде както трябва", добави тя.
Тринадесет годишният син на Маман остава в града с нея, като се адаптира към живота в условията на постоянни ракетни атаки. Двамата му по-големи братя и сестри са призовани да служат в запаса.
Маман е пристигнала в Израел от Украйна преди повече от 30 години и е непоколебима в решението си да остане.
"Веднъж вече избягах от Украйна, защото се страхувах да се разхождам там с лична карта, на която пишеше, че съм от еврейски произход", обясни Маман. "Тук искам да се чувствам като свободен човек. Ще вземам решения за живота си", добави тя.
Докато с пръсти правят поредната корекция на униформата, Маман добавя: "За тези, които напускат Кирят Шмона, смятам, че така губим войната. Това е нашият дом. Защо трябва да прекараме половин година далеч от домовете си, без работа и училища за децата си? Отказваме да бъдем бежанци в собствената си свободна страна", категорично заяви тя.
Равинът
Равинът Игал Ципори се бори с отсъствието на своята процъфтяваща, сплотена общност. Поддържането на ежедневните молитвени служби с кворум от 10 души е трудна задача.
"Опитвам се да се обаждам и да разговарям с евакуираните членове на общността, но това наистина не е като преди", казва той пред ТПС. "Когато бяхме тук като една общност, всички членове заедно. И това е най-голямата трудност в момента за мен", добави той.
Да остане в града, за да поддържа еврейския начин на живот, остава основен приоритет на равин Ципори. От решаващо значение, казва той, е оказването на подкрепа на войските в района, изпратени да укрепят границата.
"Нашата дейност винаги е била с войниците, още повече сега, в състояние на война", казва Ципори. "А скоро вероятно ще се водят и бойни действия вътре в Ливан, което очевидно е необходимо. Ние сме в постоянен контакт с частите, помагаме им и осигуряваме порции топла храна за Шабат, помощ с екипировка за Шабат и всички еврейски нужди за войниците. Моите книги с Тората са разпръснати тук навсякъде, където има войници в сборните пунктове, уточнява равин Ципори.
"Правим всичко, за да имат войниците на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) най-добрите условия, така че да се занимават само с борбата с врага", заяви той.
Дюнерджията
Томер Овед е горд собственик на "Oved's Kebab" - малка закусвалня, която предлага на войниците и на местните жители улична храна.
"Ние останахме мисия за войниците", казва Томер с усмивка. "През първите седмици нямаше много ред по отношение на снабдяването с храна, затова дарявахме 80 процента от дажбите си на войниците. След това се свързахме със ситуацията, в която сме отворени тук, с войниците и жителите, които останаха. Смятахме, че това е висша ценност. За мен това е добро и правилно", добави той.
Овед държи бизнеса отворен както обикновено, осигурявайки 40 до 50 порции на ден, повечето от които за войниците, на които отказва да таксува храната.
"Когато ги видиш, те ти вдъхват чувство на увереност и сигурност, но от друга страна ти е жал за тях. Те са тук през цялото време. От време на време се прибират вкъщи за кратко посещение", обяснява той.
"А условията тук не са лесни. Зимата беше студена", допълва Овед.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)