Един от местните християни говори пред ТПС при условие за анонимност, защото се опасява, че семейството и бизнесът му ще станат мишена на палестинските мюсюлмани. "По време на войната всичко се обърна с главата надолу. Става дума за 45 семейства, които вече са напуснали Витлеем, съвсем наскоро“, казва Дж.
"Мисля да напусна догодина", добавя той, разкъсван между надеждата за по-добри дни и реалността на отглеждането на деца в настоящата обстановка във Витлеем. "Живяхме труден живот. Не искам децата ми да преживеят същото. Искам да имат възможности да живеят като хора, да успеят и да бъдат щастливи".
Числата говорят много. През 1922 г. християните съставляват 11 % от населението на цялата Свещена земя. Днес те съставляват едва 1% от населението на палестинските територии. Никъде това не е толкова очевидно, колкото във Витлеем. След като през 1950 г. християнското население в града е било 86%, към 2017 г., когато е проведено последното палестинско преброяване, то е спаднало до 10%.
"Палестинската власт насърчава враждебна среда за християните. Това не е само обществено, но и дълбоко институционално", казва пред ТПС Морис Хирш, директор на Инициативата за отчетност и реформа на Палестинската власт към Центъра за обществени въпроси в Йерусалим. "Насилието, тормозът и липсата на правна защита принуждават християните или да живеят в мълчание, или да напуснат."
Изчезване от палестинската учебна програма
Християните казват, че Палестинската власт ги заличава от училищните програми.
"Палестинските училищни програми често пропускат християнския принос към историята на региона, като се фокусират предимно върху ислямското наследство. Това изключване насърчава невежеството и предразсъдъците сред по-младите поколения", каза пред ТПС Елиас Зарина, съосновател и ръководител на общността на Йерусалимската инициатива. Базираната в Йерусалим организация с нестопанска цел насърчава интеграцията на арабските християни в израелското общество.
Дж. разказа пред TПС, че палестинците уважават християнските училища за това, че предлагат висококачествено образование, и че когато той е рястял, във всяко училище е имало записани по няколко мюсюлмански ученици. Но ситуацията днес се е променила.
"Учих в християнско училище в продължение на 14 години. Преди бяхме 90% християни", обяснява Г. "Сега те са намалели до 10%. Сутрешните молитви в църквата са сведени до два или три пъти седмично, защото много ученици мюсюлмани, които сега са мнозинство, отказват да присъстват."
"Ако не ни харесват, защо изпращат децата си в нашите училища?", попита той.
Проблемите на християнската общност излизат извън рамките на класните стаи.
"Жените християнки са жертви не само на обществени предразсъдъци, но и на институционално пренебрежение", казва Зарина пред ТПС. "Без международен натиск тежкото им положение остава скрито. Те са подложени на тормоз, насилствена смяна на вярата и дори отвличания. В Газа някои жени са били принуждавани да приемат исляма и да се омъжат за мъже мюсюлмани, без да разполагат с никакви средства за правни действия".
Свободата на вероизповеданията е друга жертва. Приелите християнството от исляма са изправени пред заплахи и са принудени да практикуват вярата си в тайна, особено в Газа. Публичните християнски празненства често са обект на нападения, като коледните елхи биват изгаряни, религиозните символи се оскверняват, а християнските лидери се принуждават да повтарят като папагали антиизраелски речи.
"Палестинската власт използва християнските лидери като политически пионки", казва Хирш. "Те прехвърлят вината за техните трудности върху Израел, като същевременно отричат ролята на доминираните от мюсюлманите власти в преследването. Шокиращо е, че световната християнска общност си затваря очите. Това са техни братя, но виковете им остават нечути."
Зарина каза: "Християнските лидери са притискани да се съобразяват с палестинските твърдения, а тези, които говорят открито, рискуват да получат отпор. Мълчанието от страна на западните правителства и медии затвърждава този цикъл на злоупотреби."
Заради войната Витлеем за втора поредна година отменя коледните тържества, което е значителен удар за местната икономика, която зависи от туризма - особено през коледния сезон.
"Всяка Коледа всички говорят за християните тук", каза Дж. "Но нищо не се променя. Ако международната общност беше загрижена, щеше да ни подкрепи чрез проекти, образование и застъпничество. Но вместо това ние сме оставени сами."
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)