ТПС: Посттравматичният стрес сред израелските военнослужещи се е утроил след войната с "Хамас", установи проучване

Израелски учени обявиха, че честотата на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) сред военнослужещите е нараснала трикратно след нападението на "Хамас" на 7 октомври 2023 г., предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Проучването, ръководено от професор Яир Бар-Хаим, директор на Националния център за посттравматичен стрес и устойчивост към Телавивския университет, показва увеличение на симптомите на ПТСР от 0,5% при постъпване в армията, както и до 12% по време на война. Фактори като прегаряне, продължително разгръщане и социално и икономическо напрежение допринесоха за намаляване на участието на резервистите, като активността спадна до 75-85 процента. 
Професор Бар-Хаим коментира, че тази статистика не е изненадваща и съответства на това, което е известно за посттравматичните симптоми след война, както в израелската армия, така и в други армии. Той подчерта, че израелската система за психично здраве е в извънредно положение и призова за спешни действия за разработване на дългосрочни решения за лечението на голям брой ветерани с ПТСР.
Посттравматичното стресово разстройство е състояние на психичното здраве, предизвикано от преживяване или присъствие на ужасяващо събитие. Симптомите могат да включват ретроспекции, кошмари, силна тревожност и натрапчиви мисли за събитието. Хората с ПТСР могат да избягват ситуации или неща, които им напомнят за травматичното събитие, и могат да имат негативни промени в убежденията и чувствата си. Състоянието обикновено се овладява с терапия или с медикаменти.
В проучването са участвали 579 военнослужещи от пехотна бригада с цел преценка на психологическото въздействие на активната служба и периода след уволнението им, както и влиянието на войната от 7 октомври. Резултатите показват, че броят на респондентите, съобщаващи за значителни симптоми на ПТСР, нараства приблизително до 12 процента. 
Учените използват версия на иврит на златния стандартен въпросник за самооценка на ПТСР, в който участниците оценяват тежестта на симптомите си. Въпреки че резултатите не заместват официалната диагноза ПТСР, връзката между собствената оценка на състоянието и клиничните резултати съвпада. 
Проучването проследява военнослужещите в пет интервала: при постъпване на служба, след 15 месеца служба, след 27 месеца, шест месеца след почетно освобождаване и 18 месеца след освобождаване. При постъпване на служба, по-малко от 0,5 % от военнослужещите са имали вече съществуващи симптоми на ПТСР. С напредването на службата обаче броят на тези, които съобщават за клинично значими симптоми на ПТСР, непрекъснато нараства. След 18 месеца служба, включително шест месеца бойна подготовка и девет месеца активна служба, процентът на симптомите на ПТСР е нараснал до 2,6 %. Към края на редовната служба, след няколко бойни дежурства, 4,4 % от военнослужещите са показали значими симптоми на ПТСР.
Симптомите обаче се влошават след уволнението. Шест месеца след напускането на армията близо 8 % от участниците съобщават за симптоми на ПТСР на клинично ниво, въпреки че периодът е бил сравнително спокоен, без значителни военни операции. Това нарастване може да бъде свързано със загубата на системата за социална подкрепа и чувството за принадлежност във военна среда.
С напредването на проучването по време на войната на 7 октомври психологическите последици от бойните действия стават още по-очевидни. По време на конфликта приблизително 85 % от участниците са призовани на служба в запаса. Към момента на провеждане на проучването, няколко месеца след края на войната процентът на военнослужещите, съобщаващи за симптоми на ПТСР, се покачва до около 12 процента.
Посттравматичното стресово разстройство не е характерно само за военнослужещите. Проучване на университета "Бен-Гурион", публикувано през март, установи, че близо половината от младите израелци имат симптоми на ПТСР, свързано с войната. Според проучването хората на възраст между 18 и 30 години са особено засегнати поради високия процент на военна служба, смърт в семейството и други фактори. 
Професор Яир Бар-Хаим подчерта необходимостта от дългосрочни решения за подкрепа на ветераните, страдащи ПТСР. Той акцентира върху спешната нужда от ускорено обучение на психотерапевти и създаване на специализирани клиники за лечение на психотравми, за да се справят с нарастващия брой случаи сред военнослужещите.
Резултатите от проучванията също така обясняват неотдавнашния спад в броя на резервистите. Докато първоначално мобилизацията надвишаваше 100 %, настоящите доклади показват спад до около 75–85 %. Този спад се дължи на различни фактори, включително въздействието върху препитанието на резервистите и техните семейства, както и възприеманата неравнопоставеност в тежестта на службата. Психическото натоварване от многократните бойни действия, особено тези, които могат да нанесат травми, също се отразява на устойчивостта на военнослужещите. Резервистите, страдащи от много симптоми, често не са в състояние да се върнат на допълнителна служба. Най-големият натиск от всички пада върху ветераните и техните семейства.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)