Проучване върху продължителните конфликти в Сомалия, Афганистан, Сирия, Ирак, Йемен, Судан, Етиопия и Газа, направено от професора по право в Еврейския университет Нета Барак-Корeн и д-р Джонатан Боксман, заключи, че отклоняването на помощи не е изолирано явление, а системна практика при сегашната система за предоставяне на хуманитарна помощ.
Изследователите стигат до извода, че в много случаи, сериозна част от нея не може да стигне до нуждаещите се заради кражби, нерегламентирано данъчно облагане, раздути списъци с получатели или директно предаване на въоръжени групи.
Откритията са публикувани в рецензираното списание „Сошъл сайънс рисърч нетуърк“ (Social science research network).
В много случаи, помощта достига до нуждаещите се единствено след като мине през ръцете на въоръжени групи, корумпирани служители и политическия елит“, заяви Барак-Корен
„Репресивните режими използват хуманитарната помощ, за да поддържат своята агресия. Сегашната система се е адаптирала тихомълком към тези изисквания и, за съжаление, тези, които най-много се нуждаят от помощта страдат най-много“.
Изследването използва докладите на ООН, архивите на непеота и сведения от разследвания, които показват как хуманитарните агенции често договарят неформални споразумения с местните търговци на влияние или въоръжени фракции, за да поддържат достъпа си отворен. Според авторите, тези сделки понякога противоречат на същността на хуманитарните принципи на неутралитет, безпристрастност и независимост, но са толерирани, за да не бъдат спирани помощите и финансирането им.
Процентът на отклоняване може да бъде впечатляващ. При най-сериозните случаи повече от 80% от помощта е била загубена, преди да достигне до получателите.
В Сомалия милиции са отклонявали помощи, предназначени за принудително разселени лица, като някои лагери за получаване на помощ съществуват само на хартия. В Афганистан международните организации за помощ са приемали наложените от талибаните данъци, изисквания към персонала и оперативни ограничения в продължение на десетилетия. А в Сирия правилата за обмен на валута при режима на Асад позволиха на властите да задържат почти половината от стойността на международната помощ, преди тя да може да бъде разпределена.
Проучването на ситуацията в Газа цитира доказателства, че почти половината от позициите на Агенция за подпомагане на палестински бежанци (UNRWA) са заети от членове на „Хамас“ или от лоялни към групировката лица и е наложен данък от 20 – 25% върху доставките на помощ.
Специален доклад на ТПС изготвен през юли установи, че според данните на ООН, изумителните 85% от помощта, влязла в ивицата Газа с камиони след 19 май, е била открадната. Разследването разкрива, че комбинация от спекуланти на черния пазар и инфлация са направили голяма част от помощта на пазарите в Газа недостъпна за повечето палестинци.
Боксман заяви, че проблемът често се омаловажава от агенциите ангажирани с осигуряване на помощите, за да се избегне застрашаване на операциите или на финансирането. „Избягването на проблема позволи отклоняването на средства да стане част от системата“, каза той. „Признаването на проблемите е първата стъпка към ограничаване на вредата“.
Авторите предупреждават, че отклонените помощи могат да засилят политическите и военни позиции на режимите или въоръжените групировки, което прави прекратяването на военните действия по-трудно. Те призовават за по-откровено признаване на рисковете и разходите, включително възможността за прекратяване на операции в райони, в които отклоняването и кражбите не могат да бъдат предотвратени.
Барак-Корен и Боксман твърдят, че истинската реформа може да изисква осъществяване на доставките с помощта на силите за сигурност, преосмисляне на условията, при които се доставя помощ, и осъзнаване на политическата реалност на военните зони.
„Организациите, които се занимават с доставка на хуманитарна помощ имат благородни намерения“, заяви Барак-Корен. „Но ако не пресечем начините за злоупотреба с помощите, рискуване да удължим кризите, които искаме да разрешим“.
Авторите на изследването призовават политиците, спомоществователите и хуманитарни организации да приемат неудобната истина: в някои конфликти спирането или преструктурирането на помощите може да предпази цивилните в по-голяма степен, отколкото сегашните практики.
При нападенията на "Хамас" срещу израелски селища близо до границата с Газа на 7 октомври 2023 г. бяха убити около 1200 души, а 252 израелци и чужденци бяха отвлечени. От тях близо 50 все още са в плен, като се смята, че около 30 вече са мъртви.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)