Анкетата бе публикувана в момент, когато израелците са изправени пред дълбоко разделящия ги въпрос за военната повинност на студентите от йешива. Проведена през януари от Центъра за еврейско и демократично право "Меномадин" към университета "Бар-Илан", анкетата е обхванала 1600 евреи и 400 израелци с арабски произход. 72% от респондентите смятат, че вътрешните разногласия по повод спорната инициатива на правителството за съдебна реформа са направили нападението по-вероятно.
"По-голямата част от израелското общество подкрепя намирането на консенсус, признавайки, че обществените разделения са значителен фактор, довел до събитията от 7 октомври. Макар че емоционалните различия все още представляват предизвикателство пред постигането на съгласие, все повече нараства разбирането, че намирането на общи позиции е от съществено значение за напредъка на нацията", заяви директорът на центъра "Меномадин" проф. д-р Шахар Лифшиц.
41% от участниците в проучването на университета "Бар-Илан" определят правителството като фактора, който най-много разединява обществото, докато Върховният съд е най-малко поляризиращата институция (само 25% смятат, че той всява разделение).
Отложената междувременно инициатива имаше за цел да промени начина, по който се назначават и освобождават съдиите, да даде на Кнесета възможност да отменя някои решения на Върховния съд, и да промени начина, по който се назначават правните съветници в министерствата.
Поддръжниците на съдебната реформа твърдят, че искат да сложат край на дългогодишното превишаване на правомощията на съдебната власт, а противниците й определят предложенията като антидемократични.
Центърът "Меномадин" е установил, че 52% са на мнение, че могат да бъдат постигнати широки споразумения между израелската десница и левица, 50% смятат, че може да бъдат постигнати широки споразумения между религиозните и светските общности, а 51 % считат, че е възможно да бъдат постигнати широки споразумения за статута на Върховния съд.
Въпреки че съдебната реформа сега не е на дневен ред, сплотеността на израелското общество във времена на война ще бъде подложена на изпитание, след като във вторник Върховният съд нареди на властите да започнат да призовават на военно служба студентите от йешива.
Военната служба е задължителна за всички израелски граждани. Първият израелски премиер Давид Бен-Гурион и водещите равини в страната обаче са се споразумели за статукво, което отлага военната служба за ултраортодоксалните мъже, които учат в йешивоти или религиозни институции. По това време в йешивотите се обучават не повече от няколкостотин мъже.
Ултраортодоксалната общност обаче се е разраснала значително през десетилетията след основаването на Израел. През януари 2023 г. Националният статистически институт съобщава, че харедимите са най-бързо разрастващата се общност в Израел, и прогнозира, че до края на десетилетието тя ще представлява 16% от населението. Според Израелския демократичен институт през 2021 г. броят на студентите в йешива е надхвърлил 138 хиляди.
Този демографски ръст подхранва разгорещени дебати за "споделянето на тежестта" на военната служба, статута на религиозното обучение в еврейското общество и интеграцията на харедите. Войната срещу "Хамас", която навлезе в деветия си месец, увеличи нуждите на армията от работна ръка и ожесточи националните дебати.
ТПС установи, че след атаките на 7 октомври враждебното отношение на хареди към военната служба се е смекчило.
"Силата ни е в нашето единство", заяви изпълнителният директор и заместник-ректор на университета "Бар-Илан" Цохар Инон. "Шимон Перес каза, че гневът не е план за действие. Това е по-вярно от всякога и е вдъхновение за всички слоеве от обществото в Израел, където трябва да има място за всеки. Ние сме длъжни да направим това за нашите ученици, особено за резервистите."
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)