ТПС: Всеки в Израел, който работи в селското стопанство, е като войник, каза жител на кибуц Мейрав

Лозята на кибуца Мейрав се простират по склоновете на хребета Гилбоа. В това кътче на Израел, височината, топографията и средиземноморския климат са причина за реколта от висококачествено грозде. Но районът се превърна в нова фронтова линия за палестинските въоръжени групировки в близка Самария, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
Кибуцът се намира на по-малко от 500 метра от Зелената линия, разделяща Израел от Палестинската автономия, и от село Джалбун. От пътя близо до входа на Мейрав се виждат къщите на Джалбун и дори се вижда Дженин в далечината.
„През последните няколко месеца станахме свидетели на много опити за нарушаване на сигурността ни. Терористите стават все по-професионални и по-малко уплашени“, каза Ран Бен Нун, председател на управителния съвет на кибуца и един от основателите на Мейрав, пред ТПС.
Земеделци и доброволци работят в лозята на кибуца, който се намира на по-малко от 100 метра от границата. Поради близостта си, те чуват призивите за мюсюлманската молитва от близкото минаре по-ясно, отколкото някои жители на Джалбун. Жителите също така са първите, които чуват изстрели към Мейрав.
„Откакто тук се чуват изстрели, се притесняваме да влезем в този район, но знаем, че не можем да загубим тази територия“, каза Моше Херник, ръководител на селскостопанската служба на лозята. „Затова продължаваме да вършим цялата работа, но с внимаваме много, тъй като не искаме никой да пострада“, каза той.
Но той признава, че това поражда рискове.
„Работниците вече са притеснени от ситуацията, но ако, не дай си Боже, някой бъде застрелян, докато сме там, казвам, че условията на труд ще се променят. Работниците ще се страхуват повече и няма да поемат никакви рискове. Надявам се, че няма да стигнем до ситуацията, в която се намират сега земеделците в Северен Израел. Това ще убие селското стопанство тук“, обясни Херник пред ТПС.
„Земеделието е нашето съществуване, то е това, в което вярваме. Днес селското стопанство в Израел е нашата сигурност, както на местно ниво, така и като цяло. То е мисия. По принцип всеки, който работи в селското стопанство, е като войник. Той се бори за нашето съществуване“, заяви той.
Не винаги е било така. Религиозният кибуц е основан през 1987 г. От първоначалните 11 семейства Мейрав се разраства до процъфтяваща общност от 150 семейства. В допълнение към лозята, кибуцът отглежда пшеница, ядки, манго, авокадо и фурми. Мейрав може да се похвали и със стабилно производство на мляко.
През първите години на кибуца отношенията между Мейрав и съседните палестинци са много открити.
„Имахме добри отношения с жителите на Джалбун. Построихме леярна за свещи в тяхното село, филиал на нашата, която оттогава е затворена. Те работеха за нас. През времето, когато нямаха ток и вода, те получаваха ток и вода от нас“, разказа Бен Нун.
Съжителството приключва внезапно през август 2001 г. Палестински бойци устроиха засада на израелски автомобил близо до входа на кибуца, убиха 16-годишната Ализа Малка и раниха още три момичета. Според съобщенията бойците са стреляли иззад дървета, засадени от Еврейския национален фонд.
Две години по-късно, когато бушува Втората интифада, е построена оградата за сигурност.
„В продължение на 20 години тук беше спокойно, бяхме откъснати от света“, казва Бен Нун.
Тишината приключила през април 2023 г., около Пасха, когато бойците започнали да обстрелват кибуца от къщите на Джалбун. Оттогава жителите живеят с по-строги мерки за сигурност и с тлеещо разочарование от армията.
„След като къщата на едно семейство попадна под обстрел, те разбраха, че затвореният прозорец няма да спре куршумите. Изградиха импровизирани прегради с надеждата да получат поне някаква защита“, каза Бен Нун. „Не обвинявам това семейство, но като общност в Израел, която става свидетел на такива мерки, е ясно, че ЦАХАЛ има много работа по отбраната. Тя трябва да се справи по-добре“, допълни Бен Нун.
След като разбират, че стрелбата няма да спре, някои жители преминават оградата, за да създадат протестен лагер в Джалбун, но армията бързо го разтурва. Дни преди 7 октомври жителите на Мейрав организираха протест с искане за по-строги мерки срещу палестинските въоръжени клетки в Северна Самария.
„Виждам въоръжени мъже от къщата си, буквално всяка вечер, заради близостта ми до оградата. Те слизат от колата, стрелят и бягат“, каза Хагай Зив, жител на кибуц Мейрав, пред ТПС по време на това протестно шествие.
Парадоксално, но след началото на войната ситуацията се успокоява, но затишието е за твърде кратко. Стрелбата се възобнови с по-голяма интензивност - и точност. На Пасха вечерта куршум проби прозореца на дом на фронтовата линия, като едва не улучи детето вътре.
„Въпреки че ЦАХАЛ увеличи присъствието си в района, мобилизацията на терористите от другата страна също се увеличава. През последните няколко месеца много пъти, по време на претърсванията на ЦАХАЛ там, терористите хвърляха самоделни взривни устройства“, каза Бен Нун. „Основното ни опасение е, че един ден присъствието на армията може да е по-слабо и тогава на нападателите може да им трябват само 10 минути, за да пробият отбраната ни и да причинят значителни щети“, обясни той.
Но Бен Нун също така е категоричен, че кибуц Мейрав ще надделее в условията на ескалиращ терор.
„Ние сме издръжлива общност, която се грижи един за друг“, заяви той. „Дори пред лицето на заплахите за сигурността ние оставаме отдадени на мисията си за селскостопанско и социално развитие. Никога няма да напуснем това място, независимо от всичко", обяви Бен Нун.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)