Войната с Иран е вече в своя дванадесети ден, но на емблематичния открит пазар Махане Йехуда в Йерусалим почти няма видими признаци на конфликт - в главната част на пазара има по-малко купувачи, а и клаксоните на автомобилите се чуват по-рядко, но като цяло животът изглежда странно нормален, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
Ерез Ицхаков се е отпуснал пред щанд за плодове, с куче в скута и слънчеви очила на лицето, като изглежда напълно спокоен. „Ние не се страхуваме“, казва той пред ТПС. „Имаме убежища, отиваме в убежището за десет минути, излизаме и животът продължава по същия начин.“
„Честно казано, за нас това е нещо нормално“, казва Ефи Охана, израелец, който през живота си е преживял няколко войни, разтърсили страната.
Не всички обаче са толкова спокойни и много хора усещат промените в ежедневието като смущаващи.
„Спях и се събудих от огромен взрив, и това наистина ме изплаши“, казва Хая Аделкопф, която наскоро е пристигнала в Израел от САЩ. Тя разказва, че през първите дни на войната е била „много предпазлива“, докато ежедневните ракетни атаки и слизането в убежищата постепенно не започнали да ѝ се струват нещо обичайно. „Дори да е опасно и лудо, това са нашите нормални дни сега“, казва тя.
Въпреки това други отбелязват, че Йерусалим е загубил част от обичайната си оживеност. „Това се усеща тук, на пазара Шук Махане Йехуда“, обяснява Ефи Охана. „Обикновено има повече движение, но сега е така“, казва той, като посочва по-малките от обичайното тълпи.
„През нощта, когато вървиш по улиците, е по-пусто от обикновено“, добавя Хая Аделкопф.
Въпреки тези промени в ежедневието, израелците се гордеят с постигнатото от страната им до момента и се опитват да се възползват максимално от времето си.
Мендел, който е известен с прякора „Уличният евреин“, разказва за урок, който научил от човек, когото срещнал по време на неотдавнашния празник Пурим.
„Този човек беше изпил доста голямо количество алкохол, когато се чуха сирените, а той каза: „Кой се интересува от сирените, Месията идва!’ и започна да танцува по улиците като пиян“, разказва Мендел. „Всички имаме нужда от малко от тази вяра.“
„Ние все още сме щастливи, Ам Израел Хай – народът на Израел е жив“, казва Ефи Охана.
Галейки кучето си с едната ръка и свивайки победоносно юмрук с другата, Ерез Ицхаков изразява увереност във военните усилия: „Израелците са силен народ“, казва той.