Две години откакто талибаните си върнаха властта в Афганистан след 20 години война срещу САЩ и съюзниците им, животът на много афганистанци, най-вече на жените, е драстично променен.
В навечерието на годишнината от падането на Кабул на 15 август четирима афганистанци разказват пред Франс прес как промените се отразяват на живота им - бизнесдама, решена да задържи фабриката си, земеделец, който изпитва облекчение, че войната е приключила, бивш талибански боец, горд да служи на новото правителство, и студентка по медицина, принудена да се откаже от образованието си.
Бизнесдамата, която работи, за да съхрани бизнеса си
Арезо Османи била "ужасена и тъжна", когато талибаните се върнаха на власт с обещанието за стриктно тълкуване на исляма, според което жените са лишени от много възможности за работа и образование.
"Не излязох от стаята си в продължение на десет дни, мислех, че всичко е приключило за мен и че същото важи за всички афганистанци", каза 30-годишната Османи, която през 2021 г. основава компания за производство на дамски превръзки за многократна употреба.
"Когато обаче излязох и видях, че хората продължават да живеят живота си, това ми даде надежда и си казах, че и аз също трябва да остана тук", добави тя.
На фона на несигурността, обхванала страната, след като талибаните взеха властта, Османи закрила бизнеса си, в който са работили 80 жени.
Два месеца по-късно компанията й подновила работа, тъй като това е едно от малкото места, "където жените могат да работят".
При управлението на талибаните жените бяха отстранени от повечето неправителствени организации и държавни постове. Миналия месец бяха закрити и салоните за красота - друг основен източник на доходи за жените, които изкарват прехраната си.
"Бавно се нагодихме според условията и за щастие, тъй като сме компания и работим в сектора на здравеопазването, успяхме да продължим работата си, сега се чувствам добре", разказа Османи.
Въпреки това съкращаването на дейността на неправителствените организации е нанесло удар на бизнеса ѝ, подчерта тя. При нея все още са назначени 35 жени, но клиентелата е оскъдна.
"В момента нямаме договори, нямаме купувачи... ако не можем да продаваме превръзките, ще е трудно да продължим работата си, но опитваме да се задържим на краката си", казва Арезо, която е майка на две деца.
Въпреки трудностите тя е решена да направи, каквото може за страната си и най-вече за жените, които живеят в нея.
"Афганистан, както и обществото ни се нуждае от хора като нас, които остават", заяви тя.
Земеделецът, който едва свързва двата края
Рахатула Азизи е благодарен за положителната промяна в обществото, която е настъпила с края на сраженията. Сега 35-годишният мъж се грижи за малката си ферма в провинцията Парван, на север от Кабул, и може "да обикаля денем и нощем без притеснения, слава Богу".
"Има много промени" от август 2021 г. досега. "Преди имаше война, сега е спокойно."
В резултат на въоръжения конфликт около 38 000 граждани са убити и само между 2009 г. и 2020 г. са ранени повече от 70 000 души, сочат данни от годишния доклад на мисията на ООН за подпомагане на Афганистан.
Въпреки това като баща на две деца Рахатула все пак е притеснен.
Икономиката на Афганистан, която и без това е съсипана от десетилетията на война, изпадна в криза, след като международната помощ в размер на милиарди долари е спряна след завземането на властта от талибаните.
Икономическото производство е сринато и близо 85% от хората в страната живеят в бедност, сочат последни данни на програмата за развитие на ООН. Сушата и скакалците също поразяват реколтата.
"Хората вече не купуват много от стоката ни", каза Азизи, който обработва малко над един хектар наета земя.
"Преди продавах 7 килограма домати за 200 афгана (2 долара), сега обаче ги продавам само за 80 афгана", отбеляза той.
По-рано е печелил от зърнени култури, но вече не, допълва Азизи.
"Сега имам, колкото да ям, не мога да заделям никакви пари", обясни земеделецът, който таи надежда, че ще може да прати децата си в университет и да получат образованието, което той никога не е могъл да има.
Бившият боец на талибаните, който вече е полицай
За 23-годишния Лал Мухамад връщането на талибаните на власт носи повече икономическа стабилност.
Той се присъединил към групировката преди четири години, когато това означавало да си бунтовник, който редовно е далеч от дома.
Сега Лал е полицай във втория най-голям град в страната Кандахар и получава заплата около 12 000 афгана (142 долара) - достатъчно за неговото семейство. Той е щастлив, че има сигурна заплата, и казва, че "не мечтае за коли или за пари".
"Мечтата ми бе да уча и да служа в правителството на Ислямското емирство. Ще остана с нея до край", каза Мухамад, използвайки названието на правителството, което употребяват талибанските власти.
"Слава Богу, че се върнаха."
Талибанското движение, зародило се в Кандахар в Южен Афганистан, управлява страната от 1996 г. до 2001 година.
"Много сме щастливи. Нямаме никакви проблеми, няма война и няма боеве", каза Лал Мухамад. "Служим на емирството и на народа ни", допълни той.
Бившата студентка по медицина в търсене на ново бъдеще
Хамаса Бавар някога си представяла своето бъдеще в сферата на медицината в Афганистан. След като талибаните взеха властта и забраниха на жените да посещават университетите, тя вижда надежда само извън страната.
"Затварянето на университите бе катастрофа не само за мен, но и за всичките ми колеги в университета. Съкрушени сме и това е най-лошото нещо, което сме си представяли, че може да ни се случи, но се случи", каза 20-годишното момиче, което живее в Мазари Шариф в Северен Афганистан.
Когато едно момиче има образование, цялото му семейство ще бъде образовано, ако семейството е образовано, цялото общество ще бъде... Ако не учим, цяло едно поколение ще остане неграмотно", каза Хамаса, която е спечелила стаж в клиника, бързо закрита по времето на талибанското правителство.
"Понеже искам по-добро бъдеще, заради образованието ми, нямам друг избор освен да напусна Афганистан."
Тя каза, че е имало "голяма разлика" между предишното правителство, подкрепено от САЩ, и това на талибаните, което не е признато от международната общност.
"Имаше много свобода, днес не можем да отидем за развлечение дори до Синята джамия (известен храм, заобиколен от градини)... Повечето дейности вече за забранени за момичета и жени."
Майката на Бавар е учителка в основно училище - праг, при който вече образованието за момичетата приключва.
"Това не е нещо, което искам само аз, всички момичета и жени в Афганистан искат свободата си обратно." (БТА)
(Превод от английски: Анелия Пенкова)