Тръмп учреди предложения от него Съвет за мир. Премиерът в оставка Росен Желязков подписа документа за присъединяването на България на церемонията в Давос


Американският президент Доналд Тръмп официално учреди в Давос, където се провежда Световният икономически форум, своя Съвет за мир, предадоха световните агенции.  "Този ​​съвет има шанса да бъде един от най-значимите органи, създавани някога“, каза той.
Асошиейтед прес и ДПА съобщават, че България е сред страните в Съвета. Премиерът в оставка Росен Желязков подписа документа по време на церемонията по учредяването.
ДПА отбелязва, че около 60 правителства са били поканени да се присъединят към Съвета, но малко от западните съюзници на Вашингтон открито обявиха, че приемат да се присъединят към този орган. Унгария и България са единствените страни от ЕС, които са се присъединили, посочва ДПА.
Тръмп обяви първоначално Съвета за мир като част от плана си за ивицата Газа. Според този план Съветът ще ръководи усилията за поддържането на примирието в анклава.
По време на церемонията, състояла се днес в Давос, в кулоарите на официалната програма на Световния икономически форум Тръмп подчерта, че "всички искат да бъдат част" от този орган. В реч по време на церемонията Тръмп акцентира, че Съветът за мир "е за целия свят" и добави: "Мисля, че можем да го разширим и за други неща, ако успеем в Газа".
Новият Съвет за мир първоначално беше замислен като малка група от световни лидери, които да наблюдават примирието, но се превърна в нещо много по-амбициозно, а скептицизмът относно членството в него и мандата му накара някои от най-близките до Вашингтон страни да се откажат, отбелязва Асошиейтед прес.
Тръмп се опита да не позволи на отсъстващите да развалят събитието по повод представянето на Съвета за мир, като заяви, че 59 страни са се присъединили към него. Той каза на групата от участващи в събитието лидери и висши дипломати от страни от цял свят, вариращи от Азербайджан и Парагвай до Унгария и България: "Вие сте най-влиятелните хора в света."
Тръмп каза за събралите се там, че "всеки един от тях е мой приятел" и отбеляза, че в "повечето случаи" тези лидери са "много популярни лидери. Но в някои случаи – те не толкова популярни. Така стоят нещата."
На срещата присъстваха държавният секретар Марко Рубио, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зетят на президента и ключов преговарящ за администрацията му в няколко области. 
Сред присъстващите бяха също министърът на външните работи на Саудитска Арабия принц Файсал бин Фархан, президентът на Азербайджан Илхам Алиев; арменският премиер Никол Пашинян и президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев. Мнозина от тях са съюзници на Тръмп, включително президентът на Аржентина Хавиер Милей и президентът на Индонезия Прабово Субианто. 
Тръмп е говорил в миналото за това, че Съветът ще поеме някои функции на ООН и може би дори един ден ще направи цялата тази организация излишна.  Но днес в Давос то беше по-премерен в изказванията си и заяви: "Ще го направим съвместно с ООН", въпреки че е в миналото критикуваше ООН за това, че според него не прави достатъчно, за да разреши някои конфликти по света. 
Рубио отбеляза по време на събитието, че лидерите на някои страни са посочили, че планират да се присъединят, но все още се нуждаят от одобрение от парламентите си, а администрацията на Тръмп каза, че е получила запитвания за членство и от страни, които засега не са били поканени да се присъединят.
Остават обаче големи въпроси относно това как ще изглежда крайният състав на Съвета. 
Други се питат защо президентът на Русия Владимир Путин и други авторитарни лидери изобщо са били поканени да се присъединят към Съвета. Британската външна министърка  Ивет Купър заяви, че страната й няма да се присъедини, "защото става въпрос за правен договор, който повдига много по-широки въпроси". 
"Имаме и опасения относно участието на президента Путин в нещо, което се отнася до мира, когато все още не сме видели никакви признаци от Путин, че ще има ангажимент за мир в Украйна", заяви тя пред Би Би Си. 
Норвегия и Швеция също заявиха, че няма да участват, след като Франция също отказа да участва. Френските власти подчертаха, че макар да подкрепят мирния план за Газа, те се опасяват, че Съветът може да се опита да замести ООН като основна инстанция за разрешаване на конфликти.
Словенският премиер Роберт Голоб заяви, че "все още не е дошло времето да приемем поканата", съобщи новинарската агенция СТА, като основното притеснение е, че мандатът на Съвета може да е прекалено широк и да подкопае международния ред, основан на Устава на ООН. 
Италия е отворена за идеята за Съвета за мир за ивицата Газа, предлаган от американския президент Доналд Тръмп, заяви италианският премиер Джорджа Мелони в телевизионно интервю по "РАИ Уно", предаде АНСА. "Ние сме готови и заинтересовани поне по две причини. Първата е, че Италия може да изиграе уникална роля в реализирането на мирния план за Близкия изток и в изграждането на перспективата за две държави. И освен това не бих сметнала за интелигентно решение от страна на Италия и Европа да се самоизключат от един орган, който във всеки случай е интересен", каза тя.
За Италия обаче съществува проблем по въпроса за съвместимостта на устава на Съвета за мир с италианската конституция, каза Мелони. "От прочита на устава става ясно, че има някои елементи на несъвместимост с нашата конституция. Това със сигурност не ни позволява да подпишем устава веднага. Необходимо ни е повече време. Има работа, която трябва да се свърши, но моята позиция остава тази, че сме отворени за идеята“, каза Мелони. „Правният и регулаторен въпрос е свързан най-вече с член 11 от конституцията - този, според който ние можем да отстъпваме част от нашия суверенитет при условия на равнопоставеност между държавите. А това може да бъде несъвместимо с някои членове от устава на Съвета за мир", поясни тя.
Канада, Украйна, Китай и ЕК също все още не са дали отговор на поканите на Тръмп. Отмяната от страна на Тръмп на високите мита, с които той заплашваше някои европейски страни заради позицията им относно Гренландия, може да притъпи нежеланието на някои съюзници да се присъединят към Съвета, но въпросът все още е далеч от разрешаване, отбелязва АП. 
Месеци след примирието в Газа над 2 милиона палестинци в анклава продължават да страдат от хуманитарната криза, предизвикана от над две години война. Насилието в Газа, макар и да не е на същото ниво като преди прекратяването на огъня, влязло в сила през октомври, продължава.
Ключът за продължаване на примирието е разоръжаването на "Хамас", нещо, което групировката, контролираща палестинската територия от 2007 г., отказва да направи, а Израел счита за неподлежащо на преговори, отбелязва Асошиейтед прес.
Тръмп заяви днес, че войната в Газа "наистина приключва", като призна: "Имаме малки пожари, които ще потушим. Но те са малки", след като преди това те са били "огромни, грамадни пожари".
Същевременно ТАСС съобщава, че по-рано днес президентът на Русия Владимир Путин е приел  в Кремъл палестинския президент Махмуд Абас и е обявил, че Москва е готова да даде 1 милиард долара на Съвета за мир в подкрепа на палестинския народ, предаде ТАСС, цитирайки изявление на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.