Церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина, протекла под надслова „Красота в действие“ и организирана от италианската компания „Филмастър“ с директор Антонио Абете, представя Италия чрез нейните творци и беше тържество, обединило спорта, културата и спектакъла, отбелязват италианското издание на „Форбс“ и швейцарската медия „Ти Ву Свицера“. В церемонията, състояла се снощи в античния театър Арена ди Верона, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство, участваха редица знаменитости, сред които актрисата Бенедета Поркароли, певицата Джоан Тиел, балетистът Роберто Боле, певецът Акиле Лауро, пианистката Глория Кампанер, майсторите на денс музиката Габри Понте, "Мейджър Лейзър", Алфа, Ди Джей Снейк, симфоничният оркестър и хор на Арена ди Верона и изпълнителите Маргерита Викарио и Давиде Шорти заедно с групата „Калибро 35“. Всички те допринесоха за едно шоу, което представи най-доброто от Италия. Спектакълът напомни, че Италия е създател на опери като „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“ и „Аида“, на класически и съвременни танци, на незабравими шлагери, като тези на Масимо Раниери, Орнела Ванони, Рафаела Кара и „Рики е Повери“, и на модерна музика, заразяваща всички с ритъма си.
Всичко това се случи вчера вечерта под бдителните погледи на видни фигури от италианската десница - премиерката Джорджа Мелони, вицепремиера Матео Салвини, председателите на двете парламентарни камари на Италия Лоренцо Фонтана и Иняцио Ла Руса, областните управители на Ломбардия и на Венето - в които се намират съответно Милано и Кортина – Атилио Фонтана и Алберто Стефани, председателя на областния съвет на Венето Лука Дзая, областния управител на Трентино - Алто Адидже, Маурицио Фугати. Верона, където се състоя церемонията по закриването на Игрите, е един от главните градове на североизточната италианска област Венето. А областта Венето в последните години е смятана за бастион на италианската десница, в частност на крайната десница „Лига“, която затвърди позициите си по време на областните избори миналата есен.
Италианската левица беше представена на церемонията снощи оскъдно, само от кмета на Милано Джузепе Сала, който, придружаван от кмета на Кортина, надпартийния Джанлука Лоренци, предаде домакинството на Зимните олимпийски игри на Франция.
Специален раздел от шоуто по закриването на Игрите беше посветен именно на прославата на Франция, на френската природа, изкуство и спорт. В този епизод специална роля беше отредена и за френските олимпийци, участвали в сцена, символизираща силата на слънцето под звуците на модерна трактовка на „Марсилезата“, изпълнена от мецосопраното Марин Шаньон. Тази модерна трактовка на националния химн се хареса на французите, които са отворени към подобни експерименти за разлика от италианците, които заявяват предпочитание към класическите версии на националния си химн, като тази, изпълнена снощи от хора и оркестъра на Арена ди Верона, коментират „Фигаро“ и „Скай Ти Джи 24“.
Но предаването на домакинството на игрите между двете съседни европейски страни, които са съоснователки на Европейския съюз и са партньори и в групата Г-7, премина под сянката на едно отсъствие – това на премиера на Франция Себастиен Льокорню. Първоначално той беше натоварен от френския президент Еманаюел Макрон да присъства на церемонията във Верона. До последно се смяташе, че той ще дойде там заедно с френската министърка на спорта Марина Ферари. Но в крайна сметка Льокорню, смятан за предан следовник на президента на Франция и сочен и за потенциален кандидат на макронистите за президентските избори догодина, отмени присъствието си във Верона, отбелязват АНСА и „Юроп 1“. Мотивът беше, че Льокорню има здравословни проблеми, които обаче няма да му попречат да присъства днес в Мерибел и Албервил в Савоя във Франция на церемониите по посрещане на Олимпийското знаме.
Снощи знамето беше предадено в Арена ди Верона от италианските домакини на Игрите на председателите на двата френски региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и Оверн-Рона-Алпи - Рено Мюзлие, който е от макронистката партия „Ренесанс“, и Фабрис Панкук, който е член на десноцентристката френска партия „Републиканците“. Снощи двамата регионални лидери не скриха радостта си, че след четири години именно в техните региони ще се състоят Зимните олимпийски игри.
Подобно на Игрите в Милано и Кортина, които всъщност протекоха и на още пет локации в Северна Италия, игрите във Френските Алпи през 2030 г. ще протекат по „италианския модел“. Което означава, че след четири години зимните олимпийски спортове и дисциплини ще бъдат разпръснати в четири клъстъра в гореспоменатите две френски области, като основният мотив за това е да се намали вредното въздействие на Игрите върху околната среда.
Предстоящото френско домакинство на Игрите и отсъствието на френските лидери Маркон и Льокорню от церемониите по откриването и закриването на италианското домакинство на Олимпиадата станаха повод за някои анализатори да „задвижат напред машината на времето“ и да се озоват в 2030 година.
През 2030 г. Макрон със сигурност няма да присъства нито на откриването, нито на закриването на Олимпийските игри във Франция, тъй като вторият му президентски мандат изтича догодина и по конституция той няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Въпреки че Льокорню е смятан за подходящ кандидат за президент от редиците на макронистите, неговата политическа репутация пострада от факта, че миналата есен обстоятелствата го принудиха да подаде оставка на правителството си само 14 часа, след като то беше сформирано, което беше рекорд за Франция. След като Льокорню все пак състави второ правителство, то беше подложено само през първите седмици на настоящата година осем пъти на вот на недоверие от радикалната левица и крайната десница. Два пъти поводът беше сделката на ЕС с Меркосур, на която Франция се противопостави, но която не успя да спре заради това, че в последния момент Италия след колебания реши да я подкрепи. Шест пъти повод за вот на недоверие беше това, че Льокорню прокара приходната и разходната част на бюджета на Франция за 2026 г. и накрая и целия бюджет без да има гласуване в парламента, а той беше обещал, че няма да прави точно това.
Другият макронист, който също се възприемаше като подходящ кандидат за президент – външният министър Жан-Ноел Баро – също едва ли ще бъде на Олимпийските игри след четири години в качеството на държавен глава. Твърдите позиции на Баро по отношение на спора на ЕС и САЩ относно Гренландия му спечелиха респект на френско и на европейско ниво. Баро изрази резерви и срещу Съвета за мир, иницииран от Доналд Тръмп и се обяви в защита на ООН и на Съвета за сигурност. Но наскоро дипломат номер едно на Франция влезе в полемика именно с органи на световната организация относно специалния докладчик за палестинските територии на Съвета за човешките права на ООН, италианката Франческа Албанезе. Полемиката беше породена от манипулирано изказване на Албанезе, завъртяло се в медиите и Баро беше набеден от Албанезе и от леви медии, че не е способен да разграничи истината от манипулацията.
Задействаната от анализатори машина на времето показва, че след четири години на церемонията по откриване на Игрите във Франция Италия пък няма да бъде представена със сигурност от Серджо Матарела, чийто втори президентски мандат изтича през 2029 г. А кой ще бъде премиер на Италия през 2030 г. ще зависи от парламентарните избори в тази страна догодина. Вариантът настоящата премиерка Мелони да се кандидатира за президент през 2029 г. беше изключен от самата Мелони в началото на годината, когато на годишната си пресконференция тя заяви, че е доволна от нивото, до което е достигнала сега и че да бъде премиер я удовлетворява, припомнят АНСА и "РАИ Нюз".
През уикенда, в който Италия закри Зимните олимпийски игри, стана ясно също, че срещата на върха Италия-Франция, планирана за 9 и 10 април в Тулуза, се отлага за юни, съобщават „Кориере дела сера“, „Република“, „Соле 24 оре“ и "Скай Ти Джи 24" . Някои анализатори приписаха отлагането й на конфликта, възникнал между Макрон и Мелони относно изявлението на Мелони по случая с Кантен Дьоранк, дефинирано от Макрон като намеса във вътрешните работи на Франция. Но според източници от Елисейския дворец Мелони е поискала от Макрон отлагане на срещата още преди да възникне това ново напрежение между тях. Според искането на Мелони двустранната среща на върха вероятно ще се проведе едва след провеждането на срещата на върха на Г-7 в Евиан във Франция, насрочена за 15-17 юни.
Отлагането на срещата на върха между двамата европейски лидери, липсата на висши френски държавници на олимпийските церемонии в Италия и полемиката относно Дьоранк накараха някои анализатори отново да задействат машината на времето, но този път на заден ход и да припомнят, че от 2022 г. насам отношенията между Италия и Франция се развиват на приливи и отливи, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.
Още със сформирането през октомври 2022 г. на дясното правителството на Мелони, тогавашната френска министърка по европейските въпроси Лоранс Бун запали фитила на напрежението, като каза, че Париж иска да работи с Рим, но ще „надзирава дали Рим спазва човешките права и свободи“. Мелони тутакси репликира на Бун, че Италия няма да толерира намеса във вътрешните й дела. Три години и половина по-късно Мелони не е забравила коментара на Бун. Когато възникна полемиката между нея и Макрон относно Кантен Дьоранк, в интервю за „Скай Ти Джи 24“ Мелони дефинира понятието „намеса във вътрешните дела“, използвайки именно думите на Лоранс Бун, изречени през октомври 2022 година. Мелони каза, че намеса във вътрешните дела има когато някоя страна говори за надзираване дали друга страна ще спазва човешките права и свободи, както беше заявила Бун.
Малко след изказването на френската министърка по европейските въпроси, подразнило Мелони, италианската премиерка и Макрон проведоха през октомври 2022 г. опознавателна неформална среща в Рим в кулоарите на конференция, на която присъстваше френският лидер. Първата им официална двустранна среща се състоя много по-късно – в края на юни 2023 г., като преди това имаше нови поводи на напрежение. Първо Италия отказа да приеме кораб с мигранти на неправителствена организация и той се насочи към Франция, която в крайна сметка го прие. През май 2023 г. тогавашният френски вътрешен министър Жералд Дарманен разкритикува Италия, че въпреки претенциите си не успява да се справи с миграционните потоци и допуска мигрантите да идват оттам във Франция. Това отново ядоса Рим. Междувременно през февруари 2023 г. Макрон организира вечеря в Париж за украинския президент Володимир Зеленски и покани на нея само тогавашния германски канцлер Олаф Шолц. Това беше възприето от Мелони като проява на пренебрежение към нея, въпреки че тя още с идването си на власт заяви твърда подкрепа за Украйна срещу Русия. Наложи се италианският президент Матарела да се намеси през юни 2023 г., за да подобри климата между Рим и Париж и да проправи пътя към първата официална срещата на Мелони с Макрон тогава.
Година след това в Пулия Мелони и Макрон кръстосаха шпаги относно включването на въпроса за правото на аборт в заключителната декларация от форума на върха на Голямата седморка. В крайна сметка надделя Мелони и въпросът не беше упоменат в документа за голямо неудовлетворение на Макрон. Напрежението между двамата лидери беше тогава осезаемо по време на официалната вечеря, дадена в замъка на Бриндизи за лидерите на Г-7.
По същото време Мелони сякаш беше изолирана в процеса по подбор на новите лидери на европейските институции, в който активно участваше Макрон.
Макрон и Мелони обаче съумяха да преодолеят разногласията и дори проведоха неформална среща в кулоарите на състезание във Версай по време на Летните олимпийски игри във Франция през август 2024 г.
Но през февруари 2025 г. Макрон направи солова визита при Доналд Тръмп, в момент, в който Тръмп заговори за налагане на мита на европейския внос и започна да критикува Зеленски. Мелони възприе тази изява на френския лидер като отклонение от правилата, тъй като тя не е била координирана с европейските партньори. В допълнение мисията на Макрон при Тръмп не даде резултат и беше последвана от бурно протеклата среща в Овалния кабинет на Белия дом между лидерите на САЩ и Украйна, а след това и от обявяването на американски мита за европейския внос.
През май 2025 г. Мелони не беше поканена на среща на върха на лидери от Коалицията на желаещите за Украйна, съпредседателствана от Макрон и състояла се в кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност в Тирана.
През юни обаче Мелони и Макрон отново се сближиха по време на двустранна среща на върха в Рим и на срещата на върха на Г-7 в Канада. Кадрите, в които Макрон шепне нещо на ухо на Мелони обиколиха тогава света.
След относително спокойствие между Париж и Рим, белязано все пак от разногласия относно гаранциите за сигурност за Украйна и относно палестинската независимост, настоящата година започна с установяването сякаш на две конкурентни линии на сътрудничество в ЕС – между Макрон и Мерц и между Мелони и Мерц. Втората дори беше наречена на шега в италиански медии като Мерцони. По време на укрепването на тези двустранни линии Макрон и Мелони показаха различията си по различни теми, от това как да бъде постигната европейска конкурентоспособност до отношенията със САЩ, отбелязва "Скай Ти Джи 24".
Вчера обаче и Макрон, и Мелони демонстрираха синхрон по един въпрос и почти по едно и също време приветстваха в социалните мрежи успехите на спортистите от респективните им страни на Олимпиадата в Милано и Кортина.