Предстоящата забрана засяга един от двата съперничещи си клона на православието в Украйна. Православието е преобладаващата религия както в Русия, така и в Украйна и в последните години тя се превърна и в културно и духовно бойно поле в унисон с продължаващата вече три години и половина война в Украйна.
Преди година Върховната рада (украинския парламент) прие закон, забраняващ дейността на Руската православна църква, поради силната ѝ подкрепа за руската инвазия в Украйна. Законът също така позволи налагането на забрана на всяка организация, свързана с нея. Скоро след това последва правителствено разследване на Украинската православна църква (УПЦ), която има дългогодишни връзки с Москва.
Украинската православна църква (УПЦ) осъди пълномащабната руска инвазия от самото ѝ начало през 2022 г. Същата година тя обяви независимостта си от Московската патриаршия и отново потвърди позицията си по-рано тази година. Въпреки това украинското правителство твърди, че УПЦ е отказала да предприеме необходимите стъпки, като например преразглеждането на уставните си документи, за да финализира процеса на независимостта си от Московската патриаршия.
Мярката на правителството, макар и отдавна подготвена, все още се нуждае от допълнителни правни процедури, за да влезе в сила. Правителството е подало молба до съда за забрана на дейността на самата УПЦ. Ако УПЦ загуби делото, тя ще има право на едно обжалване на решението на по-висока инстанция, преди делото да бъде приключено окончателно - процес, който може да отнеме месеци, отбелязва АП.
Констатацията, че УПЦ има връзки с Москва, бе публикувана от украинската Държавна служба по етнополитика и свобода на съвестта (ДСЕСС). Съгласно приетия миналата година закон, на някои конгрегации на УПЦ може да бъде забранено ползването на имоти, които не са тяхна собственост.
Разпоредбата е насочена конкретно към Киевската митрополия на УПЦ, която по същество управлява църквата. Тя се ръководи от митрополит Онуфрий, епископ, чието гражданство Украйна вече е отнела. Съгласно закона свързаните с УПЦ структури, като манастири и регионални епархии (сравними с диоцези), могат да бъдат подложени на подобни санкции.
УПЦ обяви през през 2022 г., че е независима от Москва и започна да предприема значими стъпки, за да подчертае това разделение, като например отказ да почита руския патриарх Кирил в своите литургии. Той председателстваше събор през 2024 г., в който подкрепи позицията на Москва по отношение на конфликта в Украйна и го обяви за свещена война.
По-рано тази година ДСЕСС призова УПЦ да предприеме по-нататъшни действия, за да покаже пълното си отделяне от влиянието на Москва. Това включваше всякаква документация, с която се възразява поемането на контрола над църквите на УПЦ от Руската православна църква (РПЦ) в окупираните от Русия територии.
Онуфрий отказа, като заяви, че по-ранните декларации за независимост на УПЦ са достатъчни. Правителството на Украйна обаче не беше съгласно. "Това не е религиозна организация, а клон на държава агресор", бе посочено в уебсайта на ДСЕСС.
"В отговора си ръководителят на УПЦ митрополит Онуфрий декларира отказа си да се съобрази с установения ред", докладва ДСЕСС. Следователно, поради липсата на основания да се заключи, че нарушенията са отстранени или че издадената заповед е погрешна, Службата призна Киевската митрополия на УПЦ за свързана с "чуждестранна религиозна организация, дейността на която е забранена в Украйна" и уточни, че става въпрос за РПЦ.
Приетото становище е основание за пълна забрана на каноническата църква чрез съда, уточни ТАСС.
На 24 юли Киевската митрополия на УПЦ получи по пощата заповед, задължаваща организацията да прекъсне връзките с РПЦ в рамките на един месец - до 24 август. От 20 май до 8 юли ДСЕСС проведе проучване относно наличието на признаци на принадлежност на Киевската митрополия на УПЦ към чуждестранна религиозна организация, чиято дейност в Украйна е забранена в съответствие със закона за защита на конституционния ред в сферата на дейността на религиозните организации, припомня Укринформ.
Според проучване на Киевския международен институт по социология от 2024 г. около 70 процента от украинците са православни християни. Само малка част от тях обаче заявяват принадлежността си към УПЦ, въпреки че в проучването тя е била описана като част от Московската патриаршия - твърдение, което тя отрича. УПЦ все още управлява много енории и манастири в Украйна. Повечето от анкетираните заявиха, че принадлежат към паството на Православната църква на Украйна (ПЦУ), другият клон на православието в страната. През 2019 г. ПЦУ получи статут на автокефална църква от Вселенския патриарх Вартоломей, отбелязва АП.