Укрепване на европейското единство и отбрана – заявките на новия германски канцлер при първата му задгранична обиколка

Фридрих Мерц се потопи в най-сложните международните кризи още в първия си ден като канцлер, демонстрирайки заедно с Франция единство на фона на търговските войни на американския президент Доналд Тръмп, настоявайки за повече хуманитарна помощ за Газа и обявявайки, че скоро ще посети Украйна, предаде Асошиейтед прес.
Мерц и френският президент Еманюел Макрон, които твърдо вярват в европейската идея и управляват двете най-големи европейски икономики, използваха първата си среща след назначаването във вторник на канцлера, за да покажат единство по темата Украйна и други въпроси, вълнуващи Европа. Те обещаха да укрепят сигурността на континента и да увеличат разходите за отбрана.
Френско-германският тандем отдавна е смятан за двигателя на 27-членния ЕС, но през последните месеци той загуби мощност заради вътрешнополитическите проблеми в двете страни.
На общата пресконференция с Макрон Мерц призна, че Европа все още се нуждае от САЩ за постигането на мир в Украйна. „Твърдо убедени сме, че не можем да прекратим войната в Украйна без военно-политически ангажимент от страна на САЩ“, каза той. „На този етап Европа не може да замени (тяхната роля).“
ЕС е под натиск както от Тръмп, така и от руския президент Владимир Путин. Засега не е ясно кога Мерц смята да посети Украйна.
Макрон каза, че Франция и Германия ще „засилят“ отбранителното сътрудничество, включително чрез съвместното разработване на военни технологии, „необходими за войните на бъдещето“. Той изброи като приоритетни области на това партньорство танковете, ракетите с голям обсег и бойната авиация. Той добави, че предстоят редовни заседания на френско-германски съвет за отбрана.
Мерц посети и Полша и разясни намеренията на правителството си за укрепване на граничната сигурност и ограничаване на незаконната имиграция, които включват и затварянето на границите на Германия за кандидати за убежище.
„Ако ние, всички заедно в Европейския съюз, дадем сигнал на онези, които тръгват към Европа без валидни възможности за влизане, ако дадем този сигнал най-вече на трафикантите, че тези маршрути ще станат много по-трудни за преминаване и че ще ги затворим, това ще бъде общ и добър сигнал“, каза канцлерът на пресконференция с полския си колега Доналд Туск във Варшава.
ПОМОЩ ЗА ГАЗА, КОНФЛИКТЪТ ИНДИЯ – ПАКИСТАН
Мерц и Макрон поискаха Израел да позволи влизането на по-големи обеми хуманитарна помощ за мирното население в Газа.
В тази връзка Мерц направи нещо немислимо доскоро за германски канцлер – той призова Израел „да бъде по-отговорен“ при воденето на бойните действия в палестинския анклав. Подобна твърдост се смята за доста нетипична предвид нацисткото минало на Германия и традиционната ѝ следвоенна политика на безрезервна подкрепа за Израел.
Мерц взе отношение и по най-новия горещ конфликт на международната арена, този между Индия и Пакистан. Той и Макрон изразиха „крайното си безпокойство“ от това, че две ядрени сили започнаха бойни действия помежду си.
ВЪТРЕШНИТЕ ПРОБЛЕМИ ОТСЛАБВАТ ЛИ МЕРЦ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ
В чужбина съюзниците очакват след коренната промяна във външнополитическия курс на САЩ при Тръмп Германия, която е икономически най-силната и най-голямата по население страна в ЕС, да покаже отново дееспособност на международната арена. Но управлението на Мерц започна с фалстарт. Той беше избран на поста от втория път, което означава, че встъпва в длъжност с отслабени позиции, отбелязва „Дойче веле“.
Но „във външнополитически план това не играе чак такава роля“, каза пред „Дойче веле“ Хенинг Хоф от Германското външнополитическо дружество, неправителствена организация. „На първо време той трябва да намери правилния тон, с който да даде сигнал на международната сцена, че Германия иска да играе по-дейна и значима роля.“
Фалстартът няма да се отрази негативно на новото правителство в Берлин в международен план, опасността се състои в друго, допълва Хоф. „Проблем би било, ако правителство се окаже нестабилно и канцлерът се наложи да се занимава повече с въпроси от вътрешната политика, защото тогава той ще има по-малко време за международните и европейските дела.“
НАЙ-НЕПОСРЕДСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
По отношение на Франция и Полша, двете най-големи съседни на Германия държави, за Мерц ще бъде важно да претвори в реалност така нареченото ново начало във връзките с тях, тъй като между Германия и тези страни освен приятелство има и сериозни противоречия. Берлин и Париж са на различни позиции за свободната търговия и енергетиката, отбелязва "Дойче веле". С Варшава има добра основа за разведряване след падането от власт на евроскептичните десни консерватори, но там проблем може да се окаже желанието на Мерц да връща незаконните мигранти още на границата.
По отношение на ЕС канцлерът ще трябва да се стреми към възстановяване на европейското единство в момент, когато лидери като унгарският премиер Виктор Орбан развиват добри контакти с Путин, а други като италианският министър-председател Джорджа Мелони са близки до Тръмп, отбелязва „Дойче веле“.
В отношенията със САЩ Германия отдавна не се е изправяла пред подобни предизвикателства както при Тръмп, който въведе тежки мита срещу целия свят. Федералната република е особено засегната от тази политика, и то във време, когато икономиката ѝ е в рецесия.
По отношение на Украйна стои въпросът каква позиция ще заемат Германия и Европа, ако Тръмп постигне мир без европейско участие. Друга важна тема е ще предостави ли Берлин ракети с голям обсег „Таурус“ на Киев. Управляващата коалиция в Германия е единна, че помощта за Украйна трябва да продължи, но не и в какво точно да се изразява тя.
Други сложни въпроси пред новия канцлер са ще има ли завой към Китай във външната търговия, за какъвто настояват някои политически кръгове в Берлин и Брюксел заради политиката на Тръмп, и добре дошъл ли е в Германия израелският премиер Бенямин Нетаняху предвид нацисткото минало на Федералната република и издадената срещу израелския лидер заповед за арест от Международния наказателен съд.