С наближаването на първоначалния краен срок – 31 март, до който израелското правителство трябваше да намери решение със закон на продължилото десетилетия заварено положение по въпроса (за военна повинност на ултраортдоксалните), Нетаняху подаде в последния момент молба до Върховния съд за 30-дневно отлагане.
Ако той не го беше получил, изключението по сегашния Закон за националната (военна) служба, което не позволява студентите от семинарии да служат като наборни войници в армията, щеше да изтече на 1 април.
Върховният съд не даде директен отговор, но още миналия четвъртък (28 март) излезе с временно решение, с което нареди на правителството да замрази финансирането на студентите от семинарии, които биха подлежали на наборна военна служба от тази седмица.
Какво стои зад този нерешен въпрос?
Изключението от военна служба, предоставяно на на ултраортодоксалната харедимска общност датира още от ранните дни на държавата Израел през 1948 г. Тогава първият ѝ премиер, социалистът Давид Бен-Гурион, освобождава около 400 студенти от военна служба, така че те да могат да се посветят на религиозно учение. По този начин Бен-Гурион се надява да запази живи свещеното знание и традиции, почти напълно заличени по време на Холокоста. (Харедимският юдаизъм в рамките на ортодоксалния юдаизъм тълкува особено стриктно религиозните източници и следваните халаха (еврейски закон ) и традиции; евреите хареди се смятат за най-религиозно автентичната група евреи, бел. ред.)
Оттогава изключенията се превърнаха в нарастващ проблем (за властите), тъй като бързо нарастващата общност обхвана 13% от населението на Израел. Пропорция, която се очаква да достигне една трета до 40 години, заради високата раждаемост.
Отпорът на мъжете хареди да се присъединят към армията се основава на тяхното силно чувство на религиозна идентичност, но тя може да бъде отслабена от служба в армията, както много ултраортодоксални семейства се опасяват.
Някои мъже хареди служат в армията, но повечето не го правят, което според много израелци със светски разбирания изостря социалното разделение. Често живеещи в строго ортодоксални общности и посветили живота си на религиозното учение, много мъже хареди не работят, а живеят от дарения, държавни помощи и често с нищожните заплати на работещите им съпруги.
За израелците със светски разбирания, с чиито данъци се субсидират хареди и които са длъжни да служат в армията, изключението от военна служба отдавна поражда негодувание и то нараства през шестте месеца от началото на войната в Газа.
Много израелци гледат на войната срещу „Хамас“ като на екзистенциална битка за бъдещето на държавата, а около 300 000 резервисти се присъединиха към военните действия. Проучванията на общественото мнение показват много широка обществена подкрепа за премахването на изключението от военна служба за хареди.
Какъв е залогът за Нетаняху?
За Нетаняху залозите са високи. Докато общественото мнение изглежда е за премахването на изключението, неговото правителство включва две партии на евреи хареди, чието напускане може да предизвика нови избори, които според проучванията на обществените нагласи той ще загуби.
Миналия четвъртък двете партии – "Обединен юдаизъм на Тората" ("Яхадут ха Тора") и „Шас“, отхвърлиха последното решение на Върховния съд и се зарекоха да се борят срещу него, въпреки че досега не са заплашили изрично да напуснат правителството.
От друга страна, поддръжниците на министъра на отбраната Йоав Галант, включително центристът Бени Ганц – бивш генерал от армията, който е в добра позиция да стане премиер, ако бъдат произведени избори, искат повече израелци да служат, за да бъде по-широко споделена тежестта на войната.
Галант наскоро каза, че всеки нов закон за военната служба ще има нужда от подкрепата на всички партии, намек, че той ще се противопостави на всеки нов закон, който запазва изключенията.
(БТА)
(Превод от английски език: Валерия Динкова)