Традиционно Европейският съюз приключва лятната си ваканция в последните дни на август с неофициална среща на външните министри - политически еквивалент на беседите край огнището. Предвид обаче председателството на унгарския премиер Виктор Орбан на 27-членния блок ваканцията вече се е превърнала в продължителен агитаторски вик.
От 1 юли и до края на годината сложните правила на Европейския съюз дават право на Унгария, страна с 9,5 милиона души население, да представлява и да говори от името на 450 милиона души. Проблемът е, че Орбан все повече защитава позиции, на които ЕС се противопоставя.
Първите два месеца от 6-месечното ротационно председателство вече се превърнаха в "тролска дипломация", каза Петер Креко от Центъра за анализ на европейската политика. Орбан "иска само да провокира повече гняв у лидерите на ЕС", заяви той.
В момент, в който руският президент Владимир Путин е заклетият враг на ЕС заради войната в Украйна, Орбан пътува до Москва и дружи с автократичния лидер. Когато Китай все повече възприема ЕС като "системия си съперник", Орбан пътува до Китай, за да създава приятелства и да преследва бизнес интересите на Унгария. Когато ЕС приветства идването на власт на американския президент Джо Байдън след 4 особено напрегнати години с Доналд Тръмп, Орбан прави специална обиколка в имението "Мар-а-Лаго", за да посети доверения си политически съюзник.
И всичко това се случи след само осем седмици председателство на ЕС. За да натрие носа на останалите 26 лидери на блока, той направи мотото на мандата си "Да направим Европа отново велика", взето от известния лозунг на Тръмп.
В знак на все по-силно недоволство от Орбан ЕС реши да не позволи на Будапеща да бъде домакин на срещата на външните министри и вместо това да я проведе в централата в Брюксел. Някои държави членки вече отказаха да участват в други срещи в Унгария и изпратиха чиновници вместо министри, като според официални представители може да последват още подобни инициативи.
Предприемането на строги действия е изключително трудно, тъй като повечето решения на ЕС се нуждаят от единодушие, за да бъдат приети, което дава на единиците недоволни членове на блока огромно влияние. Ако такава страна членка ръководи председателството, това става още по-трудно.
В европейските институции, от парламента до комисията, представителите всеки ден до края на годината ще са нащрек за това какъв ще бъде следващият ход на Орбан, с който да дискредитира блока.
В продължение на години органите на ЕС обвиняват Орбан, че руши демократичните институции и нарушава техните свещени стандарти за върховенство на закона. Орбан отвръща, че ЕС иска да захвърли принципите на отделните държави и да наложи мултикултурно общество, за да подкопае каквото е останало от християнството в континента.
Знаейки, че редът на Орбан начело идва, страните ЕС искаха да вземат възможно повече решения при председателството на Белгия, включително и ключови траншове за помощ за Украйна, след като Орбан няколко пъти постави под въпрос изпращането на подкрепа за страната.
В Европейския парламент имаше инициативи за отмяната на унгарското председателство като цяло, но те се провалиха, тъй като бяха прекалено сложни и драстични. След като през 2010 г. се върна на власт, Орбан си навлече критики като тези на председателката на либералната група "Обнови Европа" Валери Айе, която нарече мандата му "нечестно председателство", а действията му по отношение на Украйна - "заплаха за сигурността".
За разлика от Великобритания, чието враждебно поведение в крайна сметка доведе до напускане на блока, Унгария, която отдавна е получател на милиарди от ЕС с цел да се подпомогне възстановяването на страната след комунистическото минало, няма такива планове.
"В Брюксел не сме пасивни, а сме се установили там: не се изнасяме, а се нанасяме", заяви Орбан на летен лагер в Унгария, убеден, че популистката крайна десница в Европа и неговата версия на "нелиберална" демокрация ще продължат да се разрастват.
Експерти твърдят, че именно членството на Унгария в ЕС я прави ценна за страни като Русия и Китай, предлагайки "заден вход" към огромния блок, който не биха имали, ако Орбан реши да напусне общността, която ненавижда.
"Да си посредникът, който да решава определени въпроси, както за Китай, така за Русия и за който има интерес да упражнява влияние над европейската политика, е неговият начин да се представи", каза Мария Голубева, бивша министърка на вътрешните работи на Латвия и политолог.
Според Креко това е ситуация, в която всеки използва другия за собствени цели.
"Абсолютно съм съгласен, че това, което Орбан прави, обикновено служи в интерес на Русия и Китай, но то е и в негов интерес - Орбан иска да отслаби Европа отвътре", заяви той.
(БТА)
(Превод от английски език: Анелия Пенкова)