Употребата на дронове променя характера на конфликта в Судан

Конфликтът в Судан продължава вече над две години, предизвиквайки най-тежката хуманитарна криза с вътрешно разселване на хора в света, като краят му не се вижда. Нещо повече, последните развития на бойното поле през последните месеци предизвикаха опасения за възможно фактическо разделение на страната на две по линия на районите, контролирани съответно от редовната армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП). Освен това, зачестилата употреба на дронове в последно време - нещо, което е в унисон с тенденциите, наблюдавани в съвременните войни - променя самия характер на конфликта.
Судан остава сравнително встрани от вниманието на международната общност, фокусирана върху Украйна и Близкия изток, въпреки периодичното провеждане на донорски конференции като тази в Лондон миналия месец. 
Конфликтът, избухнал на 15 април 2023 г., продължава, без да се вижда изход на хоризонта, отбелязва Франс прес.
А равносметката е плашеща: най-малко 28 хиляди убити, макар че реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок (според някои оценки още от миналата година загиналите са 150 хиляди - бел. ред.); повече от 14 милиона души (или близо 30 процента от 48-милионното население на Судан - бел. ред.) бяха принудени да напуснат домовете си, а в цели райони цари масов глад, обобщава Асошиейтед прес.
Редовната армия, която воюва срещу паравоенните СБП, обяви по-миналия месец, че е установила пълен контрол над столицата Хартум. Този успех като че ли дойде закономерно след методичния напредък на суданските въоръжени сили под командването на генерал Абдел Фатах ал Бурхан, отчитан в последно време от АП. Той позволи на армията да затвърди контрола си върху частта от Судан на източния бряг на река Нил.
СБП обаче не показват никакво намерение да сложат оръжия. Водени от Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети - впрочем някогашен заместник на Бурхан, преди да се обърне срещу него - паравоенните продължават да контролират части от Судан и имат съюзници. Нещо много символично: навръх втората годишнина от избухването на конфликта те обявиха формирането на паралелно правителство.
При това СБП се опитват да превземат Ел Фашер - последния голям град в обширната западна област Дарфур, който все още се изплъзва от контрола им, посочва Би Би Си. Ако операцията се увенчае с успех, паравоенните де факто ще затвърдят контрола си над западната част на Судан.
Това неминуемо предизвика опасения от фактическо разделение на страната на две. Асоциациите с други африкански държави, най-вече съседна Либия, са неизбежни. Още повече че са налице редица от необходимите условия - съществуването на голям брой фракции, преследващи своите тесни интереси, и намесата на външни сили - макар че има местна специфика и разлики.
АП прогнозира, че превземането на суданската столица от редовната армия отваря нова глава от войната, разделяйки де факто страната на зони, контролирани от въоръжените сили и СБП. Още повече че паравоенните предвиждат Судан да бъде "светска, демократична и децентрализирана държава", с "доброволна интеграция на нейната територия и общности" - сигнал към многобройните судански групи, които искат автономия от Хартум.
А само преди няколко години Бурхан и Хемети се съюзиха, за да провалят прехода на страната към цивилно управление след свалянето от власт на дългогодишния диктатор Омар ал Башир с народен бунт през 2019 г., преди обаче напрежението да експлодира в кръвопролитна борба за власт между двамата.
Междувременно зачестилата употреба на дронове от страна на СБП бележи повратен момент във войната, коментират експерти пред АФП.
Те взеха по-конкретно на мушка Порт Судан. Пристанищният град, който се намира на стотици километри от фронта, е входна точка за хуманитарната помощ, доставяна на страната, и временна база на правителството, подкрепяно от редовната армия.
Така че ударите по Порт Судан имат както символично значение, като целят да покажат уязвимостта на въоръжените сили, така и практически последици, нарушавайки доставките за тях. Дроновете, изпращани от СБП, нанесоха щети на последното функциониращо летище в страната, повредиха електроцентрала и подпалиха склад с гориво и военна база.
"Употребата на дронове и леки боеприпаси позволява на СБП да достигнат зони, където техните сили не успяха да проникнат", отбелязва пред Франс прес британският изследовател Майкъл Джоунс от Кралския институт на обединените служби. Той коментира, че "ударите по зони, смятани за безопасни, дори за центъра на (формираното от военните) правителство, отслабва способността на армията да се представя като политически фактор, полюс на стабилност и източник на спокойствие за суданците".
Тези атаки с дронове са "послание, че войната продължава" и след падането на Хартум, додава Хамед Халафала, судански изследовател от Института за близкоизточна политика "Тахрир". Той прогнозира, че е "малко вероятно" СБП да си върнат контрола върху суданската столица или да превземат голямото пристанище на североизток, но допълва, че безпилотните летателни апарати "служат за създаването на климат на несигурност в градове като Порт Судан".
Институтът за изследване на войната пише на сайта си, че атаките на СБП срещу Порт Судан с дронове имат за цел да нарушат операциите и логистиката на редовната армия. Това подкопава способността на въоръжените сили да провеждат операции в Западен Судан и на практика затвърждава разделянето на страната, коментира базираният във Вашингтон мозъчен тръст.
Според бивш судански генерал, цитиран от АФП, СБП използват главно два вида дронове с експлозиви. Първият са самоделни безпилотни летателни апарати, които са заредени със 120-милиметрови самоделни минометни снаряди и се насочват към целта, за да се взривят. Вторият вид са китайско производство (модел CH95) и може да носят управляеми ракети.
Географията на Судан - третата по площ държава в Африка, при това отличаваща се с обширни пустинни райони, също предразполага към атаки с дронове: страната се простира 1250 километра от север на юг и 1390 километра от запад на изток.
Освен това тенденцията на употреба на безпилотни летателни апарати се вписва в една характерна за региона тенденция.
И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня и за започване на сериозни преговори за уреждане на конфликта в Судан. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. По всичко изглежда, че от решаващо значение ще се окаже ситуацията на терен. А тя като че ли загатва, поне на този етап, за фактическо разделение на страната.
Това буди сериозно безпокойство, още повече предвид историческия опит с отделянето през 2011 г. на Южен Судан, който стана най-новата държава в света, само за да попадне в плен на кръвопролитни вътрешни междуособици.