Управляващите в Дания социалдемократи претърпяха значителни загуби на местните избори, включително в бастиона си Копенхаген

Лявоцентристката Социалдемократическа партия на датския премиер Мете Фредериксен понесе загуби на произведените вчера местни избори в страната, включително губейки контрола над столицата Копенхаген за първи път от повече от 100 години. Макар че социалдемократите печелят най-много проценти от вота на национално ниво - 23,2%, дясноцентристката либерална партия "Венстре" печели най-много кметски кресла. Подкрепата за формацията на Фредериксен спада с 5 пункта спрямо изборите през 2021 г., което води до загуба на 156 места в общинските съвети в страната. Резултатът на крайнодясната Датска народна партия леко се повиши от 4,09% до 5,9%, съобщи англоезичното датско издание "Копенхаген пост". 
Министър-председателката призна слабото представяне на своята партия и пое отговорност за резултатите. "Това не ме води до заключението, че е било грешно да се сформира широкото коалиционно правителство. Винаги поемам отговорност за това, което се случва при социалдемократите. Естествено, правя го и днес", заяви тя. 
Фредериксен посочи също, че представянето е било по-слабо от предварителните ѝ очаквания. "Очаквахме да се върнем назад, но изглежда, че спадът е по-голям, отколкото очаквахме. Ще обмислим какво стои зад това", добави тя. 
Датската премиерка посочи покачващите се цени на храните и дисбаланса между селските и градските райони като причини за спада в популярността на нейната партия. Тя акцентира също върху "престъпленията, извършени от хора, идващи от чужбина", затвърждавайки твърдата си позиция по отношение на имиграцията, отбелязва британският вестник "Гардиън".
Акцент в международната преса е загубата в столицата Копенхаген, която бе крепост за социалдемократите в продължение на над сто години. Там партията се класира на трета позиция, като кметът бе определен от първите две формации - "Зелената левица", която се класира на второ място със 17,9% от гласовете, и "Червено-зеленият алианс", който остана най-голямата партия в столицата с 22,1% от гласовете.
Освен в Копенхаген, социалдемократите понесоха удари и в други общини, които доскоро се смятаха за техни бастиони - Фредериксхавън, Кьоге, Фредериция, Гладсаксе и Холстебро.
Професорът по политология в Университета в Копенхаген Петер Динесен коментира пред "Гардиън", че това е голяма загуба за социалдемократите. "Това е много болезнено за партията, която губи няколко ключови бастиона, включително Копенхаген. Фредериксен е малко вероятно да бъде застрашена, докато е министър-председател, но загубите очевидно ще подтикнат партията към анализи и дискусии относно причините за пораженията", обясни той.
Серия от грешки в столицата
Загубата в Копенхаген може да се обясни с познат градски проблем - стремглаво покачващите се цени на жилищата. След десетилетията, през които Копенхаген се превърна от сив пристанищен град в една от най-пригодните за живот и скъпи европейски столици, социалдемократите сега ще платят цената за просперитета, който бе създаден с тяхна помощ, отбелязва европейската версия на сп.  "Политико". 
"Социалдемократите ще си припишат заслугите за превръщането на Копенхаген от град без инвестиции в глобална и модерна столица с ефективна инфраструктура, силни образователни институции, зелени площи и високо ниво на безопасност", каза социологът и политически анализатор Карстен Май. Тази метаморфоза обаче настъпи с покачващите се цени на недвижимите имоти, които изтласкаха много семейства от работническата класа извън града и допълнително натовариха онези, които останаха.
Но това не е цялата история. Изборите се превърнаха и в референдум за центристкия курс на Фредериксен - стратегия, която позволи на партията да се съюзи с либералните партии с десни икономически платформи и да заеме една от най-твърдите позиции в Европа по отношение на миграцията, добавя изданието.
Влиянието на социалдемократите в Копенхаген отслабва от години, отчасти поради проблеми с местните лидери. През 2020 г. кметът Франк Йенсен подаде оставка, след като излязоха наяве обвинения в сексуален тормоз, а неговата наследничка Софи Андерсен беше назначена на министерска позиция през 2023 г. - ход, за който се смята, че е бил мотивиран от липсата на увереност в партията в шансовете ѝ за преизбиране.
Експерти, цитирани от "Политико", казват, че кандидатът на тези избори - Перниле Розенкранц-Тейл, която бе лично лансирана от премиера Фредериксен, също се затрудни да мобилизира избирателите. В хода на кампанията тя не успя да се дистанцира от дейността си като министър на жилищното строителство на Дания между 2022 и 2024 г. и от собствения си провал в справянето с ескалиращата жилищна криза. Опонентите ѝ в надпреварата не пропуснаха да я обвинят, че е игнорирала проблема по време на мандата ѝ като министър.
Освен грешките на местно ниво, спадът на социалдемократите в Копенхаген е свързан с по-широкото недоволство на градските избиратели от мерките, приети от коалиционно правителство на Фредериксен. Категоричната политика на Фредериксен в отбраната и подкрепата ѝ за Украйна се оказаха популярни, но не и нейната твърда позиция по отношение на имиграцията, която е далеч по-противоречива. Политиките срещу миграцията се оценяват добре в селските райони на Дания, но отчуждават избирателите в градските райони, които са традиционен твърд електорат на социалдемократите - сред тях са и гласоподавателите в Копенхаген, отбелязва още изданието.
Кибератаки помрачиха кампанията
Въпреки че избирателната активност на тези избори бе по-висока от тази през 2021 г. - 69,2% спрямо 67,5% преди четири години, кампанията бе помрачена от кибератаки срещу сайтове на правителството, общините и политическите партии, за които отговорност пое хакерската група NoName057 (16), отбелязва Франс прес.
Службата за гражданската защита заяви, че атаките са били част от обстановката преди тези избори, както и че службите са очаквали покачването на хакерската активност преди вота. Въпреки това институцията посочи, че тези атаки не се представлявали заплаха за самото провеждане на изборите. 
"Общинските и регионалните избори дадоха по-ясно послание, отколкото мнозина очакваха -  избирателите са недоволни от управляващите партии", посочи политическият анализатор на "Копенхаген Пост" Суне Хансен. 
"Огромна част от избирателите на социалдемократите се отдръпнаха и не се връщат. Те загубиха изборите за Европейски парламент през 2024 г. и тази тенденция продължава и сега", обобщи той.