В Белгия се наблюдава трайно увеличение на броя на затворниците

В последните години в Белгия се наблюдава трайно увеличение на броя на затворниците, сочи доклад на университетски изследователи, представен в местни медии. Отбелязва се, че същевременно страната е постоянно порицавана в доклади на Съвета на Европа за лошото състояние на затворите.
Изследването е установило, че обичайният затворник в Белгия е белгийски гражданин на около 40 години, с поне една предишна присъда. Най-често решенията за лишаване от свобода се взимат от дежурни съдии, а не при разглеждането на делото по същество. Психологическото състояние на френскоговорящите затворници в страната се следи от едва десетина специалисти. В местата за лишаване от свобода на 9600 затворници са настанени 11 хиляди, т.е. затворите са запълнени до 121 процента, показват данните.
Експерти отбелязват, че Белгия наскоро започна да прилага ефективното изтърпяване на наказания с лишаване от свобода за срок под две години, като същевременно подготвя промени, за да не бъдат възприемани като престъпления по-дребните закононарушения и за тях да не се присъжда затвор. Според авторите на доклада Белгия трябва основно да преразгледа закона за наказанията, тъй като сега се предвиждат пет години затвор за кражба, а за нанасяне на телесна повреда - едва до шест месеца лишаване от свобода.
По думите на експертите засега в Белгия има пълно несъответствие между броя на затворниците и на служителите, които работят с тях. По техни наблюдения в белгийските затвори днес е невъзможно престъпниците да бъдат превъзпитани, защото няма кой да се занимава с такава задача, а това води до повишена опасност от извършването на нови престъпления след изтърпяване на наказанието.
Експертите препоръчват наказателното правораздаване да бъде разтоварено, като например въпросите, свързани с употребата на наркотици да се прехвърлят към здравните власти, а с кражбите да се занимават гражданските съдилища. По тяхно мнение подобни промени са възможни, но решенията са обвързани с политическата воля и склонността към популистки действия, като дават пример с изказванията за увеличение на наказанията след всяко по-шумно отразено престъпление.