В интервю за еврейска медия сирийският президент дава знак за отвореност към бъдещи разговори с Израел

Много сирийци виждат президента Ахмед аш Шараа не като революционер, а като възстановител – някой, способен да обедини една изтощена от войната нация с накърнена идентичност, пише журналистът Джонатан Бас в увода към свое интервю със сирийския президент Ахмед аш Шараа за базираната в Съединените щати еврейска медия “Джуиш джърнъл”. 
„Не започваме от нулата. Започваме от дълбините,“ казва Аш Шараа. „Наследихме повече от руини. Наследихме травма, недоверие и умора. Но наследихме и надежда. Крехка, да, но истинска,“ добавя той. 
Бас споделя впечатлението си от Аш Шараа в разговора, състоял се в бившия дворец на Башар ал Асад, който сега се нарича Дворец на народа: “Той говори тихо, но всяка дума е обмислена. В гласа му няма триумф, само неотложност”. По стените няма негови портрети, лозунги или знамена.
Първите действия на новия сирийски президент бяха предпазливи, но дълбоко символични, посочва авторът. Той нареди освобождаването на политически затворници, започна диалог с опозиционни групи, след като бяха изпратени в изгнание или заглушени, и обеща да реформира прословутия апарат за сигурност на Сирия. Подкрепя правото на завръщане на всички сирийци – евреи, друзи, християни и други, чиито активи бяха конфискувани по време на режима на Асад.
На въпрос дали хората ще повярват на обещанията на правителството Аш Шараа отговаря, че не иска доверие, а моли за търпение и за контрол. “Дръжте ме отговорен. Дръжте този процес под отчет. Така ще дойде доверието”.
Запитан от какво най-много се нуждаят сирийците в момента, той подчертава: „Достойнство чрез работа. Мир чрез цел“. Настоява за спешни икономически програми, фокусирани върху създаването на работни места в селското стопанство, производството, строителството и обществените услуги. Изтъква важността на партньорствата с регионални инвеститори, субсидиите за микропредприятия за завърнали се и професионалното обучение за младежи, които не са познавали нищо друго освен война.
„Стабилна Сирия няма да бъде изградена чрез речи или лозунги, тя ще бъде изградена чрез действия - на пазара, в класните стаи, във фермите и в работилниците. Ще възстановим веригите за доставки. Сирия ще се завърне като център за търговия и търговски отношения,“ обяснява Аш Шараа.  „Всеки млад мъж с работа е една душа по-малко, изложена на риск от радикализация. Всяко дете в училище е глас за бъдещето,“ изтъква той.
Що се отнася до бъдещите отношения на Сирия с Израел, сирийският президент смята, че „ерата на безкрайните бомбардировки „око за око“ трябва да приключи”. По думите му никоя нация не просперира, когато “небето ѝ е изпълнено със страх”. “Реалността е, че имаме общи врагове – и можем да играем важна роля в регионалната сигурност.“
Аш Шараа изразява желание да се върне към духа на Споразумението за разделяне на силите между Израел и Сирия от 1974 г. – не просто като линия на прекратяване на огъня, а като основа за взаимно сдържане и защита на цивилното население, особено на друзките общности в Южна Сирия и Голанските възвишения.
“Макар че не предлага незабавна нормализация, Аш Шараа сигнализира за отвореност към бъдещи разговори, основани на международното право и суверенитета,” пише Джонатан Бас и определя като най-забележително желанието на Аш Шараа да разговаря директно с президента на САЩ Доналд Тръмп.
„Както и да го представят медиите“, казва Аш Шараа, „аз го виждам като човек на мира. И двамата сме били обстрелвани от един и същ враг. Тръмп разбира какво е влияние, сила и резултати. Сирия се нуждае от честен посредник, който може да рестартира разговора. Ако има възможност за съюзяване, което да помогне за стабилността в региона и сигурността на САЩ и техните съюзници, аз съм готов да проведа този разговор. Той е единственият човек, способен да оправи този регион, да ни обедини, тухла по тухла,“ заявява сирийският президент. 
Бас определя това изявление като “поразително”, “не само заради откровеността си, но и заради това, което внушава: новата Сирия не се страхува да прави неконвенционални ходове в преследване на мир и признание.”
Аш Шараа не затваря очите си за предизвикателствата пред Сирия: повече от милион мъртви в масови гробове, дванадесет милиона разселени, икономика на животоподдържащи системи, все още действащи санкции и съперничещи си милиции, окопани на север. „Това не е приказка“, посочва той. „Това е възстановяване. А възстановяването е болезнено.“
В края на разговора казва, че не е търсил тази позиция, за да управлява. „Приех я, защото Сирия трябва да обърне страницата. И бих предпочел да помогна да се напише тази история заедно с другите, отколкото да я гледам как отново се разкъсва. Нямаме друг избор, освен да успеем. Трябва да направим Сирия отново велика.“
Бас вярва, че миналото на екстремизъм и насилие на Аш Шараа може да го е научило как да се ориентира в бъдещето и да го е направило по-способен да защитава Сирия отвътре срещу ИДИЛ и онези сили, които се опитват да спрат крехкия напредък. “Той иска да изгради бъдеще за своя народ, за региона и за Сирия, за да излезе от мрака и да заеме полагащото ѝ се място в света,” заключава авторът, но все пак добавя, че “само времето ще покаже.”