Вълната от протести в Иран е сериозно изпитание за политическата система, не само защото улиците са пълни с хора, но и защото самите правила на играта са качествено променени, пише Самир ат Таки в статия във в. „Аш Шарк ал Аусат”.
„Когато играчите на вътрешнополитическата сцена – властите, протестиращите, разколебаните елити, репресивния апарат и корупционните мрежи, се променят, спорът преминава от дебати за цените към предизвикателство за държавния модел като цяло,” посочи сирийският политически изследовател и активист.
Той изтъкна, че значението на мястото е по-голямо от значението на лозунгите. Този път фитилът запали Техеранският „Капалъ Чарши“, който не е просто пазар, а важна част от социалния договор, лежащ в основата на режима. Пазарът е „сцена на протеста“, сигнализирайки, че икономиката вече не е неутрална арена и че господството на елитния ирански Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) над търговията и финансите е изтласкало малкия и средния бизнес в периферията и го е направило неспособен да издържи на инфлацията и санкциите. По този начин конфликтът се разпространява от периферията към ядрото – а ядрото това са приходите, мрежите от интереси и легитимността.
За нестабилността в Иран допринася и все още много пресният спомен за войната от юни 2025 г., както и последвалите американски удари срещу иранските ядрени съоръжения. Военната операция причини разрив и подкопа не само образа на сдържащата сила на Иран, но и триумфалния национален легитимиращ наратив на режима, посочва авторът. Иранските сателити от т.нар. Ос на съпротивата трудно могат да бъдат рекламирани като успешна инвестиция, когато иранските граждани виждат, че държавата не успява се защити, а тези сателити понесоха тежки удари и в голяма степен загубиха способностите си.
Според Ат Таки медийното затъмнение по време на протестите допълнително е усложнило ситуацията. Почти пълното спиране на интернет нарушава координацията на хората, но и усилва слуховете и предотвратява формирането на „споделено общо знание“, което би позволило мирен изход от кризата.
Въпреки това режимът все още притежава солидна основа, подкрепена от материални облаги, идеология и сплотеност на елита. Потоците от материални облаги се захранват чрез приходите от петрол, които пълнят джобовете на режима и на КГИР, но капацитетът за купуване на лоялност се е свил под тежестта на санкциите, военните поражения и срива на националната валута, обяснява анализаторът.
Протестиращите разполагат с оръжието на недоволството и стачките, но организацията им не е добра, а ангажиментът им е ограничен, тъй като липсва единно ръководство и визия за следващия ден. Решаващият фактор остават „агентите“ на място – службите за сигурност, отбелязва Ат Таки. „Връзката между ръководството и полевите оперативни работници е класическа динамика „принципал – агент“. Колкото по-висока е личната цена (икономическа, в бъдещи перспективи и репутационна), толкова по-голяма е вероятността от недоволство. С други думи, равновесието обикновено не се срива само поради големия брой протестиращи, но и защото увереността в оцеляването на системата ерозира.”
Изследователят допълва, че на заден план Русия играе ролята на „стабилизатор на режима“ – дипломатически и по отношение на сигурността, като същевременно държи възможностите си отворени в очакване на внезапна промяна.
Той очертава четири сценария, които могат да се развият през следващите шест до осемнадесет месеца. С най-голяма вероятност – 55 процента, се очаква краткосрочно ограничаване на протестите при хронична нестабилност. Вероятността за управляван преход през разделение на елита е около 25 процента. Изгледите за ускорен крах на режима на фона на масово дезертиране от силите за сигурност са около десет процента. Десет процента са и шансовете за ескалираща интернационализация на кризата, която обвързва чуждестранни участници.
Заключението на Ат Таки е, че Иран е на пътя към промяна, в която времето, а не лозунгите, ще бъде безмилостният и решаващ играч.