В. "Ню йорк таймс": Иран има над 5000 морски мини в арсенала си, според американското военно разузнаване

Иран „задушава“ един от най-важните морски търговски маршрути в света – Ормузкия проток – като заплашва търговски кораби и атакува танкери. Но според оценки на Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ Иран разполага и над 5000 морски мини в своя арсенал, пише „Ню Йорк тайс“. Американски официални представители заявиха, че Иран вече започва да ги полага. Иран отрича подобно нещо.
Има няколко вида морски мини. Плаващите мини се носят по повърхността или точно под повърхността на морето. Те се взривяват при контакт. Закотвените мини са привързани за котва на морското дъно. Те плават на предварително зададена дълбочина и се взривяват при контакт. Дънните мини са предназначени да бъдат на морското дъно, като са оборудвани със сензори и се взривяват, когато засекат кораб или подводница.  Лепящите се мини са магнитни мини, които се прикрепят от водолази към корпуса на плавателните съдове и се взривяват след изтичане на предварително зададен период от време.
Географията на Ормузкия проток работи в полза на Иран, пише американското издание. Дългата брегова линия в южната част на протока предоставя много възможности малки лодки бързо да излизат в морето и да поставят мини. Тесните корабоплавателни коридори в протока оставят малко пространство за маневриране. Освен това водата в най-тясната част на протока е дълбока само около 200 фута (около 60 метра), тоест тя е достатъчно плитка, за да могат да се поставят мини.
От времето на Първата световна война военните са разработили редица морски мини. Най-разпространени са били закотвените мини. По време на Студената война дънните мини стават по-широко разпространени. Те съдържат много по-голямо количество взривни вещества от закотвените мини и лежат на морското дъно. Тези мини използват комбинация от сензори, за да определят кога наблизо има кораб и се взривяват с огромна сила.
Иран разполага и с лепящи се мини. Повечето от тези мини са проектирани не да причинят веднага потъване на кораба, но в резултат на експлозията им той е повреден достатъчно сериозно, така че не може да продължи да изпълнява възложените му задачи.
Съвременните танкери, които имат вътрешен и външен корпус, за да предотвратят евентуален разлив на петрол, е малко вероятно да бъдат потопени от морски мини. При тях дори и ако външният корпус бъде пробит от експлозия, вътрешният корпус може да остане непокътнат. Освен това, както всички съвременни военни кораби и товарни съдове, танкерите са проектирани с вътрешни водонепроницаеми отсеци, които могат да бъдат запечатани, за да се предотврати наводняване.
Докато поставянето на минни полета може да се извърши бързо, тяхното разчистване е бавен и трудоемък процес  - и почти невъзможна задача, докато се водят сражения. За да открият мините, екипите за разминиране могат да използват дистанционно управляван апарат, оборудван със сонар, който обследва водата. След като мините бъдат открити, те могат да бъдат унищожени чрез изпращане на взривни устройства или чрез водолази, които да ги обезвредят.
Боклуци, потънали при корабокрушение плавателни съдове и други отломки задръстват морското дъно, което често прави откриването на мините трудно и отнемащо много време.
Разминирането, което включва имитиране на сигналите на кораб, за да се задействат мините, може да бъде по-бързо от тяхното търсене. Но сигналите не винаги действат, което увеличава вероятността неизбухналите мини да останат във водата.
Повторно отваряне на Ормузкия проток не изисква премахването на всяка една мина. Екипите за разминиране могат да открият проходи през минно поле, достатъчно широки, за да могат корабите безопасно да преминават, и да маркират тези коридори.
След като търговията бъде възстановена, екипите за разминиране могат да разширят обследванията си, за да открият и унищожат всички останали минни полета.
Американски официални представители твърдят, че новата минна активност на Иран в Ормузкия проток не е особено бърза или ефективна, но иранците изглежда се надяват, че могат да поставят мини по-бързо, отколкото САЩ могат да  разминират водния път и така да създадат допълнителен възпиращ фактор за корабоплаването през протока.
През 1991 г., след като Ирак постави над хиляда морски мини в Персийския залив, на повече от дузина съюзнически кораби им отне почти два месеца да разчистят крайбрежието на Кувейт, като средно премахваха малко повече от една мина на ден. Оттогава технологиите значително се подобриха, което позволява по-бързи подводни обследвания с роботизирани апарати.
По-рано тази седмица, насочвайки се към способностите на Иран за поставяне на мини, Централното командване на САЩ атакува 16 ирански миниращи кораба. Видео, публикувано от Централното командване, показва как американски боеприпаси удрят девет кораба, много от които са били закотвени на кей.
Докато американските военни заявиха, че са унищожили по-големи ирански военни кораби, които биха могли бързо да поставят мини в протока, Иран започна да използва по-малки лодки за операцията по миниране в четвъртък, според американски служител, запознат с разузнавателната информация.
Премахването на всяка една мина в складовете и на всеки кораб, способен да поставя мини, би означавало, че американските сили ще трябва да унищожат цялата иранска гражданска морска инфраструктура.
Американските военни може вместо това да изберат да поддържат въоръжени наблюдателни дронове в орбита над протока, способни незабавно да изстрелват ракети или да хвърлят бомби по всеки кораб, забелязан да поставя мини, заключава американското издание.