Великобритания плава в неспокойни трансатлантически води, тъй като Тръмп внася хаос в „специалните отношения“

Още откакто Уинстън Чърчил изковава фразата след края на Втората световна война, политиците говорят с възторг за „специалните отношения“ между САЩ и Великобритания.
През втория мандат на президента Доналд Тръмп Великобритания ще трябва да се задоволи с просто работни отношения с бившата си колония, която сега е най-важният ѝ съюзник. В момент, когато Тръмп заплашва да въведе мита за съседите на Америка, обмисля дали да купи Гренландия и предлага САЩ да „поемат контрола“ и да възстановят Газа, правителството на премиера Киър Стармър бърза да укрепи икономическите и дипломатическите си отбранителни способности за една бурна нова трансатлантическа ера.
„Ние сме в едни толкова непознати води, че всеки, който твърди, че знае какво по дяволите се случва, просто лъже“, казва Катлийн Бърк, почетен професор в Университетския колеж в Лондон и експерт по отношенията между САЩ и Великобритания.
Британски официални представители казват, че Стармър се надява да посети Вашингтон през идните седмици, но той все още не е получил покана от Тръмп.
Междувременно новият британски посланик във Вашингтон Питър Манделсън е натоварен с тежка задача. Манделсън е високопоставена фигура в Лейбъристката партия на Стармър и е бил част от правителствата на бившите премиер Тони Блеър и Гордън Браун. Той заменя опитния дипломат Карън Пиърс, която се ползва с уважението както на демократите, така и на републиканците във Вашингтон.
Рядко се случва политик, а не дипломат от кариерата да заеме такъв ключов за Великобритания посланически пост. Левоцентристкият бивш депутат не е естествен избор за емисар към администрацията на Тръмп. Манделсън някога нарече Тръмп „заплаха за света“ – думи, за които сега казва, че са били „необмислени и погрешни“.
Някои анализатори обаче смятат, че Манделсън е добър избор. Той е противоречива фигура и на два пъти е подавал оставка от правителството заради обвинения във финансови или етични нарушения, но, както и Тръмп, всеки път се завръща. Майсторството му в политическите интриги му е спечелило прозвището „Принца на мрака“.
Старшият сътрудник в Института по публична администрация, британски мозъчен тръст, Джил Рътър казва, че Манделсън има „значителен политически талант“ и икономически експертен опит от времето, което е прекарал като еврокомисар по търговията между 2004 г. и 2008 година.
„Той се чувства и много комфортно сред много богатите хора“, посочва Рътър. „Той има много добри връзки. Той ще организира много стилни партита“, добавя тя.
Освен на дипломатическото си влияние, Великобритания смята да разчита и на друг свой ключов актив - кралското семейство. Тръмп, чиято майка е родена на отдалечения шотландски остров Люис, притежава две игрища за голф в Шотландия и е привърженик на кралското семейство. Той отправяше похвали към покойната кралица Елизабет Втора, която го прие в Бъкингамския дворец по време на държавно посещение през 2019 г. и казва, че е имал „страхотен разговор“ с принц Уилям, с когото се срещна през декември.
Повторно посещение на Тръмп във Великобритания, изпълнено с помпозност и показност, изглежда много вероятно като вариант.
Някои политици от десния спектър в британската политика смятат завръщането на Тръмп за възможност за задълбочаване на търговските отношения между Великобритания и САЩ, дори за евентуално сключване на дългоочакваното търговско споразумение.
Разговорите за такъва документ започнаха след като Великобритания напусна ЕС през 2020 г., но се провалиха заради редица въпроси, като например селското стопанство и силния отпор от страна на Великобритания срещу вноса на изплакнато в хлор пилешко месо или третирано с хормони говеждо месо.
Допълнително усложнение е желанието на Стармър за по-близки търговски връзки с ЕС като част от „рестарт“ на отношенията с блока след години на лоши отношения заради Брекзит. Притисната между САЩ и ЕС, Великобритания може да се окаже между чука и наковалнята и да бъде подложена на настоявания да избере страна.
„Със сигурност изборът ясен, тук няма абсолютно никаква дилема“, заяви депутатът от Консервативната партия Джон Купър по време на неотдавнашни обсъждания в парламента. „При управлението на президента Тръмп американският орел започва да разгръща крилата си… Европа залязва с анемичен икономически растеж, затънала в политически хаос“, добави той.
Директорът на програмата за САЩ и Америките в мозъчния тръст по международни отношения „Чатъм Хаус“ Лесли Винджамури обаче смята, че обсъждането на избор между Европа и Америка е „абсурдна тема“. Въпреки че САЩ са най-големият индивидуален търговски партньор на Великобритания, половината от британската търговия е с 27-те страни членове на ЕС. „Тя не може да избира“, смята Винджамури. „В края на краищата Европа, САЩ и Великобритания са заедно в една лодка, така че те трябва да намерят нови начини да работят заедно“, добавя тя.
Тръмп вече засили натиска върху дългогодишните си съюзници и обяви, че ще въведе мита за всички стоки от Канада и Мексико, а след това ги отложи, след като получи обещания от двете страни да укрепят граничната сигурност.
Тръмп намекна, че Великобритания може да се спаси от подобни такси. „Смятам, че този въпрос може да бъде решен“, каза той.
На Обединеното кралство помага фактът, че според официалната американска статистика САЩ му продават повече стоки, отколкото внасят от него.
Великобритания е подложена на натиск от Тръмп да увеличи и разходите за отбрана. Републиканецът отдавна поставя под въпрос доколко си заслужава членството в НАТО и заплашва да не отбранява членове на алианса, които не изпълняват целите за разходи за отбрана.
Президентът каза, че страните от НАТО трябва да харчат най-малко 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, при  настояща цел от 2%. Великобритания харчи 2,3% от БВП за отбрана и казва, че ще повиши разходите до 2,5%. 
„Нещото, на което американците ще обръщат внимание, е бюджетът за отбрана, защото Великобритания започна да губи влиянието си върху САЩ, когато армията и флота ѝ започнаха да отслабват през 70-те години на миналия век“, казва Бърк.
Великобритания е един от най-големите поддръжници на Украйна в войната ѝ срещу руската инвазия – война, на която Тръмп иска да сложи край с условия, които остават неясни. Стармър и неговите служители се надяват да окажат натиск върху американското правителство да не изоставя Украйна и да не подкрепи сделка, която е изгодна за руския президент Владимир Путин.
Британски дипломати и разузнавачи също така се опитват да преценят какво означава новото американско правителство за жизненоважното споделяне на разузнавателна информация. Великобритания и САЩ споделят строго секретна разузнавателна информация като членове на групата „Пет очи“ заедно с Канада, Австралия и Нова Зеландия.
Британски официални представители в известна степен изпитаха облекчение от назначението на Марко Рубио за държавен секретар, тъй като той им е познат и е опитен политик. Те обаче слабо познават и изпитват опасения относно избора на Тръмп за директор на ФБР Каш Пател и избора му за ръководител на националното разузнаване Тълси Габард. Габард многократно е повтаряла руската пропаганда, с която Кремъл оправдава инвазията си в Украйна и се е противопоставяла на ключова програма на САЩ за следене.
Невъзможно е да бъдеш подготвен за всичко, което следващите четири години биха могли да донесат.
Рътър казва, че министрите и държавните служители трябва да мислят за немислимото. Например какво ще се случи, ако в следствие на сериозни съкращения на регулациите и на държавната администрация части от САЩ започнат да фалират.
„Кога трябва да започнете да предупреждавате хората да не летят до САЩ, защото вече нямаме доверие в регулациите в сферата на авиацията“, пита се тя.
Винджамури казва, че през следващите години ще бъде поставена на изпитание историческата сила на тихата дипломация на Великобритания, която „работи много прагматично извън заглавията, за да се опитва да върши работа“.
„Предизвикателството е, че имаме някои известни неизвестни, (като например) какво ще се случи с подкрепата на Америка за Украйна и за сигурността на Европа“, посочва тя. „Но ние имаме и много неизвестни неизвестни. И това, според мен, ще бъде много по-сложната част“, добавя Винджамури. (БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)