Вестник "Аш Шарк ал Аусат": Ливан е на ръба между папското посещение и ултиматума на САЩ за оръжията на "Хизбула"

Общественото безпокойство в Ливан нараства с идването на две ключови дати - посещението на папа Лъв Четиринадесети от 30 ноември до 2 декември и поставения от САЩ срок за разрешаване на въпроса с оръжията на шиитското радикално движение "Хизбула" до края на годината, пише в. "Аш Шарк ал Аусат". 
Политическите срокове определят всекидневните решения - от пътувания до работни графици и планиране на празнични събития. Голяма част от ливанците отлагат ангажиментите си за след Нова година. 
Ливанският изследовател Карим, който живее в Париж, казва пред саудитското издание, че е избрал да бъде извън Ливан през този период. "Планирах да прекарам новогодишните празници със семейството си, но зачестилите разговори, че нещата може да се променят след посещението на папата, ме накараха да се откажа. Много ливанци смятат, че краят на годината може да донесе политически или свързани със сигурността промени. Предпочитам да не съм в Ливан на този етап," обяснява той. 
Учителката Майса разказва, че почти всеки повтаря една и съща фраза, когато се обсъждат планове за бъдещето - "нека изчакаме да мине посещението на папата."
Надин, която е медицинска сестра в болница в южните предградия на Бейрут, посочва, че някои пациенти отлагат за следващата година операции, които не са спешни. Мнозина се питат какво ще се случи, когато папата си тръгне и какво ще донесат последните дни от годината, добавя тя. 
Психотерапевтът Дауд Фараж отбелязва, че Ливан е навлязъл в пикова фаза на тревожност, свързана с войната. Ливанците се вълнуват от две ключови теми - папската визита и широко разпространената идея, че Съединените щати виждат края на годината като последната възможност да се реши въпроса с оръжията на "Хизбула". 
Мнозина се опасяват, че посещението на папата може да бъде последвано от ескалация. "Без успокояващ официален наратив, ливанците живеят в тежко обратно броене", казва Фарадж. 
По думите му тревожността се корени в реалността, а не във въображаеми страхове. "В настоящия момент ливанците виждат войната като възможен сценарий. Само това е достатъчно за превръщането на тревожността в естествена реакция." Дори ако бъдещ удар е ограничен или целенасочен, колективният ум веднага си спомня за насилието през предишни войни", допълва лекарят. 
Страхът е двоен, продължава той. Продължаващото присъствие на оръжията на "Хизбула" поражда опасения за евентуална конфронтация. Някои ги смятат за опасност, но други - за защита. Тази двойнственост поражда чувство на парализа, заключва Фарадж.