Въглероден данък или отстъпление на КОП: ЕС се опитва да спечели на своя страна държавите на климатичната конференция

ЕС отиде на климатичните преговори КОП30 с амбициозни цели, но постигането на консенсус се изплъзва, а ключови планове на Съюза за въглeроден данък се оказват особено непопулярни, пише Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
С наближаването на края на климатичната конференция КОП30 страните са разделени по ключови въпроси и изходът от преговорите е помрачен от слаби ангажименти в борбата с климатичните промени и недостатъчно обещано финансиране. Особено силни противоречия буди въглеродният данък – основната политика на Европейския съюз.
30-ата Конференция на страните (КОП30) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК - UNFCCC), която се провежда в бразилския град Белем, трябва да приключи в петък, но годишните климатични преговори на ООН обикновено се проточват, тъй като преговарящите трудно намират компромиси относно начините за справяне с климатичните промени.
Домакинът, президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва, предупреди за опасността от „климатичен апокалипсис“, като отбеляза, че някои държави изместват вниманието си от глобалното затопляне към сигурността или дори направо го отричат. САЩ например не изпратиха делегация.
„Не може да има енергийна сигурност в свят, който гори“, предупреди Лула, като заяви, че конфликтът в Украйна е „заличил години усилия за намаляване на емисиите“ на парникови газове.
Какво иска Брюксел?
Европейският съюз се стреми да запълни вакуума и да бъде лидер в климатичната дипломация, след като постигна трудно договорено споразумение за собствените си климатични цели. Брюксел заяви преди конференцията, че възнамерява да играе централна роля в постигането на напредък в борбата с климатичната криза както у дома, така и в световен мащаб.
Основните му приоритети включват засилване на глобалните усилия за смекчаване и адаптация, мобилизиране на климатично финансиране и ускоряване на енергийния преход към климатично неутрална икономика, като същевременно се гарантира справедлив преход от изкопаемите горива.
Позицията на ЕС на КОП30 е да се застъпва за по-решителни глобални действия в областта на климата, като представи амбициозен нов Национално определен принос (NDC) – ангажиментът на всяка държава да намали своите емисии и да се адаптира към последиците от климатичните промени – за намаляване на нетните емисии на парникови газове с между 66,25 процента и 72,5 процента до 2035 година.
Проблеми около въглеродния данък
ЕС също така настоява като ключова политика за постигане на климатичните цели да бъде поставен т. нар. въглероден данък. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен насърчи държавите да създадат свои собствени национални пазари за въглеродни квоти.
„Ценообразуването на въглерода се превърна в основен инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове, със силни икономически аргументи както за бизнеса, така и за хората“, каза Фон дер Лайен
Въглеродните кредити са подлежащи на търгуване разрешителни, които представляват потвърдено намаляване на въглеродните емисии в атмосферата с един тон еквивалент на въглероден диоксид. ЕС създаде Система за търговия с емисии (EU ETS) и постави таван на количеството въглероден диоксид, което може да се отделя годишно.
Компаниите трябва да купуват или да получават квоти според емисиите си. Това например би направило по-евтино производството на енергия от чисти източници. 
Един от най-спорните въпроси обаче е въглеродният данък на ЕС върху вноса.
„Ценообразуването на въглерода е нещо, което трябва да преследваме заедно с възможно най-много (страни) и възможно най-бързо“, заяви пред присъстващите на конференцията еврокомисарят по климата Вопке Хукстра.
Китай, Индия и други техни съюзници обаче искат КОП30 да приеме решение срещу едностранните търговски бариери. Това би било насочено и срещу Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM) на ЕС.
Тестван от 2023 г. и планиран да стане напълно оперативен през 2026 г., Механизмът за въглеродна корекция на границите е насочен към вноса на стоки, чието производство е с висока въглеродна интензивност като стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород.
Европейските индустрии трябва да декарбонизират производството си, но това може да застраши тяхното конкурентно предимство. Механизмът за въглеродна корекция на границите разширява принципа на ЕС „замърсителят плаща“ и извън границите на съюза.
Разгорещяване у дома
Преди КОП30 напрежението в ЕС се повиши заради новите климатични цели на блока.
Страните членки на ЕС и Европейският парламент се договориха да намалят емисиите – но с много повече гъвкавост и резервни опции, отколкото бе предложила Комисията.
Парламентът гласува за изменение на Европейския закон за климата, определяйки климатична цел за 2040 г. на 90 процента намаление (включително до 5 процента чрез международни въглеродни кредити) на нетните емисии на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.
Реакциите към новата климатична цел на ЕС са смесени. Няколко държави като Полша и Франция се противопоставиха на целта от 90 процента, позовавайки се на икономическата тежест, проблеми за индустрията и напрегната геополитическа среда.
Докато споразумението като цяло беше възприето като силен сигнал, редица компромиси предизвикаха безпокойство сред природозащитниците. Първоначалното предложение на Комисията например предвиждаше максимум 3 процента от намаляването на емисиите да могат да бъдат постигнати чрез международни въглеродни кредити. Освен това в рамките на компромиса плановете за включване на сградите и пътния транспортен сектор в схемата на ЕС за търговия с емисии бяха отложени с една година - до 2028 година.
Испания последователно защитава по-амбициозна политика по отношение на климатичните промени и смята, че целите за намаляване на емисиите са съвместими с икономическия растеж и създаването на работни места. Въпреки че Испания вярва, че ЕС пристига в Бразилия с „написано домашно“, страната би предпочела да се отиде с една стъпка по-далеч от това, което в крайна сметка бе договорено.
„Този текст не е перфектен, но е много добър“, заяви третият вицепрезидент на Испания и министър на екологичния преход и демографските предизвикателства Сара Агесен относно европейските цели за намаляване на емисиите. Испания отстояваше целта от 90 процента като „червена линия“ и подкрепяше ограничаването на компенсациите чрез международните кредити до 3 процента.
Шведското правителство силно подкрепяше целта за намаляване на емисиите с 90 процента до 2040 г. и силен национално определен принос на Европа. В същото време то беше остро критикувано от опозицията за това, че не изпрати на КОП30 министъра по климатичните въпроси. Вместо това крал Карл Густав участва в срещите на високо равнище, което също доведе до напрежение, тъй като в речта си в Белем той изрази съмнение дали всички ще подпишат окончателен документ и заяви, че „останалият свят е много по-зле“ от Европа по отношение на емисиите.
Освен това докато ЕС демонстрира единство в Белем, в Брюксел блокът рискува отново да се раздели по отношение на зелената си политика. Миналата седмица евродепутатите гласуваха за значителнo намаляване на задълженията на компаниите за отчитане на устойчивостта и изискванията за надлежна проверка в европейското законодателство. Това включва премахването на задължението компаниите да изготвят планове за климатичен преход. Консервативната Европейска народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен се обедини с партии от крайната десница по този вот.
Нива на противопоставяне
Друг въпрос, предизвикващ разделение, е натискът от страна на островните държави – подкрепени от латиноамериканските нации и ЕС – конференцията да реагира на последните прогнози, показващи, че светът няма да успее да ограничи затоплянето до 1,5 градуса на Целзий. Но големите развиващи се страни – от Китай до Саудитска Арабия – са предпазливи към всеки текст, който намеква, че не правят достатъчно за ограничаване на климатичните промени.
Миналогодишната среща на върха в Баку (Азербайджан) приключи със споразумение развитите страни да предоставят по 300 милиарда долара годишно за климатично финансиране на по-бедните държави – цифра, която беше критикувана като силно недостатъчна. Развиващите се страни, особено тези от Африка, искат КОП30 ясно да разкритикува развитите държави, че не изпълняват задълженията си да осигурят финансиране за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на емисиите.
Германия ще допринесе с 60 милиона евро тази година, заяви министърът на околната среда Карстен Шнайдер. Според правителството в Берлин Германия е най-големият донор на Фонда за адаптация от неговото създаване през 2007 година.
Индивидуални усилия
Освен съвместните политики на ЕС отделните държави членки предоставят целенасочена подкрепа или се очаква да го направят:
Германският канцлер Фридрих Мерц обеща „значителна сума“ за инициативата Tropical Forest Forever Facility, създадена от Бразилия. По силата на този фонд за тропическите гори държавите, които ги опазват, се възнаграждават, докато тези, които унищожават горски площи, плащат санкции. Дъждовните гори играят ключова роля в стабилизирането на климата, включително като поглътители на  въглерод. Според изчисленията на Бразилия фондът, който цели да достигне обем от 125 милиарда долара, би могъл да разпределя около 4 милиарда долара годишно след стартовия период.
Португалското правителство обяви миналата седмица 1,5 милиона евро за финансиране на програма за прозрачност относно климатичното законодателство на португалскоезичните държави. Министърът на околната среда Мария да Граса Карвальо заяви, че целта на програмата е да подкрепя климатичните действия и конкретното законодателство, както и да гарантира, че изразходваните средства отиват за конкретни предложения и имат реални последици за смекчаване на климатичните промени. Всички португалскоезични държави се намират в региони, подложени на силен натиск от екстремни климатични явления, главно в Южна Америка и Африка.
Словенският министър на околната среда Боян Кумер заяви, че страната му е пример за това, как малките държави могат да играят важна роля в климатичните усилия. Той посочи целта на Словения за постигане на климатична неутралност до 2045 г., заложена в първия климатичен закон на страната, който бе приет през юли. Словения постепенно увеличава финансирането за действия в областта на климата както чрез двустранни проекти, така и чрез многостранни вноски в различни фондове, включително Фонда за загуби и щети, който финансира инициативи за подпомагане на уязвими общности да се възстановят от щети и загуби, причинени от климатичните промени.