Властовата структура в Иран и въпросът за наследяването след евентуалната смърт на Хаменей

След изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей е загинал при ударите на САЩ и Израел, Ислямската република е изправена пред една от най-сериозните кризи в своята история, предадоха APA и Ройтерс.
По-рано ирански медии потвърдиха смъртта на Хаменей. Това изправя теократичната система на страната пред риск от вакуум на властта.
Сложната структура от религиозни, политически и военни институции затруднява прогнозите за развитието на ситуацията, особено при липса на яснота кои от ключовите фигури в режима са оцелели след атаките.
Върховният лидер
Начело на иранската държава стои върховният лидер – институция, основана на теологичния принцип „Вилаят е факих“ (Wilayat-e Fakih), или „власт на праведния“. Според тази концепция до завръщането на 12-ия имам от шиитската традиция, изчезнал през IX век, управлението на страната трябва да се осъществява от достоен духовник.
При Али Хаменей и неговия предшественик, основателя на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни, върховният лидер имаше последната дума по всички ключови въпроси – от външната политика и отбраната до вътрешните и социалните политики.
Неизясненото наследство
Официално обявен наследник няма. Сред споменаваните през годините имена са синът на Хаменей – Моджтаба Хаменей, както и Хасан Хомейни – внук на основателя на държавата. Не е ясно дали тези потенциални кандидати са сред оцелелите след последните атаки.
Анализатори посочват, че основен проблем е липсата на достатъчен религиозен и политически авторитет у възможните наследници. Нито един от тях не притежава тежестта на Хаменей, което би затруднило утвърждаването им на фона на съперничещи си групи, включително Революционната гвардия.
Сред влиятелните духовници, чиито имена се обсъждат, са Садег Лариджани, членът на Съвета на експертите Мохсен Араки и проповедникът от Техеран Ахмад Хатами.
Съветът на експертите
Съветът на експертите се състои от висши духовници, избирани на всеки осем години. Съгласно конституцията именно този орган има правомощието да назначава върховния лидер.
Теоретично Съветът може и да отстрани действащ лидер, но това не се е случвало. На практика наблюдатели приемат, че изборът на наследник обикновено се договаря зад кулисите от най-влиятелните фигури в режима, а Съветът формално потвърждава решението.
В условията на евентуални загуби сред висшето ръководство способността на органа да действа бързо и координирано е поставена под въпрос.
Съветът на пазителите
Съветът на пазителите е ключов контролен орган, който следи законодателството и държавните решения да съответстват на шиитското тълкувание на шериата.
Половината от членовете му се назначават от върховния лидер, а останалите – от председателя на Върховния съд. Органът може да налага вето върху закони, приети от парламента, както и да дисквалифицира кандидати за избори.
През годините този механизъм беше използван за отстраняване на реформатори и критици на режима от политическия процес.
Революционната гвардия
Революционната гвардия се подчинява пряко на върховния лидер, а не на министерството на отбраната. Тя се смята за най-мощната въоръжена сила в страната. Освен военна, тя притежава значителна икономическа тежест.
Според вътрешни източници командирът ѝ Мохамед Пакпур е загинал при последните удари. Гвардията контролира и милицията „Басидж“, както и мрежа от съюзнически милиции в региона.
Дори при евентуални загуби в ръководството, наблюдатели очакват именно този силов център да играе решаваща роля в евентуалното преразпределение на властта.
Съдебната система
Правната система на Иран се основава на шериата. Ръководителят на съдебната власт се назначава директно от върховния лидер, което ограничава институционалната независимост.
Настоящият ръководител Голамхосейн Мохсени-Еджеи е санкциониран от западни държави заради ролята си в потушаването на протестите през 2009 г.
Президентът и изборният процес
Иран провежда избори за президент и парламент на всеки четири години. Президентът формира правителството и управлява текущите държавни дела, но действа в рамките на стратегическите насоки, определени от върховния лидер.
Легитимността на изборите бе поставена под съмнение през последните години поради масовата дисквалификация на кандидати от Съвета на пазителите и оспорването на резултатите.
Избраният през 2024 г. президент Масуд Пезешкиан е определян като умерен политик. Според информации той също е бил сред целите на атаките, но няма яснота относно състоянието му.
При евентуална смърт на върховния лидер Иран би навлязъл в период на институционална несигурност, при който балансът между религиозните органи и силовите структури ще бъде ключов за бъдещето на страната.