На фона на ситуацията, която повече може да се свърже с развиваща се държава, отколкото с напреднала европейска икономика, хиляди сицилианци си набавят водата от лица и групи, които я доставят със собствени цистерни на раздути цени.
След четири години валежи значително под историческите средни количества италианското правителство обяви извънредно положение през май, за да се опита по-добре да разпредели ресурсите преди дъждовния есенен сезон, но оттогава положението единствено се е изострило.
Водата е ограничена в десетки централни сицилиански градове, оставяйки гражданите да разчитат на доставки от цистерни, което може да струва на семействата и бизнеса средно 300 евро на месец.
„На 15-20 дни трябва да викам водоноска, за да напълни резервоарите у дома“, заяви Алберто Мисиче, който живее в Поджо Фиорито в покрайнините на Калтанисета.
Цената на 8000 литра се е удвоила за последната година до около 100 евро, заяви Мисиче. Той плаща допълнително електричество, за да изпомпа водата от резервоарите до кухнята и банята.
„Скъпо е дори само да завъртя кранчето“, заяви той.
В останалата част от Калтанисета властите предоставят вода само за няколко часа на една или две седмици в зависимост от квартала.
Хроничният дефицит на вода не е нещо ново за сицилианците, мнозина от които имат резервоари на покривите или под земята, за да се справят с периодите на недостиг, но и те стават недостатъчни, докато задушаванията стават по-дълги и по-тежки.
Бизнесът, изискващ постоянен достъп до питейна вода, като ресторантите например, е възмутен, защото търсенето е по-голямо от предлагането и цените растат.
„Много собственици на цистерни знаят, че сме в тежко положение и се възползват от ситуацията. Все едно ни изнудват“, заяви Микеле Торнаторе, който е собственик на ресторант „Сол и пипер“ (Sale e Pepe) в Калтанисета.
„Ако собствениците на цистерни могат да си набавят вода, защо няма вода?“, заяви той.
Официално водата се смята за обществено благо и не може да бъде продавана от лица, които имат частни кладенци строго за лична употреба.
Единствено лицензирани частни собственици на цистерни може да доставят вода, която са източили от обществени източници, таксувайки единствено за транспортните разходи. За целта те самите трябва да платят тарифата на местното водоснабдяване.
Правилата обаче рутинно се нарушават с потенциални рискове за общественото здраве. Много собственици на цистерни не са регистрирани и работят без надзор или регулиране, като доставят вода от неконтролирани източници и със съмнително качество.
Властите в няколко сицилиански града тази година вече са глобили определени лица с хиляди евро за нелицензирани доставки и продажбата на заразена вода.
Салваторе Кокина, директор на отдела за гражданска защита на Сицилия заяви, че островът търси нови източници на вода и поправя изоставени кладенци, но ситуацията е толкова тежка, че в определени случаи кметовете трябва да използват правомощията си временно да поемат контрол над частни кладенци“.
„Както в случая с извънредната ситуация с КОВИД-19, всички трябва да внесем приноса си“, заяви той пред Ройтерс.
Оскар Айело, член на градския съвет на Калтанисета, използва моркова, а не тоягата, като се опитва да убеди собствениците на кладенци да споделят доброволно ценната си вода. Той публикува във „Фейсбук“ този месец, че тяхната щедрост "ще бъде възнаградена".
(Превод от английски език: Виктор Турмаков)