Военна униформа вместо работа: как чужденци попадат в редиците на руската армия във войната с Украйна

Когато Евънс Кибет напуска родния си Елдорет - кенийски град, дал на света едни от най-добрите бегачи на средни и дълги разстояния - той вярва, че заминава за атлетическо състезание в Русия. Вместо това 36-годишният спортист се оказва в руска военна униформа, на фронтовата линия в Украйна, без да разбира езика, без военна подготовка и без паспорт.
„Бях измамен… не знаех какво правя“, разказа през септември Кибет пред австралийската телевизия Ей Би Си, след като е заловен от украинските сили като военнопленник.
По думите му всичко започнало с предложение, отправено в Кения - пътуване с всички разходи до Санкт Петербург и участие в „атлетически фестивал“. За човек, който трудно свързва двата края, това било шанс да помогне на семейството си. „В Кения бягането не ме издържаше финансово. Получавах покани за Европа и САЩ, но никога не успявах с визите“, разказва той.
Договорите, които подписва в Русия, са на руски. Кибет признава, че нито ги е разбрал, нито попитал какво пише в тях. Скоро след това паспортът му е взет, а едва след седмица елементарна подготовка той е изпратен на фронта.
„Това място не е добро. Очакваш смъртта си“, каза кениецът, описвайки първите си дни в окопите.
Историята му не е изключение.
През есента на 2025 г. Киев идентифицира повече от 18 000 чуждестранни граждани, прикрепени към руските въоръжени сили по време на почти четиригодишното им нашествие в Украйна, съобщи изданието „Дифенс пост“ и добави, че наемниците идват от 128 държави и непризнати територии, като най-малко 3 388 са били убити по време на конфликта.
По информация, предоставена от Украйна, по време на сражение в началото на януари 30% от пленените военнопленници са били африканци и индийци, отбелязва и британският в. „Таймс“.
Според украинското Министерство на външните работи най-малко 1 436 африканци от 36 държави воюват или са воювали на страната на Русия. Много от тях, както и Кибет, твърдят, че са били подведени с обещания за работа или спортни възможности.
„Почти всички казват, че са били измамени от Русия. Повечето знаели, че отиват в Русия, но не знаели, че ще бъдат хвърлени в тази кървава война“, каза Петро Яценко, говорител на украински лагер за военнопленници пред Ей Би Си.
Украинският външен министър Андрий Сибига призова африканските правителства да предупреждават гражданите си за договори, които той определя като „равносилни на смъртна присъда“, добави „Таймс“.
Подобни истории идват и от Азия. Разследване на Би Би Си проследи как 40-годишната бивша учителка използвала канал в “Телеграм“ с 21 хиляди абонати, за да примамва млади мъже, често от бедни страни, да се присъединят към руската армия. Усмихнатите ѝ видеосъобщения и оптимистични постове предлагат „годишни договори“ за „военна служба“.
Би Би Си идентифицира почти 500 случая, в които тя е предоставяла документи, наречени „покани“, които позволяват на получателя да влезе в Русия и да се присъедини към армията. Това са предимно мъже от Сирия, Египет и Йемен, които изглежда са ѝ изпратили паспортните си данни, за да се запишат.
Според „Ал Джазира“ и в. „Вашингтон пост“, мъже от Индия, Непал, Бангладеш и Шри Ланка също са били примамвани с обещания за работа или обучение, а след това - заплашвани, бити и принуждавани да подпишат военни договори.
„Твоят агент те доведе тук. Ние те купихме“, казал руски командир на бангладешкия работник Максудур Рахман, става ясно в разследване на Асошиейтед прес.
Според индийското правителство поне 126 индийци са били привлечени в Русия с обещания за работа или образование, само за да се окажат принудени да служат в армията.
Индийският електротехник Бинил Бабу, загинал през 2024 г., месеци наред молил индийското посолство в Москва да бъде освободен от руската армия, съобщи „Индиан Експрес“. Той стана дванадесетия индиец, убит във войната. След смъртта му, както и на няколко други негови сънародници, индийските власти повдигнаха въпроса пред руските си колеги и успяха да осигурят освобождаването на почти 100 души, привлечени в армията.
Първото западно медийно издание, което съобщи за йеменските бойци във войната в Украйна, бе в. „Файненшъл Таймс“. Договорите, подписани от йеменските граждани, са с компания, основана от виден политик на радикалната ислямистка групировка на хусите, Абдуалвали Абдо Хасан ал Джабри. Компанията е регистрирана в Оман като туроператор и търговец на медицинско оборудване и лекарства, разкрива изданието.
„Невъзможно е да се каже точно колко (йеменски) войници се сражават на руско-украинския фронт,“ каза пред „Дойче веле“ Тауфик Алхамиди, директор на организацията „САМ“ (SAM) за права и свободи на йеменци със седалище в Женева. „Може да са между 500 и 700, може би малко по-малко“, добави той.
В Амстердам Али Алсабахи, основател на Международната федерация на йеменските мигранти, каза пред британския в. „Гардиън“, че ежедневно получава молби за спасение, обаждания и видеа, които препраща на официални лица, на външното министерство и на йеменския посланик в Москва и добавя, че поне 24 йеменци са били убити на фронта в Русия.
Украинското военно разузнаване (ГУР) установи, че филипински гражданин, воюващ с руските сили, също е загинал в Донецка област, съобщи в. „Киев пост“.
В изявление ГУР посочва, че оперативните ѝ служители идентифицирали тялото на Джон Патрик, гражданин на Филипините, сред руските войници, убити близо до село Новоселивка в Краматорска област. Той е носел само оръжие, боеприпаси и малък лист хартия с номер на подразделение, телефонен номер и името на командира си, като не е говорел руски.
Иракски официални представители съобщиха, че около 5000 иракски граждани са се присъединили към руската армия, заедно с неопределен брой, които се сражават на страната на украинските сили. Властите в Багдад предприеха мерки срещу подобни вербовъчни мрежи, като един мъж беше осъден за трафик на хора и получи доживотна присъда. Ирак създаде и специална правителствена комисия за разследване и предотвратяване на вербуването на иракски младежи за участие във войната на Русия срещу Украйна, съобщи в. „Киев индипендънт“.
„Иракските дипломати потвърдиха твърдата позиция на държавата за неутралитет и ненамеса във вътрешните работи на която и да е друга страна, в съответствие с Конституцията на Република Ирак“, се казва в изявление на иракското посолство в Киев.
През април залавянето от Украйна на двама китайски граждани, сражаващи се на страната на Русия, накара украинския президент Володимир Зеленски да заяви, че Пекин си затваря очите за набирането на негови граждани. По думите му най-малко 155 китайци са били сред войските на Путин, съобщи Си Ен Ен.
В отговор представител на китайското Министерство на външните работи определи твърденията, че много китайски граждани се бият в Украйна, са „неоснователни“.
„Важно е да се подчертае, че китайското правителство винаги е инструктирало своите граждани да се държат далеч от райони на въоръжен конфликт и да избягват участие по какъвто и да е начин в конфликта, особено участие във военни операции на която и да е страна“, каза говорителят Лин Цзян на пресконференция.
Стотици сирийски войници също са се присъединили към руската армия преди падането на Башар Асад - съюзник на Кремъл - през 2024 г. Флаери, предлагащи доходоносни договори на мъже, които се присъединят към войната на Русия в Украйна, бяха разпространени и в Техеран.
Един от най-големите чуждестранни контингенти, сражаващи се на страната на Русия - смятан за между 1000 и 5000 души - е от Куба. Въпреки че Хавана подкрепя войната на Кремъл, тя също отрича официално да е изпращала войски.
Австралия призовава своите граждани да не пътуват до Украйна, но това не е спряло някои от тях. През април Калеб Лист, 25-годишен бивш работник от Куинсланд, беше обявен за изчезнал в бой в Харковска област след тежки сражения.
Антон Горбатсевич от активистката група „Идите лесом“ („Махайте се“), която помага на мъже да дезертират от армията, каза, че чужденците, които не говорят руски и нямат военен опит, често са смятани от командирите за „еднократна употреба, казано направо“.
На този фон Кремъл официализира практики, които вече бяха прилагани неофициално. През ноември руският президент Владимир Путин издаде указ, според който определени категории чужденци трябва да представят договор за военна служба, за да получат постоянно пребиваване или гражданство, показва разследване на Радио „Свободна Европа”/Радио „Свобода” (RFE/RL).
„Новата мярка принуждава мигранти, които са изградили живота си в Русия, да избират между военна служба и напускане на страната“, посочват разследващите журналисти.
Акиф, 48-годишен мъж, пристигнал в Русия от Азербайджан преди четири години, научава за изискването, когато посещава офис на Федералната миграционна служба, за да попита какви документи са му необходими за постоянно пребиваване, разказа съпругата му Мария, която е руска гражданка.
Съгласно указа на Путин, за да подадат молба за постоянно пребиваване, определени мъже трябва да представят договор за военна служба за срок от поне една година, договор за служба в Министерството на извънредните ситуации или удостоверение от военното окръжие, че са негодни за военна служба. Подобни правила важат и за мъже, кандидатстващи за руско гражданство. Указът не се прилага за граждани на Беларус - военен съюзник на Русия.
Северна Корея е единствената държава, която открито е разполагала войски на фронтовата линия - макар и само за да помогне на Москва да изтласка украинските сили от Западна Русия, а не за навлизане на територията на Украйна.
Много чуждестранни войници се бият и на страната на Украйна. По данни на Киев над 15 000 чужденци от повече от 70 държави са се записали да воюват заедно с тях. Около 40% от чужденците идват от Южна Америка, основно от Колумбия, съобщи „Таймс“.
„Никой не би могъл да си го помисли, но това се случи“, казва лейтенант Хамлет Авагян, командир на колумбийските подразделения в 47-а механизирана бригада, които влязоха в сблъсъци със севернокорейски части в Западна Русия.
Смята се, че над 500 колумбийци са били убити в Украйна от 2022 г. насам - най-високият брой жертви от която и да е държава извън Украйна и Русия.
На страната на Украйна на фронта са воювали и до 3000 американци. Сред тях е Карл Джонсън, бивш работник в хоспис и интензивно отделение от Калифорния, който е помагал за евакуацията на загинали и ранени от фронтовата линия, включително по време на руски артилерийски обстрел.
Двадесет и пет годишната медицинска сестра Глена Манчего, с позивна „Бейби Док“, е друга американка, отзовала се на призива на президента Володимир Зеленски за помощ, въпреки че, както самата тя признава, преди инвазията „не е можела да намери Украйна на картата“.
Американци воюват и на страната на Русия. Най-известният сред тях е Майкъл Глос - син на Джулиан Галина, заместник-директорка на ЦРУ по дигиталните иновации. Той беше убит в Украйна миналата година, след като се записал в руска щурмова част, и посмъртно беше награден с ордена „Ленин“, отбелязва „Таймс“.
Въпреки че Украйна държи военнопленници от 37 държави, Москва проявява минимален интерес към тяхната размяна, добавя изданието.
„Русия все още не е поискала нито един чуждестранен гражданин за обмен, с изключение на граждани на Северна Корея“, заяви бригаден генерал Дмитро Усов, секретар на Координационния щаб за третиране на военнопленници в Украйна.
По думите му чужденците често нямат „разменна стойност“ за Кремъл – още едно доказателство, че за Москва те са преди всичко инструмент за попълване на изтощената армия.
Украйна предлага на тези бойци възможност за доброволно предаване чрез програмата „Искам да живея“, която Усов нарича „практически единствения шанс за спасение на живота им“.
„Украйна е много отворена за всякакви преговори с всяко правителство на страната на произход на тези военнопленници“, добави Петро Яценко.